април 2021
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  
Categories
Интервю

“Животът винаги намира начин да претвори и най-смелите мечти в реалност” напомнят доц. Валя Димитрова и ас. Славена Илиева

От дни в книжарниците на Медицински университет – Варна се продава учебникът “Акушерски грижи в неонатологията и педиатрията”. За нуждата от това издание, предизвикателствата в обучението и особеностите на практикуването по време на пандемия разказват неговите автори – ас. Славена Илиева и доц. Валя Димитрова.

Рецензент на Вашия учебник е проф. д-р Емилия Христова – доайен в българската неонатология. Тя пише следното: “Настоящият учебник ще запълни една празнина в неонатологичната акушерска практика”. Разкажете ни как възникна идеята за създаването на подобно помагало и какво ново ще открият тук читателите.

Формален повод за написването на учебника беше препоръка на НАОА, но истината е, че необходимост от такова издание беше налице отдавна. Учебниците, които използват акушерките у нас, са написани от лекари и е логично в тях в значително по-малка степен да са разработени конкретните акушерски дейности и грижи, алгоритми за поведение, източници на грешки и усложнения при осъществяването на манипулациите. В настоящото издание си поставихме за цел именно да преодолеем недостига на информация от такъв тип, която би била нужна както за обучението на студентите, така и за новопостъпили акушерки в неонатологичните отделения.

За нас е чест, че рецензент на учебника е проф. Емилия Христова, която неслучайно в посвещението си сме нарекли „най-големия приятел на недоносените бебета и акушерките“ у нас. Приносът на проф. Христова за развитието на неонатологията и прилагането на иновации в грижите за рискови новородени е огромен. Проф. д-р Емилия Христова се посвещава на новородените деца през 1981 г., когато провежда едногодишна специализация във водеща парижка болница “Порт Роял”. След завръщането си у нас тя работи за въвеждане на специална и интензивна неонатологична терапия във всички неонатологични звена. Посвещава 40 години от живота си за утвърждаване на неонатологията като основна специалност в медицината, чрез утвърждаване на научно обосновани регламенти. Проф. Христова работи активно за внедряване на европейските модели на неонатологична помощ в България, намерили отражение в Медицинския стандарт по неонатология. Тя е първият специалист у нас, приложил сърфактант терапия на недоносено новородено с неонатален респираторен дистрес синдром. През последните години е привлечена като преподавател по неонатология на студентите от специалност „Акушерка“. Нейната помощ и подкрепа при подготовката на изданието ни даде увереност, че така представените теми са в унисон с най-съвременните постижения на медицинската наука и практика в областта на неонатологията и утвърждават добри акушерски практики в грижата за най-малките новородени.

В учебника споменавате и за ролята на акушерката в периода на бременността. Какви са нейните задължения при превенцията на раждане на дете с малформации и в какво се изразява работата й с бъдещите родители?

Превантивните дейности за промоция на здравето и предпазване от заболявания и усложнения са ключови в съвременната концепция за здравните грижи. Акушерката може да има значима роля за промоция на женското репродуктивно здраве и здравето на кърмачето. Провеждането на предконцепционна консултация, ранен и късен морфологичен скрининг, активно наблюдение на протичането на бременността са малка част от превантивните акушерски грижи, които трябва да получи всяка бременна за предпазване или възможно най-ранно откриване на дефекти в развитието на плода. Акушерката е активен участник в екипа, осъществяващ тези грижи, и тя трябва да притежава професионална компетентност за прилагането им. Голяма част от дейностите, свързани с превенция на заболяванията и обучение на пациентите, са определени от Наредба №1/2011 на МЗ като дейности, които акушерката може да изпълнява автономно. Едва ли има друга професия в здравеопазването, която да създава такива отношения с пациентите и да предоставя по-благоприятни условия за позитивна интервенция по въпросите на хигиена, хранене, двигателна активност, начин на живот, вредни навици и пр.

От друга страна професионалната компетентност, която акушерката притежава, ѝ позволява в екип с лекар и други специалисти да прилага интензивни акушерски грижи при раждане на дете с увреждания, както и да бъде изключително полезна чрез съвети и обучение на родителите по въпроси за отглеждане на детето, координация с други звена, социално-правна консултация и др.

Какво се случва през т.нар. “първи пет златни минути” и каква е ролята на акушерката в този момент?

