декември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
Categories
Любопитно Полезно

Проучихме 17 любопитни въпроси в Световната седмица на кърменето (2 част)

Проучихме 17 любопитни въпроси в Световната седмица на кърменето (1 част)

 


9. Опасно ли е дългото кърмене?

Световната здравна организация препоръчва кърменето да продължи поне до 2-годишна възраст.

Но колко е максимумът?

Отговорът на международната организация за информация и подкрепа при кърмене Ла Лече Лига е кърменето да продължи толкова дълго, колкото майката и детето желаят. При посещение в Мали в началото на 80-те години на XX в. антропологът д-р Катрин Детуайлър забелязва, че често майките кърмят 6-7-годишни деца. По-късно проучва и сравнява периода на кърмене при приматите, който се оказва сходен. В това няма нищо учудващо предвид, че имунната система се изгражда до 6-годишна възраст. А кърмата продължава да е източник на всички необходими вещества за детето. Освен това доставя ферменти, помагащи на детето да усвоява разнообразна храна.

А може ли продължителното кърмене да навреди на майката?

Стига да се храни пълноценно и разнообразно, единственият риск за майката е при нова бременност, тъй като кърменето би могло да предизвика контракции.

10. „Бабини деветини“ или реални забрани?

Жена, която кърми за първи път, не трябва да го прави пред всеки, за да не й пресъхне млякото.
Жена, която кърми, не трябва да се среща с друга родилка, за да не загуби млякото си.
По време на кърменето жената не трябва да пие вода, защото кърмата й ще стане рядка като водата.
Каквото види кърмещата жена и й се прияде, трябва веднага да получи, иначе кърмата ще секне.
Ако родилката няма кърма, трябва да яде лук.
До 40-я ден след раждането жената не бива да стои навън след залез слънце, за да не й спре кърмата.
Ако майката се уплаши, кърмата ще спре.
Половият живот на кърмещата жена отслабва и разваля кърмата.
Докато кърми, жената не бива да пие никакъв алкохол и кафе, да не яде зеле, шоколад, пикантни храни…
Физическите тренировки развалят кърмата.
Веднъж отбие ли се детето, не трябва да опитва отново кърма, за да не го преследва лош късмет.

И още, и още…

Суеверия и забрани много. Но наистина ли е толкова труден животът на кърмещата жена?

Един от най-големите страхове, заложен в тези суеверия, е свързан с внезапното спиране на кърмата. Практиката показва, че това няма как да се случи. Дори и майката да изживее голяма уплаха, това оказва моментно влияние върху количеството кърма. Образуването на мляко зависи от пролактина, чието количество пък зависи от броя на кърменията, затова и при намаляваща кърма препоръката е за по-често кърмене. Продължителният стрес обаче може да окаже негативен ефект. Отделянето на млякото от гърдите се свързва с хормона окситоцин, а неговото количество зависи от психологическото състояние на жената. В ситуация на силен страх и стрес механизмът, благодарение на който от гърдите започва да тече мляко, е блокиран. При продължителни стресови ситуации би могло да се стигне до намаляване на лактацията. За да може процесът на кърмене да бъде отново задействан, майката трябва да се научи да се успокоява и отпуска.

Макар обилните количества храна и вода да звучат като рецепта за успешно кърмене, природата е по-благосклонна към майката. Всъщност в периода на кърмене тялото само показва от какво се нуждае. Пример за това е отделящият се при кърмене хормон окситоцин, предизвикващ в майката жажда, което е естественият начин природата да й напомни, че е време за чаша вода. Проучвания показват, че за производството на мляко всеки ден организмът се нуждае приблизително от 800 калории повече. Т.е. от още една филия хляб, яйце, чаша мляко, малко сирене, няколко плодове и зеленчуци. По отношение на храните няма категорични забрани, но алкохолът е препоръчително да продължи да отсъства от ежедневието на майката. Допустим е инцидентен прием на малко количество, т.е. веднъж седмично или месечно, стига да е веднага след кърмене. Добре е да се ограничава и приемът на кофеин, но физическите тренировки, стига да са умерени, не влияят на качеството на кърмата.

11. Може ли кърменето да доведе до близнаци?

