Статията в медицинско списание – как да я оформим и публикуваме? (2 част)

„В началото беше въпросът“
Така започва научната статия – с формулиране на конкретен въпрос, чийто отговор авторът ще търси и опише в ръкописа си. Логично следва и запитването – достатъчно важен ли е този въпрос, за да бъде проучен, и възможно ли е авторът да добави нещо ново към вече съществуващата информация? Ако отговорите са положителни, започва сериозната работа по написване на статия, подходяща за публикуване в медицинско списание.


Първи стъпки
След като темата на проучването е конкретизирана, идва ред на уточняване на авторството. Целта на тази първа организационна стъпка е да даде яснота колко човека ще работят по ръкописа и как ще се разпределят задачите. В медицинската научна статия авторът:

  • допринася за проучването – оформя концепцията, съдейства за получаването на данни, за анализа и интерпретацията

и/или

  • подготвя целия ръкопис или откъс,

и/или

  • редактира цялата статия и я подготвя за публикуване.

При повече от един автор е прието като първи да се пишат тези с най-голям принос. В случай че работата е разпределена по равно, препоръчително е първо да се поставят по-младите изследователи, с по-малко опит. Всеки един автор трябва да предостави за публикуване следната информация: малко име и фамилия (без инициали), месторабота (по време на проучването), адрес за кореспонденция и електронна поща за онлайн комуникация.

Когато темата е ясна, а авторите и техните задачи са определени, е време за избор на списание. При тази стъпка изследователите се запознават с конкретните изисквания към ръкописите. Какви статии публикува списанието, на какъв език, как трябва да бъдат оформени, в какъв формат, как се изпращат? Тук можете да прочетете указанията към авторите на списанията на Медицински университет – Варна:

Scripta Scientifica Medica – линк към указанията

Scripta Scientifica Medicinae Dentalis – линк към указанията

Scripta Scientifica Pharmaceutica – линк към указанията

Scripta Scientifica Salutis Publicae – линк към указанията

Scripta Scientifica Vox Studentium – линк към указанията

Варненски медицински форум – линк към указанията

Журнал на Медицински колеж – Варна – линк към указанията


Трудното начало
Първото изречение е най-трудно. Дори и великият романист може да стои с дни, даже месеци пред празния лист, преди да успее да започне. Лошата новина е, че изследователите обикновено имат краен срок. Добрата новина е, че научната статия не е роман. И не е задължително да започне от първото изречение.

Можете да успокоите творческото си притеснение, като опишете на белия лист най-важната информация, с която разполагате. Съберете на едно място всички данни, профили на пациенти, проведени изследвания, резултати, цитати, които задължително искате да включите. Постепенно ги разгърнете в един груб план, който да следва структурата на статията. Повече за видовете статии и тяхното оформление можете да прочетете тук: https://press.mu-varna.bg/news/how-to-write-and-publish-papers-1/

Не мислете за граматика, правопис, пунктуация, повтарящи се думи. Дори не мислете за цели изречения. На този начален етап опитът да подготвите завършен ръкопис, готов за публикуване, по-скоро ще ви забави. Повтаряйте си, че това е чернова, която тепърва ще се оформя, а до финалния си вид ще стигне след поне 2 редакции. В момента е важно да се фокусирате върху информацията, за да не пропуснете нещо важно – темата, данните, цитатите, материалите и методите. Всичко, което сте подготвили, дори и да не е в правилния ред. И отново поглед към темата – дали не се отклонявате от нея, разгръщате ли я достатъчно, споменавате ли всичко необходимо за читатели, които не са запознати, колкото вас?


Време е за писане
Според някои изследователи първите думи, написани от ръкописа, трябва да бъдат предназначени за заглавието. Те се мотивират с факта, че това е най-четената част от публикацията. Всъщност заглавието определя дали цялата публикация изобщо ще се прочете. Ако бъде оформено набързо, в края на целия дълъг и изморителен процес по написване на статия, съществува рискът да получи най-малко време, внимание и творческо вдъхновение. Освен това, в случай че измислите заглавието в самото начало, дори и това да не е финалният му вариант, ще разполагате с конкретна рамка на своето проучване.

Ето и някои насоки:

  • Помнете, че заглавието е есенцията на резюмето, а резюмето е есенцията на основния текст.
  • Заглавието трябва да описва статията по възможно най-красноречив начин, като същевременно предизвиква любопитството на читателя.
  • Препоръчително е в него да не споменавате резултатите или изводи от проучването, защото това би обезсмислило прочитането на цялата статия.
  • Заглавието може да бъде по-дълго и информативно или по-кратко, но атрактивно за читателя. При повече думи в заглавието, ползващи се като ключови, нараства вероятността публикуваната статия да бъде намирана от търсачките, което повишава нейната видимост.
  • Съкращения и абревиатури е препоръчително да се избягват, освен ако те не са популярни и често срещани.

