1. Каква е „магическата тайна“ на кърмата?
Кърмата съдържа всички вещества, от които бебето се нуждае в момента на сучене. Така например в първите дни след раждането майчиният организъм предоставя коластра, която е по-гъста и в по-малко количество от кърмата, за да се предотврати задавяне на бебето, докато се научи да суче, и за да се упражнява често. Този период продължава около три дни, след което гърдите се напълват с мляко.
Интересно е, че има разлика между състава на кърмата, докато е в гърдата, и състава на кърмата, когато е изцедена и се дава през бутилка. Това явление се наблюдава поради факта, че кърмата е „жива храна“ и отговаря на хранителните нужди на бебето в точно определен момент, променяйки се постоянно. Затова, ако се изцеди мляко няколко часа преди кърмачето да поиска да яде, тя няма да има перфектния състав, от който то се нуждае именно тогава.
Именно поради тази “магическа” и непрекъснато променяща се формула при деца, които са кърмени за по-продължителен период, се наблюдават засилени когнитивни функции, намален риск от инфекции, затлъстяване, злокачествени образувания и алергии, тип 1 и 2 захарен диабет, лактозна непоносимост, хипертония, атопични заболявания, ортодонтски деформации и други.
Друго предимство на кърменето е, че тази естествена храна на бебето не се нуждае от приготвяне или затопляне (когато не е изцедена), а е готова за прием, където и когато и да се намират майката и бебето. Освен това, от икономическа гледна точка, кърменето спестява много разходи, които биха се появили при заместително хранене.
2. Защо е препоръчително бебето да се постави на гърдата на майка си до час след раждането?
Редица източници, сред които и Световната здравна организация, съветват изграждането на връзката между майка и дете да бъде насърчено още през първия час след раждането чрез телесен контакт и иницииране на кърмене. Това се прави и с цел установяване на микрофлората на организма и поддържане на имунитета на бебето, тъй като кърмата съдържа всички вещества, от които бебето се нуждае в момента на сучене. Контактът кожа-до-кожа също е ключов поради влиянието, което оказва на продължителността на кърмене. Бебе, получило контакт с кожата на майка си, е много по-вероятно да започне и да продължи да суче, отколкото бебе, което не е поставено на гърда непосредствено след раждането. Затова при отказ на детето да се храни с кърма се насърчава именно допирът до кожа, защото той успокоява и задейства инстинктите на новороденото. Физическият контакт с майката също така помага на бебето да се приспособи към новата и непозната среда без излишен стрес, докато междувременно значително намалява риска от развиване на следродилна депресия у родилката.
Практиката за поставяне на гърда до един час след раждането обаче не се наблюдава в България, поради липсата на „Болници – приятел на бебето“. Този статут получават болнични заведения, които спазват определени изисквания, отнасящи се до следродилните грижи към майката и детето и насърчаването на кърменето.
3. Как да храним бебето?
Този въпрос може и да изглежда странен, но не всички са наясно как най-добре да се погрижат за хранителните нужди на бебето си спрямо обстоятелствата. Всъщност храненето се извършва по няколко начина според млякото, което се дава на кърмачето.
„Изключителното кърмене“ е хранене на бебето само и единствено с кърма. То не се нуждае от вода или други храни и напитки, тъй като тя му е напълно достатъчна. Би могла да се допълва само от сиропи и капки от лекарства, минерали, витамини – единствено при нужда.
„Смесено хранене/ частично кърмене“ се нарича храненето с кърма и дохранването с адаптирани млека.
„Заместващо хранене“ е терминът, който описва храненето само и единствено с адаптирано мляко, било то поради липса на кърма или по преценка на родителите. Важно е да отбележим, че Световната здравна организация препоръчва изключителното кърмене до поне шестмесечна възраст и избягване на млеката за кърмачета, ако това е възможно.
Трябва да се прави разлика и между „адаптирано мляко“ и „преходно мляко“. Първото се използва като заместител на кърмата, докато второто е допълваща храна за деца над шестмесечна възраст, съпътстваща захранването.
4. Гладно ли е бебето?
Един от широко разпространените митове сред младите кърмещи майки е, че детето не спира да плаче, защото стои все гладно. И настъпва терзанието:
Хранителна ли е кърмата?
Отговорът намираме в учебника „Специални акушерски грижи при нормален и патологичен пуерпериум“: „Специалисти са доказали, че нехранителна кърма няма. Млякото, което бебето поема първо, се нарича „начално“. То е с високо водно съдържание и служи основно за утоляване на жаждата. На вид може да е синкаво и воднисто и това е съвсем нормално. Второто мляко, което следва, или „крайното“ майчино мляко, е по-плътно, бяло и мазно – то е богато на мазнини и хранителни вещества. Именно то е млякото, което задоволява хранителните нужди на детето и от него зависи как ще наддава. Единственото, за което трябва да се следи, е бебето да суче достатъчно дълго и ефективно, за да поеме достатъчно количество от крайната кърма.“
5. Всяка майка ли може да кърми?
Вероятно едно от притесненията на всяка майка, решила да храни бебето си с кърма, е дали само тя би била способна да задоволи изцяло нуждите на детето си. И наистина, в повечето случаи кърменето минава без проблем. Понякога обаче се случва майката да не може да кърми. Това е породено от няколко причини.