Макар да битува мнението, че кърменето е отлична контрацепция, то може да доведе до изненада. Понякога дори двойна. Проф. Гари Стайнмън от години проучва многоплодните бременности и прави следния извод: при жените, които забременяват, докато кърмят, има 9 пъти по-голяма вероятност да родят близнаци.

Защо?

Когато бебето е единствено и само на кърма, не ползва биберон и няма по-големи от 4-часови паузи между храненията през цялото денонощие, при майката се наблюдава лактационна аменорея. Липсата на менструация е следствие от потиснатата овулация, причинена от честите стимулации на зърната. В този случай вероятността жената да забременее е изчислена на по-малко от 2%. Но щом бебето започне да ползва биберон и/или да спи през цялата нощ, намаленият по време на кърмене фертилитет неусетно за майката вече може да не е толкова намален. Причината за повишената възможност за зачеване на близнаци е във временното свръхпроизводство на фоликулостимулиращия хормон.

За допълнителна информация:
https://www.sciencedaily.com/releases/2006/05/060521103211.htm

12. Как Covid-19 се отразява на кърменето?

Кърмата е източник на множество биоактивни фактори, включващи антимикробни белтъци и антимикробни пептиди, които осигуряват ранен протективен ефект и намаляват риска от развитие на различни инфекции. Като добавим към това и твърдението, че досега активни вируси на Covid-19 не са установени в кърмата на нито една майка с потвърдена инфекция, стигаме до препоръката на Световната здравна организация майките да не се отказват от кърменето, дори и ако те самите боледуват. В случай на заразяване на кърмещата жена, добре е тя да носи маска, докато храни детето си, и да мие ръцете си преди да го докосва. Но, дори и да няма такава възможност, ползите от кърменето надвишават риска от заразяване на детето с Covid-19. Ако все пак детето се разболее, кърменето не трябва да се прекратява. Кърмата подпомага имунната система на детето и му съдейства в борбата с тази, а и с други инфекции.

За допълнителна информация:
https://pediatria-bg.eu/news/chesto-zadavani-vprosi-krmene-i-covid-19-za-zdravni-rabotnitsi

13. Пази ли кърменето от рак на гърдата и рак на яйчниците?

Повишената експозиция на естроген се свързва с повишен риск от развитие на рак на гърдата, докато намаляването на експозицията понижава риска. В този ред на мисли – при всяка бременност и по-продължително кърмене намалява общият брой менструални цикли, което има защитна функция.

Възможно е кърменето, особено когато е по-дълго, да предпази майката и от рак на яйчника. Обяснението е в съществуваща теория за зависимостта между броя овулации и развитието на заболяването, познато като „тихия убиец“. Периодите без овулация, като бременност и кърмене, намаляват риска.

14. Кои са най-странните методи за отбиване на кърмаче? (И нужно ли е да го правим?)

Макар кърмата да е най-полезната храна за едно бебе, идва период, в който тя не е достатъчна за хранителните му нужди. След шестия месец на бебето започват да се дават допълнителни храни, без да се прекратява кърменето. Ако обаче родителите преценят, че е време детето да спре да приема кърма, се започва един дълъг и трудоемък процес по отбиване. Важно е да отбележим, че ако бебето само отказва да суче, е възможно проблемът да не е в кърмата. Причината може да се крие в дискомфорт от обстоятелствата, заболяване или дори чиста разсеяност, тъй като всеки шум и движение би могъл да привлече вниманието.

В различните държави и култури съществуват различни практики за отбиване. У нас, например, преди време често срещан метод е бил рязкото прекратяване на кърменето и разделянето на майката и бебето, което обаче е доказано вредно и за майката, и за кърмачето. За детето този процес преминава изключително емоционално и дори травмиращо, а към емоциите на майката се добавя и дискомфортът от изведнъж препълнените гърди.

В Япония пък, освен че някои майки мажат зърната на гърдите си с уасаби, Сотоми Окетани – акушерката, въвела масажа на гърдите в Япония – препоръчва да се рисуват усмихнати личица на гърдите.

Въпреки всички екзотични практики по света, най-добрият план за отбиване на детето остава естественото и плавно намаляване на кърменето.

