май 2022
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  
Categories
Интервю Полезно

Проф. д-р Христо Кожухаров и гл. ас. д-р Татяна Радева споделят какво ни дават и отнемат конспиративните теории

Конспиративната теория е убеждението, че някои събития или ситуации са манипулирани тайно и задкулисно от мощни сили с лоши намерения.

През тази година British Journal of Psychology публикува статия за развлекателната стойност на конспиративните теории. Четиримата холандски автори започват проучването със следните размишления:

“Конспиративните теории не са безобидни: много средностатистически, добре функциониращи граждани вярват в тях, но те вредят на тяхното благополучие и психическо функциониране.”

Според авторите с вярата в конспиративни теории се свързва появата на безпокойство, чувство за неувереност в собствените знания и сили, страх от беззаконие, усещане за безпомощност. Последната година показа, че доверието в подобни идеи може директно да навреди на здравето и застраши живота. Това води до следния парадокс:

ако конспиративните теории вредят на възприемащите ги и тяхната обкръжаваща среда, защо толкова много хора вярват в тях?

Ще потърсим отговора заедно с ръководителя на Катедра по психиатрия и медицинска психология проф. д-р Христо Кожухаров и гл. ас. д-р Татяна Радева.


  • На теория всички знаем, че трябва да внимаваме от къде и от кого получаваме информация. Но при екстремни ситуации, като пандемия или военни конфликти, изглежда сме по-склонни да се доверим на всякакви слухове. Защо се случва това?

Когато сме поставени в подобна ситуация, естествено, чисто физиологично в нас се включват механизми за справяне със стреса. Но започналата каскада от промени в тялото ни трудно можем да спрем. По време на подобна ситуация се повишава адреналинът и се подготвяме за реакция “бягай или се бори” – настъпват промени в дишането, сърдечната функция, мускулите започват да се кръвонапълват, за да изпълнят командата, която им дадем за справяне в ситуацията. Променя се сетивността ни – фокусираме се изцяло върху заплахата и изключваме всичко периферно и ненужно. Започваме да виждаме “тунелно”, да възприемаме информацията от заплашващия обект твърде едностранчиво.

Повечето хора изпитват страх от някой вид животно. Ще дам пример с куче. Ако се страхувате от кучета и на улицата срещнете някое, вие можете да опишете в най-малки детайли кучето, но не и обстановката около него – хора, улица, коли. Виждате кучето като огромна заплаха и, търсейки начин за справяне с него, вие го възприемате “тунелно”. За да защитите себе си на подсъзнателно ниво, го омаловажавате – правите го да съществува като нещо нереално, тъй като нереалните неща не съществуват и няма да ви заплашат. Заедно с това говорите повече за това нереално събитие/обект, за да си припомняте непрекъснато колко е нищожно. Т.е. доверието на нереални слухове омаловажава тяхната стойност, тъй като съзнателната част от личността ни знае, че тези слухове са нелепи и, приемайки ги, правим събитието по-малко стресиращо за нас самите.

  • “Важно ми е да чуя всички гледни точки, това ме успокоява!”
    Има ли обаче гледни точки, които е “по-здравословно” да избягваме?

Хубаво е да сме информирани, но и да внимаваме откъде се информираме. Има източници, които умишлено предлагат невярна информация, с неясни за нас цели. Има и такива, които просто препредават непроверена информация. Информацията все пак се създава от хора, които субективно, умишлено или не, препредават собствените си страхове и тунелно справяне с тях. Редно е да се информираме от специалисти, а не да черпим новини от непроверени източници.

  • Европейската комисия и ЮНЕСКО публикуваха информация с образователна цел във връзка с конспиративните теории. Там четем, че конспиративната теория изглежда като логично обяснение на трудни за разбиране ситуации и носи измамно усещане за контрол. Като че ли всичко около този тип твърдения е измамно – измамна (или поне съмнителна) информация, измамно усещане за сигурност, измамно чувство за надмощие над тълпите непросветени. Дават ли ни нещо “истинско” конспиративните теории?