- Съществува мит, според който жени с операции за уголемяване или смаляване на бюста не могат да произвеждат кърма. Това не е съвсем точно. Най-често имплантите за уголемяване не засягат млечните жлези и се поставят във външния край на гърдата, в близост до подмишницата. При операциите за смаляване на бюста обаче има реална опасност от загуба на способността за кърмене. Техниката изисква разрезите да се направят около ареолата, за да може тя да се премести в края на процедурата. Това би довело до затруднено кърмене и в най-лошия случай – до прекъсване на връзката между зърната и каналчетата, през които тече кърмата. Въпреки това има известна вероятност операцията да не повлияе на способността на жената да кърми.
- Възможно е майката да не може да кърми поради инфекциозни заболявания като ХИВ и СПИН, злоупотреба със субстанции и зависимости, лечение с радиоактивни изотопи, тежки сърдечни и бъбречни заболявания. Проблемът в тези случаи най-често не е липсата на кърма, а вредата, която тя би могла да нанесе на бебето.
- Макар и много рядко, при някои жени се среща първична недоразвитост на млечните жлези, поради което е физически невъзможно отделянето на достатъчно количество кърма. В такъв случай се налага дохранване.
6. Безобидно ли е кърменето на чуждо бебе?
Една жена оставила своето бебе за няколко часа на своя приятелка, също родила наскоро. Бебето огладняло, храна за него нямало, а с майката никой не успял да се свърже. Приятелката се притекла на помощ и накърмила детето. Майката се разстроила, а актът на кърмачката получил изключително негативен отзвук. Заваляли обвинения, че е кърмила без позволение.
Съществуват ли рискове при кърмене на чуждо бебе?
През последните десетилетия значителното понижаване на смъртността сред родилките и достъпът до адаптирани млека превърна дойката в почти митичен образ. Все пак има случаи, в които семействата настояват бебето да получава кърма, дори и да се налага да бъде дарена. Често липсата на достъп до специална Банка за кърма подтиква родителите да търсят алтернативни решения онлайн. Макар да изглежда като благородна форма на бизнес, продаването на майчино мляко и приемането му на доверие крие рискове.
Ето как се случва даряването към специализирана организация – когато потенциалният донор се свърже с Банка за кърма, му предстои да премине през процедура за одобрение. Първият етап е домашно посещение от медицински екип, който преценява условията на живот и извършва преглед на майката и бебето. След това взема проба от кърмата и я дава за микробиологичен анализ. Провежда се обучение на майката за хигиенните изисквания за изцеждане и съхранение, като й се предоставят стерилни банки за събиране на кърмата. Одобреният донор подписва договор, с който се задължава да не употребява цигари, алкохол, медикаменти, а при заболяване на нея, бебето или друг член на семейството да уведоми организацията.
За допълнителна информация: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5603296/
7. Нужна ли е бутилката при кърмене?
Горната история с двете майки и накърменото чуждо бебе довела до широк дебат относно ползването на шише с биберон. Сред разменените реплики се появило и напомнянето, че „гърдата е бутилката“.
И все пак кога е нужно кърмачките да имат помпа и да ползват бутилка?
Най-често – когато им предстои раздяла с бебето. Помпата за кърма помага на майки, които се налага да оставят преждевременно родено дете в неонатологично отделение, на които им предстои неотложно пътуване, връщане на работното място или лечение с медикаменти. Храненето с бутилка е възможност и пред жени, които имат кърма, но изпитват затруднения да кърмят.
„По-културно“ ли е храненето с бутилка, отколкото с гърда?
Някои майки се чувстват по-комфортно, ако навън предлагат на бебето кърма в бутилка. Макар изцедената кърма да е отличен заместител при невъзможност за кърмене, не можем да поставим знак за равенство поради няколко причини:
- децата, хранени с гърда, саморегулират обема на приеманата храна. При хранене с бутилка, макар и с кърма, проучвания показват прекомерно покачване на теглото след 6-я месец, в сравнение с деца хранени само с гърда;
- кърмата има най-високи нива на антитела, когато се приема директно от гърдата. Интересен факт е, че по време на кърмене чрез слюнката на детето тялото на майката получава информация, ако то е изложено на инфекция и се нуждае от определени антитела;
- колкото по-дълго кърмата престоява, дори и в хладилник или камера, толкова по-малко активни компоненти има;
- актът на сучене помага на децата да тренират лицевите си мускули. По-късно това ще им помогне в развитието на речта и артикулацията.
За повече информация: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3586783/
8. Що е то Банка за кърма?
Банката за кърма е една много полезна институция, която помага на родители, които нямат възможност да хранят бебето си с кърма по една или друга причина. С цел да не се замества натуралният източник на безброй полезни вещества с адаптирано мляко, Банката осигурява кърма за деца, които се нуждаят от нея.
Възможно е по време на кърмене или след отбиване на детето някои майки да имат излишък от кърма. Вместо да я изхвърлят, те биха могли да я дарят на Банката, която пък от своя страна се грижи тя да стигне до нуждаещите се.
За съжаление, в България Банка за кърма има само в София, която изобщо не е достатъчна за задоволяване на нуждите на цялата страна. Със сигурност обаче институцията е помогнала на много деца и можем само да се надяваме да се разрасне в мрежа, обхващаща цялата страна, позволявайки до нея да достигнат още повече нуждаещи се родители.
Бразилия, от друга страна, може да се похвали с огромния си брой Банки за кърма – над 200 за цялата страна.
Следва продължение…
Над публикацията работиха Пламена Маркова-Колева и Боряна Цветкова