В деня на Успение Богородично Варна празнува.
Градът ежегодно посреща 15 август с пищни тържества.
И ежегодно изпраща празника с нетърпелив поглед към следващия ден.
Защото Варна е град на непрестанното движение, на промените, на изгрева, на младежкия дух. Тук се пресичат пътищата на хора от цял свят – някои се завръщат бързо у дома, други се задържат дълго. Някои се наричат туристи, други започват да се чувстват варненци. Градът приема всички.
Историята е съхранила спомена за личностите, променили облика на морската столица. В знак на благодарност тяхното име е запомнено и ежедневно споменавано… защото е попаднало върху картата на Варна.
Нека заедно поемем на празнична разходка през пет улици и историите на личностите, чиито имена носят те.
Д-р Ангел Димитров Пюскюлиев е роден на 15 август 1845 г. в гр. Шумен. Лекарят с актьорски заложби учи в родния си град при Добри Войников, а след това – във Военното медицинско училище в Цариград. От 1871 г. е военен лекар в турската армия и работи във военната болница в Шумен. Началото на Руско-турската война слага край на лечебната му дейност към турската армия и той се прибира в България.
След Освобождението е окръжен лекар в Габрово и първи управител на Габровската второразрядна болница. През 1881 г. д-р Пюскюлиев се установява във Варна, където работи като градски лекар. Управител е на Варненската първокласна болница, след това е назначен за директор на Гражданската санитарна дирекция в София и за председател на VI Върховен медицински съвет. От 1895 г. е лекар на частна практика и участва активно в обществения живот на Варна.
Д-р Пюскюлиев е един от основателите на Варненското медицинско дружество, което съдейства за образованието на лекарите и медицинското им усъвършенстване, провежда научни изследвания, работи за подобряване на хигиената в града, разпространява информация за запазване на здравето на гражданите. През 1904 г. д-р Пюскюлиев е избран за кмет на Варна. Неговата политика следва желанието му градът да добие съвременен европейски облик. На първо място поставя необходимостта от модерно водоснабдяване и изграждане на канализация. Автор на първата книга за възможностите на Варна като курортен и морелечебен център („Морските бани и гр. Варна приморска станция“), д-р Пюскюлиев вижда в морето огромен ресурс за развитие на града. Особено внимание обръща на улиците, които водят към морето, появяват се първите омнибуси в града, улесняват се връзките на Варна с Балчик и Каварна. Като кмет работи и за развитието и разширяването на Приморската градина – по време на мандата му се създава Алея на възрожденците. Започва строежът на биологическа станция с аквариум. По негово настояване е отстъпено място за салон на Гимнастическо дружество „Юнак“. Построената по-късно сграда става известна като „Юнашки салон“. Отново по негово настояване се построява и колодрум, с което се слага началото на колоездачния спорт във Варна.
Д-р Михаил (Мирон) Василиевич Игнатиев е роден през 1853 г. в гр. Суздал (Русия), в дворянско семейство. Описват го като „изключително ерудиран, но и изключително скромен и възпитан лекар и най-вече човек“. Завършва Императорската медико-хирургическа академия в Санкт Петербург и специализира в областта на психиатрията. Още като студент, д-р Игнатиев постъпва като доброволец в Червения кръст и присъства на военните действия в Руско-турската война. Взема участие и в борбата с чумната епидемия в Астраханска губерния.
През 1881 г. д-р Игнатиев идва в България и работи като добрички окръжен лекар, старши лекар на Варненската първокласна болница и балчишки околийски лекар. Д-р Мирон Игнатиев пристига в страната с вече оформено виждане за организацията на здравеопазването. В Добрич заварва болницата и лечебното дело на ниско ниво. За кратко време успява да подобри рязко нивото на хигиената и спазването на санитарните правила. Благодарение на него, малката добричка болница се нарежда сред най-добрите в страната.
Година по-късно е назначен за старши лекар на Варненската първокласна болница. Д-р Игнатиев привлича всички лекари в града да работят и в болницата, независимо каква служба заемат. Успява да убеди общинското управление към болницата да се открие „родилен покой“. Той организира вземането на ефикасни мерки за предпазване от холерата, които впоследствие стават пример за всички. Наред с работата в болницата и научните публикации, д-р Игнатиев е и училищен лекар във Варненската реална гимназия. Избран е за член на управителния съвет на гимназията, което е признание за авторитета му в града като лекар и обществен деец.
През 1886 г. напуска България и се завръща окончателно в Русия, където се насочва към психиатрията. В резултат на съвместната му работа с проф. Владимир Бехтеров през 1907 г. в Санкт Петербург е основан „Психоневрологический институт“ – първият в света научен център, който си поставя за цел комплексното изучаване на човека и научни разработки в областта на психологията, психиатрията, неврологията.