След заглавието можете да преминете към представянето на статията – резюмето. Заглавието и резюмето осъществяват първата среща на читателя със статията, затова авторът винаги трябва да подхожда към тях с повишено внимание. Повечето списания имат изисквания за дължината му и, ако е към оригинална статия – за неговата структура. В списанията на МУ-Варна резюмето не трябва да е по-дълго от 250 думи. Когато е към оригинална статия, следва същата структура като основния текст – въведение, цел, материали и методи, резултати, дискусия, заключения.

Докато пишете, обърнете внимание на някои детайли:

  • Предпочитайте кратки и ясни изречения. При всяка редакция на ръкописа се стремете към премахване на излишни думи и ненужни изрази.
  • Ако даден термин се появява три или повече пъти, можете да използвате негово съкращение. Не забравяйте първо да изпишете целия термин и след него в скоби да посочите съкращението. В случай че го въведете в резюмето, се налага при първата му употреба в основния текст отново да изпишете целия термин и съкращението в скоби.
  • Внимавайте да не посочите цитат, който не сте включили в списъка с цитирана литература в края на текста. Уверете се, че всички ползвани източници са описани и маркирани в самата статия. Как се цитира в текста и оформя списък с референции можете да прочетете тук: https://press.mu-varna.bg/news/references/
  • Обърнете внимание как трябва да се изписват мерните единиците в конкретното издание. В списанията на МУ-Варна се ползва метричната система за обем, дължина, тегло и т.н. Температурите се посочват в градуси Целзий.
  • Ако отделни раздели от статията са писани от различни автори, нека един да поеме финалното сглобяване и уеднаквяване на стила. След това се постарайте ръкописът да бъде прочетен от всички. Препоръчително е, преди да изпратите за публикуване, да покажете текста и на колега, който не е част от екипа. Страничният поглед може да ви помогнете да отстраните финални несъвършенства.

Преди изпращане
Всяко списание има свои изисквания за вида на ръкописа, формата на изображенията, начин на подаване. В изданията на МУ-Варна се приемат за рецензия статии, които:

  • са подадени чрез онлайн издателската система на Университета за публикуване на научна периодика: http://journals.mu-varna.bg/;
  • текстът е във формат .doc/.docx, с междуредие “single”, шрифт Times New Roman, размер 12 pt, като по-важните части от ръкописа са добре разграничени;
  • всяка фигура, ползвана в текста, трябва да има номер, заглавие и кратка обяснителна легенда, които да не са изписани върху самото изображение;
  • всички изображения, фигури, диаграми и таблици се прикачват като отделни файлове в TIFF, EPS, JPG, PNG, BMP или JPEG формат, като задължително се отбелязва заглавие в специално обособено поле в системата;
  • всички снимки трябва да са с резолюция от 300 dpi с ширина 80 mm за едноколонно изображение и 165 mm за двуколонно изображение;
  • диаграмите, рисунките и графиките трябва да са векторни или да бъдат съхранени при резолюция от поне 600 dpi;
  • мястото на снимките, диаграмите, графиките и таблиците се посочва в текста (например “Табл. 1” или “Фиг. 1”);
  • всяка статия задължително се придружава от следните метаданни, изписани на латиница – малко име и фамилия на всички автори, афилиации на всички автори, електронен адрес на всеки автор, заглавие, резюме, ключови думи и референции. Повече за метаданните можете да откриете тук: https://press.mu-varna.bg/news/metadata/

Допълнителна информация

  • Книгата “Структурни и езикови особености на научната статия по медицина на английски език“ на Илина Дойкова е полезен практически наръчник. Можете да я откриете в книжарниците на МУ-Варна, както и в нашия онлайн магазин.
  • Насоки на EASE (Европейската асоциация на научните редактори) за автори и преводачи на научни статии, предстоящи да бъдат публикувани на английски език (на български език) – http://mu-varna.bg/BG/AboutUs/Documents/biblioteka/ease_guidelines-june2013-bulgarian.pdf

Очаквайте скоро подробен наръчник за подаване на статия чрез онлайн издателската система на МУ-Варна за публикуване на научна периодика.


Пламена Маркова-Колева

(Снимката е от архива на Медицински университет – Варна. Кадърът показва библиотеката през 1968 г.)