декември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
Categories
Интервю Любопитно

„Гениите също имат своите слабости и недостатъци“, разказва доц. д-р Добрин Паскалев

„Вие имате голямо, нечувано, почти чудовищно въображение“, казва Йозеф Хайдн.
„Една неспокойна личност, която не греши, намирайки света за отвратителен, но въпреки това не може да го направи по-приятен“, пише Гьоте.
„Така той живя, така умря, така ще пребъде!“ са прощалните думи, изречени от Франц Грилпарцер.
Години след смъртта му поема за него посвещава Пенчо Славейков.
А 250 години след рождението му в гр. Варна започва да се подготвя книга.
Доц. д-р Добрин Паскалев разказва за гениалния композитор Лудвиг ван Бетховен и предизвикателството да напишеш патография.


С какво успя Бетховен да се открои сред редица творци, страдали от медицински проблеми, за да Ви вдъхнови да опишете именно неговата анамнеза?

Лудвиг ван Бетховен е сред най-големите творци-композитори на човечеството. Неговите медицински проблеми са действително многобройни и понеже е така забележим, то и заболяванията му са във фокуса на хората. Интересът към тях нараства с времето и редица лекари от различни специалности се стремят да обяснят загадката на болестите на Бетховен. Това са ретроспективни диагнози, а ретроспективните диагнози са на границата между наука и хуманистика. Те са форма на медицинска интерпретация в контекста на известни факти и документи. В случая на Бетховен като такива служат протоколът от аутопсията, писма от композитора и т.нар. „разговорни тетрадки“; налице са и спомени от негови приятели и лекари. Когато разсъждаваме върху тях сега, ние трябва да се съобразяваме и с възможностите на медицината от края на 18-ти и началото на 19-ти век. Освен това, някои от изказаните хипотетични диагнози се базират на още непознати по това време заболявания, напр. саркоидоза, болест на Пейджет, бруцелоза. Следва да се каже, че редица големи композитори и творци на епохата имат забележителна медицинска история, напр. Берлиоз, Мусоргски, Томас де Куинси, Паганини, Шилер и др.

Комбинацията „патография“ е интересна игра на думи. Как Ви хрумна да използвате именно нея в заглавието?

Патографията е литературен жанр, възникнал през 19-ти век. Представлява история на заболяванията у известни личности. Произхожда от „патос“(от гр. болест) и „графия“ (от гр. писане, описание), т.е. описание на болести. Обикновено се пише от лекар или в авторския колектив има лице с медицинско образование. Още през 1836 г. френският лекар Луи-Франсоа Лелю пише подобно произведение за Сократ. През 1993 г. на български език излезе книгата на Пиер Акос и Пиер Рентчик „Болните, които ни управляват“, в която се разказва за болестите на известни държавници. А през 2020 г. д-р Тотко Найденов, лекар и журналист, издаде „Тежко болни водиха войната“, посветена на заболяванията на лидерите от времето на Втората световна война. Известният интернист и музиколог проф. Антон Ноймайр създаде книгата „Музика и медицина“, в която като лекар разглежда живота и творчеството на Хайдн, Моцарт, Бетховен и Шуберт. Следователно „патография“ не е лично авторско хрумване, а просто продължение на една наложила се традиция в литературния жанр.

Едни от последните думи на Бетховен са, че единственият лекар, който може да му помогне на този етап, „би се казвал Чудо“. Мислите ли, че днес, с по-напредналата медицина и съвременните открития, би било възможно да се предотврати смъртта му?

Тежко болният Бетховен разбира своето безизходно състояние, затова споменава, че само „д-р Чудо“ може да му помогне. Декомпенсираната чернодробна цироза (на аутопсия черният дроб е двукратно намален по размер) е необратимо състояние и в наши дни. Съвременната медицина би могла да се намеси в по-ранни етапи на заболяването. Днес Бетховен би бил показан за чернодробна трансплантация.

От книгата Ви става ясно, че темпоралните кости на Бетховен не са открити. Каква е вероятността според Вас заедно с тях да е изгубена и причината за оглушаването на композитора? И в този ред на мисли – коя според Вас е най-вероятната теория за загубата на слуха?

Темпоралните кости, в които е локализиран органът на слуха, се считат безвъзвратно загубени. Дано все пак се появят в някой ден, скрити в някоя стара патоанатомична лаборатория, както се е случило и с аутопсионния протокол, преоткрит и преведен днес на различни езици, а с това издание и на български. Дори и намерени, те биха били само допълнителен, но важен щрих в загадката на глухотата на Бетховен. Причините за това страдание са навярно няколко и те са споменати и обсъдени в монографията – лабиринтит, сифилис, саркоидоза, болест на Пейджет, хронично оловно отравяне от подправеното с оловна захар вино. За всяко от тях има pro et contra. Те трябва да се разглеждат в съвкупност с останалите заболявания на композитора, тъй като човешкият организъм е единно цяло, а не механичен сбор от органи. Смятам, че американският учен Джефри Харис, цитиран в монографията, дава най-верен отговор: „най-вероятно никога няма да научим причината за загубата на слуха на Бетховен“. Познанието също си има граници, макар те да се разширяват непрекъснато.

Според сведенията на д-р Ваврух, Бетховен се е консултирал и с други лекари през периода на боледуването си, както и непосредствено преди смъртта си. Възможно ли е това изобилие от медицински лица да се е отразило противопоказно на възстановяването на пациента?

