По какво се познават хищническите списания и защо да ги избягваме? (1 част)
През 2015 г. група изследователи по психология създават виртуален образ на измислен учен с името Anna O. Szust. Името не е подбрано случайно – oszust е полската дума за измама, а тази измама е част от експеримент с научни списания. Изследователите създават профили на Ана в Academia.edu, Google+ и Twitter, както и страница с нейна биография към Института по философия на Adam Mickiewicz University в Познан (Полша). Разбира се, тази страница не може да бъде открита през сайта на университета. Тя е видима единствено през линка, посочен в CV на Ана.
Следващата стъпка от експеримента е подбиране на 360 списания.
На случаен принцип колеги, незапознати с експеримента, посочват по 120 заглавия от 3 различни категории. Първите фигурират в JCR – списания с Impact Factor, официално индексирани в Journal Citation Reports. Приемът сред редиците на тези издания е пословично труден, те преминават стриктна проверка и не би трябвало тук да се спотайват хищнически представители. Втората група са от DOAJ – списания, преминали процес на проверка и одобрени за базата данни на издания с отворен достъп (Directory of Open Access Journals). Третите 120 заглавия са част от списъка на Бийл със съмнителни и хищнически периодични издания.
От името на Anna O. Szust разпращат до всички 360 редакции CV и мотивационно писмо. Темата на писмото е желанието на Ана да стане част от редакторска колегия.
Създаденият профил умишлено не е подходящ за подобна длъжност – не е посочена нито една нейна публикация в научно списание, няма никакви цитирания и нулев опит като рецензент или редактор. Споменати са единствено книги и глави от сборни издания, които не съществуват и нито една търсачка не би могла да ги намери. Дори посочените издателства са фалшиви.
Екипът на експеримента наблюдава реакциите в продължение на 6 месеца след разпращането на писмата. За този период нито едно издание от JCR не връща отговор. От друга страна – 40 заглавия от списъка на Бийл и 8 от DOAJ (които по-късно са отстранени от базата данни) я посочват за редактор.
Нито едно издание не прави опит да се свърже с университета или института, никой не задава допълнителни въпроси на Ана и не я кани на събеседване. Дузина списания отговарят, че може да стане редактор, ако заплати такса. Сумата варира от $50 до $750. Два пъти получава предложение да оглави собствено научно списание, което ще бъде създадено за нея. Някои са съгласни да бъде редактор, ако публикува свои статии срещу заплащане.
Въпреки че екипът информира всички списания за проведения експеримент, Anna O. Szust продължава да излиза в редакторските колегии месеци по-късно. Откриват я като редактор дори в списание, където не е кандидатствала.
Детектив за един ден
Хищническите списания са твърде много. Да бъдат избегнати всички понякога е изключително трудна задача, за която е нужен детективски нюх.
Ето няколко насоки за работа.
Кратък начален тест
- За първи път ли чувате за това списание?
- Има ли онлайн архив? Прочетохте ли вече 3 негови броя? Какви статии публикува? Нещо направи ли ви впечатление
- Вашите колеги чували ли са за него? Имат ли лични впечатления?
- Описан ли е процесът на рецензиране и публикуване?
- Споменават ли се такси от автора? Пише ли защо се събират?
По-задълбочена проверка
- Google или друга предпочитана интернет търсачка
Напишете заглавието на списанието и проверете какви резултати излизат. Можете да добавите и думата predatory.
Обърнете внимание дали търсачката предлага друго, подобно име. При две издания със сходни заглавия, които се различават само с една дума или дори членуване, съществува вероятност едното да е фалшиво.
- Проверка в DOAJ, COPE, OASPA
Ако изданието е с отворен достъп, потърсете го в Directory of Open Access Journals (DOAJ), Committee on Publication and Ethics (COPE), Open Access Scholarly Publishers Association (OASPA). Изданията преминават проверка преди да бъдат присъединени. Това, че не откривате заглавието тук, само по себе си не е доказателство за хищничество. Много добри издания са или твърде нови, или не са подали заявка за членство, или просто още не са добавени.
- Откривате ли го в Medline?
- Списъкът на Бийл (Beall’s List) все още съществува онлайн. Можете да проверите и там.
Характерни особености на хищническите списания
- Сайтът има пропуски
На много от сайтовете на хищническите списанията има страници, които не се отварят или са празни. Често липсват контакти или телефонният номер не отговаря на кода за посочения адрес. Възможно е да има много правописни грешки и/или неправилно преведени текстове.
- Познато заглавие
Този тип списания подбират заглавия, които не само звучат научно, но и умишлено напомнят други утвърдени издания. Обикновено разликата е само една дума, но има случаи, в които се ползват идентични заглавия.
- E-mail с грешки и агресивен подход
Хищническите списания могат да затрупат с писма електронната поща на изследвателя. Макар да звучат изключително любезно, нямат задръжки да досаждат често. Съмнителен знак е, когато още в полето “относно” приетият израз Call for Papers е сгрешен. Още по-съмнително е, когато поканата за публикуване е отправена от списание, специализирано в друга научна област.
- Бързо публикуване, при условие че…
Най-отличителната черта на хищническите списания са обещанията за бързо публикуване срещу заплащане на такса. Научното списание никога не може предварително да гарантира, че ръкописът ще бъде приет. А процесът на рецензиране и редактиране отнема време и често не може да се предвиди с точност.
- Фалшива информация за списанието
Някои от тези заглавия са толкова безсрамни в лъжите си, че без задръжки могат да напишат всичко – че се индексират в престижни бази данни (обикновено Scopus) или че имат Impact Factor. Щом списанието не е познато за вас и колегите ви, проверете всяка посочена информация. Ако нямате достъп до бази данни, изискващи регистрация с платен абонамент, можете да се обърнете към представители на университетска библиотека за съдействие.
- Проучете редакторската колегия
Потърсете всяко име в интернет. Изписани ли са правилно имената в списанието? Специалисти ли са в същата научна област? Откривате ли списанието, споменато в техни професионални профили? Имат ли публикации? Имат ли публикации в списания, различни от това?
За повече информация:
Как да разпознаем фалшивите източници на информация?
Свободен достъп до научните статии – това ли е бъдещето?
Hoax: a crazy hilarious paper in a predatory journal
Predatory journals: no definition, no defence
Beall’s List of Suspicious Journal and Publishers
Predatory journals recruit fake editor
What I learned from predatory publishers
Фотограф: Петко Момчилов