Да, на практика конспиративните теории ни дават нещо “истинско” – временно успокоение в тревожната обстановка. Човек всякак се опитва да намали напрежението вътре в себе си и в зависимост от типа личност му помагат разнообразни стратегии. Когато една конспиративна теория намалява напрежението, човек може да се заеме с обичайните си задачи. И все пак, нека не забравяме, че Коперник е бил изгорен на клада, обвинен в ерес и конспиративни теории.

  • Възможно ли е вярата в конспиративна теория в труден момент да предпази нашата психика и да се окаже благотворна за нас?

За кратко време – да, докато намерим истински, стабилни, реални начини за справяне в ситуацията. Конспиративната теория е един вид сламката на удавник, която за кратко върши работа и би могла да мобилизира ресурса на удавника за оцеляване.

  • Как бихте препоръчали да действаме с подобен тип информация?

Да се вслушваме в близки, приятели, роднини. По този начин държим връзка с реалността и имаме коректив. Човешко е да се заблудим понякога.

Да търсим обратна връзка и мнение в близките си, хора с общи ценности и морал – за да имаме достоверност на информацията, и да търсим специалисти в дадената област, а не набедени информатори.


Знаете ли как да подходите при съмнение за конспиративна теория?

  • Проверете автора

Има ли посочен автор? Проверете дали няма личен интерес да манипулира и изопачава факти. Специалист ли е в областта? Позовава ли се на факти, които могат да бъдат проверени? Проверете ги.

  • Проверете източника на информация

Потърсете го в интернет търсачката, която ползвате. Откривате ли статии и мнения, свързани с репутацията на този източник? Има ли медии, които цитират този източник? Каква е тяхната репутация? Съществуват ли учени в сферата, които да се позовават на този източник?

  • Независими сайтове за проверка на факти подкрепят ли твърдението?

Можете да проверявате в https://factcheck.bg/.

  • Обърнете внимание на стила на поднесената информация

Не забравяйте, че ако тя е едностранчива, емоционално написана и със сензационен привкус, едва ли е напълно достоверна.

  • Свържете се с автора

Ако имате съмнение за достоверността на публикувани твърдения, опитайте да се свържете с автора или източника. Приложете фактите, които сте открили, и изискайте корекции или сваляне на съдържанието. В никакъв случай не споделяйте подобни източници на информация, дори и с уточнението, че са фалшиви.


Проф. д-р Христо Кожухаров завършва медицина в Медицински университет – Варна. Има придобита специалност по психиатрия. Специализира психотерапия и обща психиатрия в Психиатричната болница в гр. Листал, Швейцария. От 1999 г. е психиатър в наркологично отделение към Психиатрична клиника – Варна. Бил е консултант по психиатрия на Регионална здравна каса – Варна и председател на Българската психиатрична асоциация. От 2016 г. е ръководител на Катедра по психиатрия и медицинска психология в МУ-Варна. Проф. Кожухаров е автор на над 90 публикации, монографии и учебници, има над 30 участия в национални и международни форуми. Основните научни интереси са в областта на общата психиатрия, клиничната психиатрия, наркологията, психотерапията.

Гл. ас. д-р Татяна Радева завършва медицина в Медицински университет – Варна. Специализира психиатрия. Има придобита научна степен “доктор по психология”. От 2016 г. е част от състава на Катедра по психиатрия и медицинска психология в МУ-Варна. Професионалните интереси са в областта на психотерапията на афективните и тревожните разстройства. Д-р Радева е консултант по когнитивно-поведенческа терапия и краткосрочна проблем-фокусирана психотерапия, както и сертифициран хипнотерапевт.


Фотограф: Петко Момчилов

 


Още по темата: Как да разпознаем фалшивите източници на информация?