Д-р Борис Абрамович Окс е роден през 1851 г. в еврейско семейство в Русия. Учи медицина във Вюрцбург, Цюрих и Хайделберг, където се дипломира. Продължава да се развива във Виена, Берлин, Милано, Париж и Лондон. През 1881 г. започва работа в Княжество България като разградски окръжен лекар. В Разград д-р Окс произвежда първата в страната ваксина против вариола, с което България става една от първите страни в света, въвели животоспасителната ваксинация. Създаденият от д-р Окс „Оспений телятник“ в Разград по-късно се мести във Варна, а след това – в София. Трансформира се в Противовариолна станция, Противочумна станция, Бактериологичен институт, Институт за народно здраве, Научен институт по епидемиология и микробиология. Днес носи името Национален център по заразни и паразитни болести.
От 1883 г. д-р Окс е варненски окръжен лекар и един от основателите на Варненското медицинско дружество. Той е един от създателите на българската медицинска публицистика.
Д-р Анастасия Головина е родена през 1850 г. в Кишинев (Молдова), в семейство на калоферски изселници. След като губи дете, със съпруга си вземат решение тя да се посвети на медицината. Учи в Цюрих, след това в Париж, където е едва 7-мата жена, дипломирала се в Медицинския факултет в Париж. Дни след дипломирането си, през 1879 г. погребва в Кишинев 30-годишния си съпруг, починал от туберкулоза. Взема решение да се завърне в освободената родина на предците си и става лекар в Търновската общинска здравна служба. Тя е първата българка с висше образование и първата българска лекарка.
След брака си с началника на кабинета на княз Александър Батенберг, Александър Головин, се мести в София. Там е ординатор в Александровска болница и училищен лекар в Първа софийска девическа гимназия. По нейно предложение се въвежда аутопсията на починалите в болниците. Поради своята висока образованост, перфектно владеене на няколко езика, наблюдателност и обществена отговорност, е назначена като помощник-секретар на Бюрото за кореспонденция в Канцеларията на княз Александър Батенберг. През 1882 г. редактира в. „Работа“, който се списва на български, руски и френски, и така става първата жена редактор на периодично издание в България.
От 1889 г. семейство Головини се установява трайно във Варна. Д-р Головина е началник на психиатричното отделение на Варненска първокласна болница и е определяна като първия български психиатър. Член е на Варненското медицинско дружество и част от редакционния съвет на „Медицинско списание“.
Д-р Головина се пенсионира през 1904 г., но продължава да работи. Лекар-доброволец е в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Член е на настоятелството на женското благотворително дружество „Милосърдие“ и съдейства активно за откриване на приют за възрастни хора. В памет на съпруга си, през 1919 г. прави значително дарение на Варненската мъжка гимназия, с което основава фонд за подпомагане на способни бедни ученици. Основател е на варненския клон на Съюза за защита на децата в България. Впечатлена от идеята за създаване на детски здравно-съвещателни станции за безплатно консултиране на деца, д-р Головина подарява дома си на ул. „Цар Симеон“ 14 на варненския клон на Съюза. Той се превръща в Здравно-съвещателна станция.
След нейната смърт през 1933 г., осиновеният от семейство Головини син основава благотворително дружество на името на майка си. То подпомага с храни и облекло кърмачета от социално слаби семейства, организира помощи и плаж за по-големите деца.
Д-р Йонас Юро Басанавичюс е роден през 1851 г. в с. Ожкабаляй (Литва). В България той живее и работи под името д-р Иван Басанович. Завършва медицина в Москва и през 1880 г. пристига на работа в България, където остава през следващите 25 години. Назначен е за окръжен лекар в Ломпалански окръг. Д-р Басанович влага много труд и енергия за повишаване нивото на здравното обслужване в града и окръга. По-късно е назначен за околийски лекар, завеждащ болницата в гр. Елена.
През 1892 г. пристига във Варна, където остава до 1905 г. Завежда отделението за вътрешни болести на Варненската болница, лекар е в карантинния надзор, а след това в гимназията. Впечатлява с качеството си никога да не отказва помощ и за кратко време си спечелва името на един от най-авторитетните лекари в града. Извършва консултации и в Добрич, Балчик, Каварна, Провадия, Шумен, Разград. Съдебно-медицинските му експертизи са приемани като образци.
Избран за общински съветник, д-р Басанович разработва специална програма за превръщането на Варна в курортен град. В нея той обръща внимание на съчетанието на климатолечение, морелечение, лечение с езерна тиня и гроздолечение. Препоръчва озеленяването на града и засипването на блатата, предлага градският архитект да изработи образец за евтини и здравословни къщи.
Освен в областта на медицината, д-р Басанович има задълбочени интереси и принос към българските етнография, археология и антропология.
Д-р Басанович се завръща в Литва през 1905 г. В своята автобиография той пише:
„Доволен съм, че не бях паразит в България“.
Освен улица на негово име, през 2018 г. е открита паметна плоча на литовския учен. Тя е поставена на фасадата на къщата на ул. „Кръстьо Мирски“ 3, където е живял д-р Басанович.
Още за историята на медицината във Варна можете да прочете в юбилейната книга „135 години Варненско медицинско дружество“. Луксозното издание под редакцията на ректора на МУ-Варна проф. д-р Красимир Иванов можете да откриете в книжарниците на Университета и в нашия онлайн магазин.