Първите мигове от живота на човека са заредени с огромна енергия на трансформация и развитие, които са толкова жизнеопределящи, че могат да се нарекат „първите 5 златни минути от живота“. В организма на новороденото настъпват редица промени – преминаване от водна към суха среда на живот, от относително постоянна температура 37°С към среда с по-ниска температура, установяване на белодробно дишане, отпадане на редица приспособления на феталната сърдечно-съдова система във връзка с началото на функцията на малкия кръг на кръвообращение, необходимост от установяване на хранене чрез гастроинтестиналния тракт и др. В същия момент основна задача на акушерката е оказването на първи грижи за новороденото, включващи къпане, антропометрия, оглед, обработка на пъпния остатък, поставяне на идентификационни номера, работа с медицинска документация и др. Паралелно с осъществяването на тези дейности, в първите 5 минути от живота акушерката, в екип с неонатолог, извършват оценка на състоянието на новороденото. Тя има за цел да определи възможностите му за адаптация към извънутробен живот, необходимостта от интервенция, типа и обема на акушерските грижи, от които се нуждае детето – рутинни, специални или интензивни. Така се постига не само индивидуализиране на здравните грижи, но и възможно най-ранно откриване на патологични отклонения и осигуряване на възможности за нормален растеж и развитие в перспектива, защото неблагополучията в този момент могат да се отразят пряко на физическото и нервно-психическото развитие на детето в бъдеще.

“Постиженията на съвременната неонатология в световен мащаб… доказват по недвусмислен начин, че грижите за недоносените деца са грижи за бъдещето”. Как се развиват през годините в България грижите за недоносените деца? Каква е ситуацията в момента?

В миналото ражданията са се осъществявали в домашна обстановка, а не в лечебни заведения. Преждевременно родените деца не са били обект на интензивни грижи, тъй като прогнозата относно преживяемостта им била неясна. В акушеро-гинекологичните отделения в страната за новородените деца са се грижили предимно акушерки. С развитието на родилната помощ след 1950 г. в тези отделения са създадени микропедиатрични структури, в които работят педиатри, специализирали за грижи в неонаталния период. Те са наричани микропедиатри, без да е регламентирана такава лекарска специалност.

Неонатологията се обособява като самостоятелна наука в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Въпреки че е сравнително нова дисциплина, благодарение на неуморния труд и отдадеността на професионалистите, които са поели грижата за най-малките новородени, у нас са постигнати забележителни успехи. В България има установени добри акушерски практики в грижите за недоносените новородени. В Стандарта по неонатология са разписани, със съответни нива на компетентност, изискванията за оборудване и функциониране на структурите за осъществяване на рутинни, специални и интензивни неонатални грижи както на преждевременно родени деца, така и на доносени новородени с родилни травми или вродени малформации.

Какво показва статистиката – увеличават или намаляват случаите на недоносени деца? 

По данни на СЗО в световен мащаб делът на преждевременните раждания, приеман като неизбежен, е около 5-10% от всички новородени. У нас от 2009 г., в унисон с препоръките на СЗО и Европейските стандарти по неонатология, всяко дете, родено с тегло над 600 грама и проявяващо признаци на живот, се определя като „живородено“, което предполага оказването на пълен обем акушерски грижи за оцеляването му. Преди 2009 г. долната граница е 1000 грама. Делът на преждевременно родените деца у нас е около 10%, както и в развитите страни, и е далеч по-нисък от този показател за развиващите се и слабо развитите страни. В световен мащаб 15,5% от новородените са с тегло под 2500 гр., а 67% са родени преди 37 г.с. Делът на преждевременно родените деца в развитите страни е между 5-10%, като при повече от 50% етиологията е неясна. По данни на Фондация „Нашите недоносени деца“ 30% от недоносените деца получават тежки късни последици: поражения на централната нервна система, зрителни нарушения, тежка белодробна патология и др. Над 50% от децата, родени преждевременно, имат различни по тежест дългосрочни проблеми като обучителни затруднения, проблеми с моториката, социалната адаптация, поведенчески особености и др. Голяма част от тези състояния са преодолими с адекватна ранна интервенция. Не е известно да съществува национална програма за проследяване и превенция на настъпили усложнения при недоносените деца. Като основни причини за преждевременните раждания към настоящия момент могат да се разглеждат по-високата възраст на майките (отложено майчинство), успехите на репродуктивните технологии, повишен дял на многоплодни бременности, заетост на жените в трудов процес и др. Убедени сме, че големите разходи – материални и човешки, при осъществяване на грижите за недоносените деца, са оправдани и са инвестиция за бъдещето, защото всеки човек е уникален. Природата често ни дава ясни примери как от най-безнадеждния случай се ражда най-голямото чудо. Не бива да забравяме, че Айнщайн, Марк Твен, Кеплер, Нютон, А. Павлова са преждевременно родени.

Вече 1 година сме в условията на пандемия. По какъв начин се отразява ситуацията върху работата на акушерките?

Неизбежно, пандемията COVID-19 се отрази и на АГ и неонатологичния сектор. Наложи се преструктуриране на отделения, временно стесняване на периметъра на действие на отделни клиники в периода на преустановяване на плановия прием, организация на отделни зони, изолация на болните и т.н. С други думи – пандемията постави на изпитание нашата гъвкавост и способността ни за кратко време, на базата на почти пълна липса на знания и информация за тази нова инфекция да бъдат вземани важни решения, касаещи не само настоящето, но и бъдещето. Акушерската професия е една от най-старите и като такава е доказала способността си да се променя и усъвършенства в унисон с изискванията на времето.