15. Как „формулата“ измести природата?

През 1867 г. Юстус фон Либих и Хенри Нестле, независимо един от друг, патентоват първите изкуствени заместители на майчината кърма. На практика и двете храни били смес от брашно, захар и сухо или кондензирано краве мляко. Рекламите гласели: „Най-съвършеният заместител на майчината кърма“ и „Съвършената и цялостна диета за бебета“. Но това е само началото. Търговският успех подмамил още предприемачи да патентоват свои формули. Междувременно лекари и химици работели в сътрудничество, за да доусъвършенстват рецептите. И това било наложително, при положение че в края на XIX в. и началото на XX в. смъртността сред изкуствено захранваните деца била от 3 до 10 пъти по-висока.

Пропагандната машина не спряла и през XX в. През 1960 г. дори е публикувана научна статия, в която се твърди, че „при съвременните стандарти на хигиената, изкуственото хранене с обикновена смес от краве мляко, вода и захар е задоволителен заместител на кърменето“.

В отговор на случващото се, в края на 50-те години на XX в. доброволни групи и организации, като Ла Лече Лига, започват информационни кампании в подкрепа на кърменето. Постепенно то става стратегически приоритет, зад който застава Световната здравна организация.

16. Вярно ли е, че и татковците могат да кърмят?

Светът би се променил коренно, ако и татковците започнат да кърмят бебетата.

През последните петдесет години границите между половите норми постепенно се размиват. Първоначално бащите, които заемат ролята на майката-домакиня, не се приемат добре в обществото, макар и да правят нещо напълно естествено – да полагат грижи за децата си. Родителските задължения, все пак, не са резервирани ексклузивно за жените.

Макар днес мъжката лактация да изглежда напълно нелепа и немислима, на теория всъщност е възможна. Темата е проучена от редица учени, които твърдят, че чрез хормонален коктейл – включващ пролактин и естроген, които са отговорни за лактацията – и стимулация на зърната би се стигнало до отделяне на мляко и при мъжете. Дори се оказва, че има описани такива практики сред индианско племе през XVI в.

Това обаче e недостатъчно проучен въпрос, чийто отговор засега остава в бъдещето.

17. На кои митове не трябва да вярваме?

Важно е да правим разлика между факти и митове, особено когато става въпрос за нещо толкова важно като кърменето. Някои идеи са осиновени от предишни поколения, на които им е липсвала голяма част от информацията, до която имаме достъп днес.

Така например в някои култури с по-остаряло мислене се вярва, че коластрата е вредна и мръсна – докато ние знаем, че тя всъщност е изключително полезна и необходима за бебето преди първия прием на зряла кърма. Колкото и да е изненадващо, много майки в Гватемала дават на новородените си кафе, наред с газирани напитки и подсладена вода, именно поради това убеждение. Те изхвърлят коластрата и я заменят с гореспоменатите напитки, докато потече млякото им.

Друго не съвсем вярно твърдение е, че бебетата се нуждаят от вода още преди да започне захранването. Кърмата се състои основно от вода, което означава, че бебето не се нуждае от допълнителни течности – включително и така популярните в България билкови чайове. Напротив – дори се препоръчва да се дават на доста по-късна възраст, тъй като влияят негативно на абсорбирането на някои важни вещества от организма на детето.

Неправилна е практиката да се кърми и от двете гърди по време на едно хранене. За да може да се изпразнят напълно гърдите – което предотвратява намаляването на кърмата и образуването на инфекции – се препоръчва гърдите да се редуват през 2-3 часа. По този начин новороденото получава и предното, и задното мляко. Първото е по-богато на въглехидрати и лактоза, а второто – на мазнини.

Друг мит е задължителното придържане на бебето в изправено положение след хранене, особено ако е заспало. Всъщност, тази практика се препоръчва само за деца, хранени с адаптирано мляко, тъй като то се приема в по-големи количества от кърмата, отнема му повече време да се усвои и заедно с течността в коремчето на бебето влиза и въздух, който се изхвърля при вертикално положение на малчугана.


Над публикацията работиха Пламена Маркова-Колева и Боряна Цветкова