“Като правило 90% от корабокрушенците умират през първите три дни. Защо това се случва? Всъщност, за да загине човек от глад и жажда, отнема много повече време.”
В специална брошура, която се намира на всеки кораб, Международната морска организация отправя 12 съвета към хората, принудени да напуснат плавателния съд.
1. Сложете на себе си възможно най-топло облекло, опитайте се да покриете главата, шията, ръцете и краката си.
2. Ако имате спасителен костюм, го облечете върху топло облекло.
3. Ако спасителният костюм не е плаващ, поставете спасителната жилетка и се уверете, че е правилно обезопасена.
4. Всеки, който е предразположен към морска болест, преди или веднага след качване на аварийното плавателно средство да вземе подходящите медикаменти в дозата, препоръчана от производителя. Не забравяйте, че морската болест ви прави безпомощни и значително намалява шансовете ви за оцеляване – при повръщане се губи скъпоценна телесна течност и като цяло морската болест прави човек по-податлив на хипотермия.
5. Ако е възможно, избягвайте потапянето във вода, например опитайте се да седнете в лодката още преди спускането ѝ на вода.
6. Ако потапянето във вода е неизбежно, не скачайте от височини, по-големи от 5 метра. Опитайте се да намалите удара, свързан с внезапно потапяне в студена вода. Той може да причини бърза смърт или да доведе до неконтролирано увеличаване на дихателната честота, в резултат на което може да се аспирира вода. Ако е абсолютно необходимо да скочите във водата, притиснете лактите към тялото си, покрийте носа и устата с една ръка и я притиснете здраво към лицето. Не скачайте във водата от палубата, ако е възможно по друг начин да слезете от кораба.
7. Веднъж попаднали във водата (случайно или принудително при напускане на кораб в беда), опитайте да се ориентирате и да намерите кораба, спасителните лодки, спасителните салове, други хора и плаващите предмети. Ако не сте имали време да се подготвите за престоя си във водата, закопчайте дрехите си възможно най-бързо, след като сте във водата. В
студена вода може да възникнат неконтролируем тремор и силна болка. Тези явления са естествената реакция на тялото на охлаждане и не са смъртоносни, но трябва да загърнете дрехите си възможно най-бързо, преди ръцете ви да спрат да ви слушат. Включете предупредителните светлини, намерете аварийната свирка и т.н.
8. Докато сте във водата, плувайте само когато трябва да се приближите до друг човек, авариен съд или плаващ обект, на който можете да се изкачите. Плуването измества топлата вода между тялото и слоевете на дрехите, като по този начин ще увеличи скоростта на охлаждане на тялото, а безцелното движение на ръцете и краката причинява изместване на топла кръв от вътрешните части на тялото навън, което води до бърза и голяма топлозагуба, затова трябва да се движите възможно най-малко.
9. Позицията на тялото във водата също силно влияе върху запазването на топлината. Докато плувате, опитайте се да не правите внезапни движения, краката да се притискат заедно, лактите до тялото, ръце върху спасителната жилетка. В това положение повърхността на тялото, която е в контакт със студена вода, става минимална. Опитайте се да държите главата и шията си над повърхността.
10. Опитайте се да се качите на спасителна лодка, спасителен сал или друг плаващ обект възможно най-бързо, за да намалите времето, прекарано в студена вода. Не забравяйте, че топлината във водата се губи много пъти по-бързо, отколкото във въздуха. Тъй като ефективността на топлинната защита на дрехите ви е намаляла значително поради факта, че са мокри, опитайте се да се скриете от вятъра. Ако сте успели да се изкачите в спасителната лодка, опитайте се да се покриете с брезент или да си сложите сухо облекло. За да се запази топлината, може да прегърнете други хора в лодката.
11. Опитайте се да запазите вярата си в спасението и да не изгубите присъствието на духа си. Това ще увеличи шансовете ви да оцелеете до пристигането на спасители. Състоянието много зависи от волята ви да живеете!
12. Преди да напуснете кораба, не пийте алкохол. Той не само ускорява загубата на топлина, но и намалява способността за ориентация в околната среда.
Това е само малка част от полезната информация, публикувана в новата монография “Воден травматизъм на море. Проекции за България”. Нейният автор, доц. д-р Димитър Ставрев, създава увлекателно четиво с научна и практическа стойност, което запълва съществен дефицит в медицинското познание у нас. Книгата е провокирана от нарастващата роля на морския транспорт в областта на търговията и развлекателния бранш и нуждата от опазване на човешкия живот на пътуващите и живеещите близо до морето.
Доц. д-р Димитър Ставрев – първият хабилитиран преподавател по морска медицина в България, споделя в своята монография личен опит в областта на подготовката на медицински лица, морски специалисти и доброволци за справяне с морския травматизъм. Съдържанието акцентира върху приложната част – препоръки за оцеляване в критична ситуация на море, и е онагледено с множество цветни илюстрации. Новаторски аспект е проведеното изследване на готовността за оказване на помощ на пострадал. Монографията е особено ценна за морски лица и специалисти.
Любопитно от страниците
“Ние живеем в Световния океан и океанът е във всеки от нас… Хистолозите описват всяка човешка клетка като капчица от Световния океан, ограничена от мембрана.”
“В митологичните представи морето е първообраз на хаоса, враждебна стихия, свързана със смъртта, и обиталище на враждебни богове (горгони). Тази двуполюсност особено ясно се изразява и в наименованието на нашето море. Наименувано първоначално като Понт Евксинос (гостоприемно море), в края на Античността и в началото на Средновековието то вече е известно като Черно море. Черният цвят е метафора на смъртта и нещастието в масовото народно разбиране.”
“Човекът е сравнително лош гмурец. Гмуркания, по-дълги от 2 минути, са редки, като максималната дълбочина на гмуркане е около 100 метра. Бутилконосовите делфини могат да се гмуркат в продължение на 2 часа, а китовете могат да достигнат 1000 метра дълбочина.”
Монографията “Воден травматизъм на море. Проекции за България” на доц. д-р Димитър Ставрев можете да намерите в книжарниците на Медицински университет – Варна и в нашата онлайн книжарница тук.