Декември 1826 г., гр. Виена.
Д-р Ваврух напуска своя дом и се отправя към близкия адрес Schwarzspanierhaus №200. Там го очаква Лудвиг ван Бетховен, страдащ от „алармиращи симптоми на пневмония“.
Три месеца по-късно – на 26 март 1827 г., по време на снежна буря със светкавици и гръмотевици, 56-годишният гениален композитор умира.
Още на следващия ден в дома му е извършена аутопсия, по желание на самия Бетховен.
Хайлигенщатското завещание
На млади години Бетховен е сравнително здрав. Обикновено работи нощем до 3-4 часа след полунощ, спи по 4-5 часа, закусва сутрин и продължава да композира до 2 ч. следобед. След като навършва 30 години, започват редица оплаквания, сред които и „шум и звънтене в двете уши“. С годините болежките се задълбочават, а слухът намалява и накрая изчезва напълно. През есента на 1802 г. тогава лекуващият го лекар, д-р Шмид, препоръчва на Бетховен да замине за близкото курортно селище Хайлигенщат. Тук композиторът осъзнава жестокостта на сполетялата го глухота, изпада в тежка депресия и през ума му минават мисли за самоубийство. Спасява го усещането, че има какво още да даде. След това просветление Бетховен се отдава изцяло на музиката. Започва най-продуктивният период в творческия му живот.
Докато е все още в Хайлигенщат, Бетховен пише писмо до братята си Карл и Йохан. Т.нар. Хайлигенщатско завещание е намерено след смъртта на композитора.
„О, вие, хора, които мислите или казвате, че съм враждебно настроен, твърдоглав или мизантроп, колко сте несправедливи към мен. Вие не знаете тайната причина, която ме принуждава да изглеждам такъв. Още от детска възраст моите сърце и душа са изпълнени с нежно чувство за доброта и винаги съм бил склонен да извършвам големи дела. Но помислете само, вече шест години страдам от неизлечимо заболяване, което се влошава от невежи лекари… Макар по рождение да съм с пламенен и жив темперамент, дори склонен за светски развлечения, аз бях принуден да се изолирам и да живея в самота… Как бих могъл да призная, че в мен е поразено онова сетиво, което би трябвало да бъде по-съвършено в мен, отколкото в другите…“
„… достигна там, където свършва изкуството“
С тези думи на поета Франц Грилпарцер близо 20 000 души изпращат с тъга Лудвиг ван Бетховен на 29 март 1827 г.
Какво се е случило с великия композитор?
От какво е страдал?
Какво гласи цялото Хайлигенщатско завещание?
Кои са лекарите до него?
Доц. д-р Добрин Паскалев търси отговори на тези въпроси. Със съдействието на украински и германски лекари, заедно с проф. Бистра Галунска и доц. д-р Диана Петкова, създава уникалната монография „Лудвиг ван Бетховен. Патография на гения“. Пациентът Бетховен и неговите страдания са във фокуса на книгата, написана увлекателно и насочена към широк кръг от читатели.
Той бе страдалец. Оглуша.
А бе белязан да е гений!
Но чуваше във своята душа
творения несътворени.
Живя несретно. Тъй умря.
Бе жребият му тук нелесен.
Смъртта сред буря го прибра
във ден, белязан с гръм небесен.
Дали Небето го поиска
да пише горе вдъхновен,
а пък земята да притиска
тук само смъртната му тлен?
Нима със тоновете свои
Хармонията наруши
или откри пък звуци нови
и догми вечни разруши?
Човечеството той разбуди
за мир и свобода със зов –
да се прегърнат всички люде
и братя да са в свят суров.
Тъй паметник си сам издигна
от ноти, писани с кръвта –
до всички хора да достигне
и да е жив до край света.
Добрин Паскалев
Монографията „Лудвиг ван Бетховен. Патография на гения“ на доц. д-р Добрин Паскалев, проф. Бистра Галунска и доц. д-р Диана Петкова можете да намерите в книжарниците на Медицински университет – Варна и онлайн тук.