Натискаме бутон „изпрати” и месеци труд, старателно оформен като научна статия, поема по пътя към съдбата си. Вероятно пристига в един много натоварен офис, със стотици чакащи за преглед ръкописи. Притиснати от времето, понякога редакторите се водят от първото си впечатление дали текстът да продължи към следващата спирка по пътя на публикуване – рецензентите. Как предварително да се подготвим за тази първа среща?
Тайните на заглавието
„По заглавието посрещат“, затова то трябва да бъде добре обмислено.
1 съвет: Съобразяване с неговата същност
Резюмето на научната статия извлича най-важното от текста и го предава в умален вид. Заглавието извлича най-важното от резюмето и го съобщава в още по-умален вид.
2 съвет: В търсене на златната среда
С твърде кратко заглавие рискуваме да не успеем да предадем целта и фокуса на проучването и статията да мине покрай читателите, без те дори да се обърнат след нея.
Дългото заглавие повишава опасността от включване на ненужна информация или преждевременно разкриване на резултатите от проучването. Освен че можем да отегчим аудиторията, рискуваме да нарушим изискването за дължина, ако списанието е въвело такова.
Препоръчително е заглавието да не включва повече от 10-12 думи.
3 съвет: Всяка дума си тежи на мястото
Заглавието синтезира най-важното от страници текст само в няколко думи. Това значи, че всяка една трябва да бъде на мястото си. Ключовите думи са добре дошли, но фрази като „A Study of…”, “An Investigation…”, “A Review of…” е по-добре да се избягват.
Според проучвания на големи бази данни статиите със заглавия, в които се споменава град или държава, привличат по-малко читатели. Ако научният текст може да бъде от полза за изследователи от други населени места и не е строго ограничен до конкретен регион, по-добре подобна информация да не фигурира в заглавието.
4 съвет: Внимание към детайлите
Някои автори започват от заглавието, което им служи като рамка за написването на целия текст. След като ръкописът е готов, повторният преглед на заглавието е задължителен.
Макар да става въпрос само за няколко думи, е препоръчително да ги проверим с автоматичната проверка на правописа в текстообработващата ни програма.
Първото изречение – най-трудната част?
Затрупаният с информация читател подбира все по-внимателно с какво да запълни ограниченото си време. Привлечен от заглавието, той бързо поглежда към първото изречение – най-трудното за писане, според някои автори.
1 съвет: Кратко и по същество
Ако първото изречение е дълго, неясно, вмъкнало подчинени изречения и куп описания, събрало десетки запетаи, вероятно читателят ще изгуби нишката и ще се откаже. Задачата на първото изречение е рязко да въведе аудиторията в света, който ще се разкрие в следващите страници.
2 съвет: Това не е художествена литература
Авторите на разкази и романи, могат да си позволят игра с думите. Могат да започнат с шега, със загадка или с въпрос. Но не и авторите на научна статия. Многозначителните изрази и разчупването на академичния тон нарушават стила, приет от много научни списания. Ясно и категорично първо изречение, без място за интерпретации и проява на въображение, е търсеният резултат.
3 съвет: Без „общи приказки“
„Да започнем отдалеч, за да се опознаем по-добре“ е лоша стратегия. Само по себе си резюмето включва само най-важното от текста. Това важи с двойна сила за уводната му част – първото изречение, което посреща читатели с малко време и още по-малко търпение.
4 съвет: Да събужда желание за четене
Кратко, ясно, научно… и в никакъв случай скучно. Това е трудната част, защото хората са различни. Стратегически ход е да се доверим на собствения си усет – защо темата ни е интересна, какво в нея ни изпълни с ентусиазма да я проучваме месеци наред и защо вярваме, че трябва да бъде споделена. Водени от собствената си емоция (но без да нарушаваме стила на изказ на научното списание), увеличаваме шанса да сътворим перфектното кратко, ясно и привличащо първо изречение.
Правопис, пунктуация, граматика – нашите съюзници
Да се върнем в началото – натискаме бутон „изпрати” и месеци труд, старателно оформен като научна статия, поема по пътя към съдбата си. Вероятно пристига в един много натоварен офис, със стотици чакащи за преглед ръкописи. Притиснат от времето, редакторът поглежда набързо… и вижда лош правопис, неправилно поставени препинателни знаци и изречения с объркан словоред. Подобно първо впечатление може да постави под съмнение стойността на научното проучване. Освен ако темата не е изключително актуална и интригуваща, такъв ръкопис едва ли ще продължи напред към рецензента.
1 съвет: Откровени пред себе си
Ако не се чувстваме сигурни в езика, на който пишем научната статия, няма защо да се смущаваме. Професионалната помощ от редактор, коректор или преводач ще ни помогне да подготвим качествен ръкопис.
2 съвет: Съмнението остава
Дори и да оценяваме езиковото си ниво като много високо, няма да изгубим, ако покажем ръкописа предварително на още някой. Най-вероятно дори ще спечелим – похвала или градивна критика.
3 съвет: Никой не е по-велик от автоматичната проверка на правописа
Текстообработващите програми разполагат с удобството да сигнализират за „изядени букви“ или разменени в бързината места на символите. При големия обем текст, който въвеждаме, защо да се лишаваме от този безплатен помощник?
В книжарниците на МУ-Варна и в нашия онлайн магазин можете да откриете полезен наръчник при писане на научни статии на английски език – „Структурни и езикови особености на научната статия по медицина на английски език“ на Илина Дойкова.
Фотограф: Петко Момчилов