януари 2022
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Categories
Полезно

Как да разпознаем фалшивите източници на информация?

През 1870 г. германският химик Ерих фон Волф проучва количеството желязо в зеленолистните зеленчуци. Докато преписва резултатите в друг тефтер, без да иска обърква мястото на десетичната запетая. Тази неволна грешка ще промени през следващите десетилетия славата на един зеленчук.

Според първоначалните проучвания в 100 гр. спанак се съдържат 3,5 милиграма желязо. Грешката превръща количеството в цели 35 милиграма. Макар още през 1937 г. това неволно объркване да е забелязано, нищо не се променя. Проблемът е, че междувременно се ражда комиксовият герой Попай – морякът с изключителни сили, който прераства и в любим филмов образ. Именно във филмовата поредица е споменат източникът на неговите свръхчовешки сили – спанакът. Оказва се, че този кино ход повишава консумацията на спанак в САЩ с една трета.

Чак през 1981 г. авторитетното списание British Medical Journal публикува статия, в която се опитва да развенчае мита. Оказва се, че не е толкова лесно – историята със спанака демонстрира как хората възприемат първоначално чутия “факт” и, ако той им допада, нямат желание да задълбават в повече информация.


Клопката на псевдонауката

Днес, повече от всякога, пред изследователите стои въпросът – как да не попаднат в капана на псевдонауката, когато търсят своите източници?

На пръв поглед псевдонаучната публикация изглежда научно. Това, което я отличава, е, че:

  • не използва последователно научните похвати наблюдения, измервания, предположения, експерименти и верификация;
  • липсват достоверни доказателства;
  • умишлено се игнорират или изкривяват факти, за да подкрепят първоначалната хипотеза;
  • вместо да залага на наблюдения и експерименти, разчита на интуиция;
  • първоначално изхожда от погрешни проучвания, недостоверни данни или недоказани предположения.

Бърз тест за откриване на източници на фалшива информация

1. Коректно ли са използвани всички научни термини в публикацията?
Ако дори един не си е на мястото, подхождайте с повишено внимание.

2. Описан ли е принципът на добиване на статистическа информация и цитирани ли са източниците на данни?
Цифрите действат убедително на читателите, но ако те са поставени без нужния контекст – будят съмнение.

3. Има ли цитирани източници в публикацията? Пълни ли са записите, така че да могат да бъдат открити – с правилно изписани автори, заглавие, година?
Качеството на ползваните източници е белег за нивото на публикацията. Ако изцяло липсват референции или записите са непълни, достоверността на информацията в публикацията е изключително съмнителна.

4. Ако резултатите в статията оспорват досегашни твърдения във Вашата сфера, тези открития публикувани ли са в авторитетно списание?
Когато подобни “революционни открития” излизат в списание, което е безизвестно и без политика на рецензиране, най-вероятно са фалшиви.

5. Откривате ли в текста цитирани експерти, които нямат място там?
Ако текстът се позовава на изказвания на изследователи, които работят в друга област, които са с отнети права, чието име е било замесено в скандал за плагиатство или техният професионализъм е бил компрометиран по друг начин, то вероятно и цялата публикация е със съмнителна стойност.


Списанието като ориентир за качество

В света има хиляди списания, които предлагат публикуване единствено срещу заплащане на такса. Всичко може да излезе като “научна публикация” и да се влее в безкрайния информационен поток. Подобни списания вече се превръщат в глобална заплаха за науката. Макар периодично да се обновяват предупредителни списъци с хиляди такива заглавия, това не е достатъчно. Големите научни издателства, като Springer, препоръчват изследователи и автори да подложат всяко списание на следното кратко оценяване, преди да му гласуват доверие.

Кратък въпросник за оценяване на изданието

1. Познавате ли списанието? Чували ли сте за него? Знаят ли го Вашите колеги?
2. Лесно ли откривате последните публикации? Има ли онлайн архив? Какво впечатление Ви правят вече публикуваните статии във Вашата област?
3. Можете ли лесно да откриете данни за издателя и негови контакти? Ясно ли е изписано името на издателя? Бихте ли могли да се свържете с него по телефон или e-mail?
4. Ясно ли е описан процесът на рецензиране? Съществува ли изобщо такъв?

След като научните списания получат ръкопис, те трябва да го изпратят към поне двама външни рецензенти с познания в областта. Този процес може да отнеме месеци.

5. Статиите индексират ли се в бази данни? Познати ли са Ви местата, където се индексират?
6. Има ли такса за публикуване? Ясно ли е описано защо се взема такса и какъв е процесът на публикуване?
7. Познавате ли някой от редакционната колегия? Чували ли сте за някой от членовете? Проверете в личните им сайтове дали пише, че са част от тази редакционна колегия.
8. Членува ли издателят в някоя позната организация (напр. COPE, DOAJ, OASPA)?


Закотвените убеждения като магнит за “алтернативни факти”

Простата дума “факт” – нещо, което в действителност е съществувало и/или все още съществува, вече също буди съмнение. Появяват се “неща наопаки” или т.нар. “алтернативни факти”, които целят да всеят смут и разделение между хората. За науката например е факт, че Земята е кръгла. Но за милиони по света това е конспирация, която прикрива “алтернативния факт”, че тя е във формата на диск.

Най-големият капан, в който би могъл да попадне изследователят по време на проучване, се крие в собствените му убеждения. Открие ли информация, която отговаря на личния му опит и нагласи, той лесно би затворил очи пред вече споменатите предупредителни знаци. Авторите на фалшиви публикации познават тази слабост на човешкия ум и с лекота се възползват.

Всеки източник на информация, преди да бъде ползван, трябва да бъде подложен на съмнение. А по време на работа изследователят винаги трябва да допуска възможността първоначалната му теза да не се окаже действителен факт. Друг “лек” срещу закотвените убеждения е разширяването на социалните контакти и общуването с хора с различни гледни точки.