Водено от мечтата за „по-здрав“ свят, в края на 90-те години на миналия век едно от най-старите и авторитетни списания по обща медицина в света се нарежда сред първите издания със свободно достъпна електронна версия. С тази напредничава стъпка The BMJ започва да променя тогавашната представа за списанията с отворен достъп.
От шегата към престъплението
През 40-те години на миналия век физикът Лео Силард предложил на шега всеки учен в началото на кариерата си да получава по 100 ваучера, с които да си купува научните му трудове. Поводът за този коментар бил нарастващият поток от научни публикации с изключително ниска научна стойност.
С появата на интернет темата за достъп до медицински статии става все по-разгорещена. Макар глобалната мрежа да позволява знанието да се разпространи в целия свят, финансовите условия на издателите продължават да ограничават списанията до сравнително малко учени. През 90-те години първите списания с безплатен електронен достъп срещат недоверието на изследователите. Без да се индексират в големите бази данни, с което да докажат качеството на публикациите, те не са привлекателна алтернатива.
Но настъпва моментът на втората вълна от списания с отворен достъп, с което везната започва да се накланя. Утвърдени списания с платен абонамент, най-често издавани от сдружения, навлизат в редиците на безплатните източници на знание. Решението да публикуват онлайн електронни версии с отворен достъп е изключителен момент за учените от по-бедните региони по света. Защитниците на идеята за свободно разпространение на научни публикации твърдят, че
„съществува универсалистичен аспект на науката – искаш да е достъпна за всеки“.
От издателския бизнес обаче напомнят, че „безплатен обяд няма“. За да поддържат добро качество, изданията се нуждаят от средства за редактиране, рецензиране, обработка. Отвореният достъп изисква онлайн платформа и непрекъсната поддръжка. Оправдано или не, се оказва, че таксите за достъп до някои научни списания стават все по-непосилни, дори за големи, финансово заможни институции. Вече започват да се наблюдават ответни реакции от тяхна страна – освен отказ от годишен абонамент, те насърчават учените да публикуват в списания с отворен достъп.
Появи се и един дързък млад учен от Казахстан, който си спечели званието „Робин Худ на науката“. В собствен сайт Александра Елбакян даде безплатен достъп до милиони платени статии. Макар да се мотивира с непосилните такси, които един млад учен от нейната страна не би могъл да си позволи, нейното действие е осъдено като престъпление. Битката за всеобщо право на достъп до науката продължава.
Съществува ли диалог?
Глобалното движение за отворен достъп мотивира своята позиция със съществуващото социално неравенство по света. Безспорно свободният достъп до научни публикации разширява световното познание отвъд погледа на малцина финансово привилегировани, дори и отвъд погледа на специалисти. В момента милиони научни статии са достъпни за всеки – ученик, студент, пациент или просто любопитен читател. Сътрудничеството на подобно глобално ниво повишава качеството на проучванията и ускорява научния прогрес.
Но в крайна сметка кой ще плати за публикуваните статии? Противниците на идеята напомнят, че концепцията за свободен достъп се нуждае и от ясни методи на финансиране. При отпадане на абонаментните такси, издателите трябва да открият друг начин за набавяне на средства. Често използван, но и критикуван, е т.нар. APC модел (Article Processing Charges), при който авторите се таксуват за обработване на статия. По този начин обаче публикуването може да се окаже финансово непосилно за много учени. Наблюдават се и списания със занижено качество, в стремежа си да не отхвърлят ръкописи.
Макар да преобладава мнението, че бъдещето на научните публикации е в отворения достъп, съмненията как това ще се случи продължават да витаят в издателското пространство.
В областта на медицината днес съществуват много списания с отворен достъп, които са безкомпромисни по отношение на качеството. Те се индексират в големи бази данни, достигат до повече читатели, а в резултат – техните автори получават повече цитирания. Списанията на Медицински университет – Варна също следват политиката за отворен достъп. Те се основават на принципа, че свободният достъп на хора до актуални научни изследвания ще допринесе за глобалната обмяна на знания и подобряване на здравеопазването в световен мащаб. Публикуването в списанията на МУ-Варна и достъпът до пълнотекстовите статии са безплатни и възможни от всяка точка на света по всяко време на денонощието.
Полезни публикации, свързани с научните статии и публикуването в списанията на МУ-Варна:
Метаданните и научната статия – какво е необходимо да знаем?
Практически наръчник за оформяне на списък с цитирана литература към научна статия
Статията в медицинско списание – как да я оформим и публикуваме? (1 част)
Статията в медицинско списание – как да я оформим и публикуваме? (2 част)