Бетховен е бил лекуван от много лекари, като всички те са били високо квалифицирани, а някои от тях и работещи в престижни лечебни институции, които съществуват и днес. Назначаваните от тях терапии и процедури са съответствали на медицинските познания по това време. Трябва обаче да се каже, че композиторът не винаги е изпълнявал препоръките и понякога е влизал в конфликт със своите лекари. Така д-р Щауденхайм многократно го съветва да преустанови употребата на алкохол, а д-р Браунхофер – „да живее по законите на природата“, т.е. без вино и кафе, с които прекалява. В намереното след смъртта му Хайлигенщатско завещание (1802) той нарича своите доктори „невежи лекари“… Бетховен продължава да консумира до края на дните си повишени количества алкохол, предимно вино, което допринася за тежкото чернодробно заболяване и възникването на чернодробна кома. Това не го прави по-малко велик, а очертава образа му на човек. А както казва Блез Паскал в своите „Мисли“, човекът не е нито ангел, нито дявол, а стои в средината между тях. Гениите също имат своите слабости и недостатъци… А нека отбележим, че и не всички болести, дори и днес, са лечими. Медицината е в непрекъсната война с човешките страданията, но тази война не винаги е победоносна.

От патографията разбираме, че творецът страда от депресия и други ментални проблеми. Възможно ли е не само физическото състояние на Бетховен да е повлияло на психическото му такова, а и обратното?

Както вече стана дума, организмът е едно цяло и още „бащата на медицината“ Хипократ е обръщал внимание, че трябва да се лекува болният човек, а не само болестта. Той е наследник на идеите на Залмоксис, легендарен тракийски лечител, жрец и цар, който е учел, че „не бива да се заемаме с лечението на главата отделно от цялото тяло и също така на тялото отделно от душата“ (Платон, диалог „Хармид“). В случая с Бетховен ние знаем само външните прояви – ексцентричност, честа смяна на настроението от меланхолия до избухливост и непрекъснато „странстване“ от квартира на квартира във Виена. Това го прави „един неспокоен човек“ (Гьоте), но вероятно се е отразявало и на неговото чисто телесно здраве, което е зависело от обстановката в жилището, обкръжението, храненето и т.н.

Посвещавате книгата си на един специален за Вас човек. Разкажете ни малко повече за него.

Книгата е посветена на моя учител по цигулка Никола Радуканов, който ме насочи към живота и творчеството на Бетховен. Умел педагог, той разбра, че не ставам за музикант, но че това не пречи да изучавам историята на музиката и живота на големите композитори. Той беше цигулар във Варненската филхармония и нерядко ме е водил на концертите на нашите изтъкнати изпълнители Емил Камиларов и Дина Шнайдерман, за да се докосна до голямото им изкуство. По този начин в мен остана завинаги интересът към музиката, композиторите и артистите.

Имате ли планове за разрастването на книгата в поредица, изследваща медицинската история и на други бележити личности?

Трудно бих отговорил на този примамлив въпрос. В българската книжнина, доколкото съм запознат, подобни патографски изследвания са много малко. Само времето и здравето ще покажат дали това ще се случи. Така че тук и сега мога само да пожелая на себе си и на бъдещите съавтори здраве и професионално вдъхновение. И закрила от Небето…

Създавате книгата заедно с проф. Бистра Галунска и доц. д-р Диана Петкова. Но изданието е плод на сътрудничество с още специалисти. 

Идеята за написването на монографията дойде от факта, че през декември 2020 г. се навършваха 250 години от рождението на Бетховен; светът отбеляза тази годишнина, макар и в условията на пандемия. Откривайки, че толкова много чуждестранни лекари са се интересували и се интересуват от загадката на болестите му, започнахме да събираме техните публикации. А всеки път започва с първата стъпка. Докато се получи монография от почти сто страници. Отново възродихме прочутата поема на Пенчо Славейков „Cis moll“, която според нас е достоен паметник на великия композитор. Предложихме и хипотеза за циротичната кардиопатия, която би могла да обясни някои ритъмни нарушения, намерили отзвук в композициите на Бетховен, ако все пак ги е имал (такива нарушения се доказват с ЕКГ, каквато тогава не е съществувала). В странство подобни „патографични“ произведения се пишат и издават от известни издателства, а интересът към тях е постоянен. Чуждестранните автори обикновено имат и свои технически помощници, включително и преводачи. В нашия случай всички бяхме всичко; преводите бяха направени от нас, с изключение на резюмето на английски, където ни помогна г-н Виктор Калчев. Доц. Михаел Щайнер от Рощок, възпитаник на МУ-Варна и наш приятел, издири и ни предостави някои интересни медицински публикации за Бетховен. Проф. Д. Радойнова прочете критично ръкописа и направи малки, но важни уточнения по отношение морфологичната находка. На всички тях сме изказали и изказваме нашата благодарност.


Монографията „Лудвиг ван Бетховен. Патография на гения“ на доц. д-р Добрин Паскалев, проф. Бистра Галунска и доц. д-р Диана Петкова можете да намерите в книжарниците на Медицински университет – Варна и онлайн тук.


Интервюто взеха Пламена Маркова-Колева и Боряна Цветкова.