“Щом го пише в научно списание, значи е истина.”
Дали?
През 2020 г. списание Scientific Journal of Research and Reviews публикува статия със заглавие “Каква е тази работа с птиците?”. Очевидно текстът е хумористичен. Но как е възможно едно на пръв поглед научно списание да публикува статия със следното резюме:
“Много хора се чудят: каква е тази работа с птиците? Това е често питане. Птиците са доста странни. Имам предвид, че те имат пера. Какво по дяволите? Повечето други животни нямат пера. За да разследвам този въпрос, аз погледнах някои птици. Погледнах кълвач, папагал и пингвин. Всички те бяха доста странни! В заключение – може никога да не разберем каква е тази работа с птиците, но по-нататъшно проучване е гарантирано.”
Макар да звучи сякаш е написано от дете, авторът е биолог – университетски преподавател по зоология. Изморен от купища електронни писма с покани да публикува в непознати за него списания, решава да изпрати на едно от изданията този абсурден ръкопис. Но защо го публикуват?
Всяка година хиляди съмнителни списания изпращат в интернет пространството милиони статии с непроверена информация. Това са издания, чиято единствена цел е печалба. В тях може да публикува всеки, ако заплати такса. Нито един ръкопис не се проверява от рецезенти – експерти с опит в разглежданата област, не преминава и през редактор. Някои от тези списания са твърде очевидно измамни и лесни за избягване. Други обаче могат да заблудят и най-опитните учени. В началото на XXI в. един библиотекар ги кръщава “хищнически списания” (predatory journals) и подема неравна борба с тях.
Списъкът на Бийл
През 2008 г. Джефри Бийл – библиотекар и преподавател в Университета на Колорадо в Денвър, забелязва странни писма в електронната си поща. Те пристигат най-често от Южна Азия и го канят да публикува в нови списания с широк тематичен обхват. Озадачен е, че гарантират публикуване срещу заплащане на такса.
За Бийл това е нещо ново. До края на XX в., преди интернет да навлезе широко във всички сфери на живота, голяма част от американските университетски списания се издават на хартия и разпространяват с абонамент. Много от тях са уважавани в научните среди, но стават трудно достъпни, поради значително поскъпване на абонаментите им през 90-те години. Дори университетските библиотеки не могат да си позволят да поддържат всички заглавия в наличност. Като ответна реакция на тази тенденция се появява обществено движение, което настоява за отворен достъп до научните постижения (open access). Активистите нарочват за свои врагове големите издатели с платени абонаменти. Започва създаването на репозиториуми, където се съхраняват електронни архиви на издания с безплатен достъп.
Джефри Бийл решава да разпечатва и запазва всички писма с подобни съмнителни покани към авторите. В началото на 2012 г. създава блога Scholarly Open Access. Там публикува и периодично актуализира популярния и до днес списък Beall’s list. В него Бийл изброява изданията, които имат съмнителна репутация и дори могат да бъдат наречени фалшиви. Макар много учени да са благодарни за неговата работа, той е подложен на безкрайни нападки, заплахи за съд и уволнение. Под натиска на университета, през 2017 г. е принуден да закрие своя блог и да сложи край на списъка на Бийл.
“Хищническите списания и дори списания на легални издателства легитимират в обществото ненаучни медицински изследвания… В медицината демокрацията се проваля – вече е трудно да преценим къде коректното медицинско проучване спира и започва недоказаното такова. Сега, повече от когато и да било в историята, се публикуват много съмнителни медицински проучвания, включително измислени изследвания, промотиращи фалшиви лекарства и добавки. Вече не съществува ясно разделение между автентичното и фалшивото медицинско изследване, макар медицинските изследвания да са най-важните за човечеството днес.”
Джефри Бийл
Каква е тази работа с хищническите списания?
Престижните световни издания публикуват много малка част от получените ръкописи, при това процесът отнема месеци. Например списание Academic Medicine одобрява едва 14% от статиите, които пристигат до редакцията. Същевременно университетски преподаватели често са притиснати от кратки срокове и понякога непосилни изисквания за брой публикации, за да запазят своето място или да се издигнат в академичната йерархия. Това е добра среда за възникване на печеливш бизнес модел – издания, които на пръв поглед изглеждат авторитетни, но в които всеки е добре дошъл да публикува почти всичко срещу заплащане на такса, при това в съвсем кратки срокове.
Според проучване, публикувано през 2019 г., от над 46 000 изследователи в Италия 5% са писали за хищнически списания. Проблем ли е това?
За съжаление, авторите на качествени проучвания, заблудени да публикуват в подобно издание, са жертва на измама. Първият възможен сценарий, който е и най-оптимистичен за науката, е списанието да изчезне безследно. По този начин текстът не само няма да достигне до читатели, но и списъкът с публикации ще се окаже неверен. Вторият възможен сценарий е статията да достигне до аудитория от специалисти, които да преценят нивото на цялото издание, а от там – лесно да заклеймят и този автор като ненадежден. Третият сценарий вече започва да се случва в университети по света – авторите, публикували в подобни издания, се санкционират.
Но това е само едната страна на проблема. Хищническите списания не са единствено печеливш бизнес модел, от който се възползват авторите. Те често са платформа за фалшиви научни твърдения и тяхната задача е да им придадат авторитетен образ. Понякога измамните статии са толкова умело поднесени, че могат да заблудят учените да ги цитират в техните собствени проучвания. И проблемът се задълбочава с всеки изминал ден.
Следва продължение…
По какво се познават хищническите списания и защо да ги избягваме? (2 част)
Фотограф: Петко Момчилов