„Английският език е езикът на науката“. Днес това е заключението на много изследователи. Най-голямата научна база данни го доказва – повече от 80% от списанията, индексирани в Scopus, са на английски език. Но, дори и да публикуват на други езици, изданията са длъжни да предоставят заглавия и абстракти, преведени на „езика на науката“.
Ситуацията обаче не винаги е била такава.
Галилео Галилей поставя началото
Според Майкъл Гордин, професор по история на науката в Принстън, Галилео Галилей (1564-1642 г.) бил първият учен, който в името на науката преминал отвъд майчиния си език. Той пишел на италиански, но след това превеждал на латински, за да може работата му да достигне до повече читатели.
През 1687 г. Исак Нютон написал на тогавашния език на науката най-значимия си труд – Philosophiae Naturalis Principia Mathematica. Макар това да му донесло международно признание, латинският не бил масов език. Всъщност за повечето хора образованието не било достъпно и познанията по латински били признак за принадлежност към интелектуалния елит. Постепенно учените започнали да публикуват на разговорния език, за да достигнат до по-широк кръг читатели. Така, по естествен път, латинският изгубил статуса си на език на науката.
Един език – невъзможно?
Загърбвайки елитарния латински, учените започнали да пишат за заобикалящите ги читатели. Което затворило науката в тесните рамки на говоримия в определен район език или диалект. Това нямало как да се задържи дълго.
Основната цел на публикуването на научни трудове било те да бъдат споделени с възможно най-много читатели. Публикуването на толкова много различни езици прекъсвало международната научна комуникация.
Отново по естествен път, до средата на 19 в. светът се спрял на три езика на науката – френски, немски и английски. До началото на 20 в. доминиращ бил немският, благодарение на учени като Алберт Айнщайн и Макс Планк. Промяната дошла с Първата световна война. Изходът от нея предизвикал изолация на учените от Германия и Австрия – те не били допускани до научни конференции и техните трудове не се публикували в западноевропейски списания. В този период се появили и международни организации, които си поставили за цел да поемат „управлението“ над науката и въведат редица стандарти. Тези новосформирани организации функционирали на английски и френски.
Първата световна война се отразила и отвъд Атлантическия океан. Включването на Съединените щати във войната през 1917 г. довело до мощна антигерманска вълна в страната. Макар по това време в много щати да се говорел немски език, той бил криминализиран. Приети били закони, които забранявали да се говори на обществени места, да се ползва по радиото, да се преподава на деца под 10 години. Въпреки че тези антинемски мерки били отменени през 1923 г., ефектът се усещал с години. Според изследователи тази стъпка прекъснала тенденцията американците масово да изучават чужди езици. До 1915 г. чуждоезиковото обучение в Щатите било на същото ниво като в Европа, но антинемските мерки довели до раждането на ново поколение, свикнало само с английския език.
Конфликтите през 20 в., сред които Втората световна война и Студената война, както и икономическото влияние на САЩ в глобален мащаб, се отразили и върху науката. До средата на 90-те години на миналия век английският език категорично утвърдил позиции като език на науката.
Бъдещето е непредвидимо
Назад към 1900 г.
„Кой ще бъде универсалният език на науката през 2000 г.?“
Според проф. Майкъл Гордин на този въпрос тогавашният учен би реагирал със смях. Защото не е възможно езикът да е един. Разбира се, че ще бъдат (поне) три – френски, немски и английски.
От днешна гледна точка възможно ли е да предвидим какъв ще бъде езикът на науката след 100 години?
Фотограф: Петко Момчилов