Преподавателите и студентите от специалност „Акушерка“ на МУ-Варна приехме създалата се ситуация като ново предизвикателство, с което трябва да се справим. И ще продължаваме да го правим с нестихващ ентусиазъм, вдъхновение и креативност – като посланици на Вярата и Надеждата, че животът винаги намира начин да претвори и най-смелите мечти в реалност.

Темата за обучението на акушерки е основна в научните Ви разработки. Трудно ли се “създава акушерка” и срещат ли предизвикателства преподавателите днес?

Да обучаваш акушерки днес е отговорност и привилегия. Основната ни задача, наред с усвояването на базови за професията знания, умения и компетентност, е да предадем вдъхновението, нагласата винаги да помагаш, позитивизма и убеждението, че човешкият живот е най-висшата ценност във всичките му форми и проявления, които са знакови за професията „акушерка“. Студентите ни са все по-мотивирани да учат и да се развиват като професионалисти по здравни грижи, които самостоятелно или в екип с лекар и други специалисти оказват грижи за жените и семействата им при бременност, раждане, грижи за новороденото и гинекологични заболявания. Прави впечатление, че все повече студенти попадат в специалността по силата на първо желание, което е доказателство за добро професионално ориентиране и е предпоставка за силна мотивация още в началото на обучението. Друга позитивна тенденция е нагласата на студентите за учене през целия живот, което също е отличителна черта на професията. За това свидетелства желанието на все повече студенти за включване в научноизследователски проекти, проучвания и разработки, касаещи иновации в акушерската практика, решаване на проблеми, утвърждаване на позитивни модели и пр. В много страни по света професията е автономна и акушерките са професионалисти със собствен периметър на действие при опазването на общественото здраве. Членството ни в ЕС и изпълнението на директивата на Съюза за мобилност на кадрите гарантира синхронизиране на образователните стандарти, което позволява практикуване на професията във всяка от страните, независимо къде е придобито образованието. Ние следим с интерес професионалната реализация на нашите студенти и с гордост можем да споделим отличните отзиви, които получаваме за тяхната подготовка. Почти 100% от дипломираните студенти незабавно започват работа като акушерки в лечебни заведения в страната. Имаме и студенти, които са се реализирали в много европейски страни – Испания, Португалия, Англия, Германия, Турция, Нидерландия и др.

Какво е необходимо да притежават желаещите да практикуват професията акушерка и какво бихте посъветвали Вашите студенти?

Наред с присъщите специфични професионални знания и умения, акушерската професия изисква да бъде развита особена чувствителност към потребностите на пациентите и техните семейства. Акушерката е там, където се ражда животът, но и там, където терминално болният затваря очи завинаги.

Да си акушерка днес е мисия – да правиш за другите това, което те не могат да направят да себе си.
Да си акушерка днес е призвание – да оказваш грижи за другите в ден и нощ, в делник и празник.
Да си акушерка днес е отговорност – да полагаш грижи за два живота и, въпреки трудностите, да се усмихваш.
Да си акушерка днес е съдба – да отдадеш живота си в полза на другите.
Да си акушерка днес е привилегия – да поемеш новия живот и да го докоснеш дори преди майката, да му помогнеш да поеме първата си глътка въздух, да му обещаеш бъдеще и да го дариш на света.

Съветваме нашите студенти да бъдат силни, отговорни и отдадени. Да не забравят, че докосвайки първи новия живот те му предават своя устрем и любовта към живота. Една наша студентка в свое есе написа, че най-голямото щастие за една жена е да стане майка, а следващото голямо щастие е да имаш привилегията да споделиш този момент. Бихме добавили – да го споделиш със знания, умения и компетентност, които да позволят той да се превърне в незабравимо преживяване, да проявиш емпатия и съпричастност към тревогата и болката на другите, да го направиш с чисти ръце и сърце, ясно осъзнавайки, че си своеобразна връзка между минало, настояще и бъдеще.

 

Ас. Славена Илиева е завършила специалност “Акушерка” в Медицински университет – Варна. Има придобита степен “магистър” по “Управление на здравните грижи”. В продължение на 4 години е работила като акушерка в интензивно неонатологично отделение към СБАГАЛ “Проф. Д-р Д. Стаматов” – Варна. В момента е асистент в Катедра по здравни грижи в Медицински университет – Варна и административен асистент на Учебен сектор “Акушерка”. Има придобита специалност по обществено здравеопазване. Основните научни разработки на Славена Илиева са в областта на обучението на акушерки и оказването на здравни грижи в акушерската практика.

Доц. Валя Димитрова е завършила специалност “Акушерка” в гр. Варна. Има придобита бакалавърска и магистърска степен по специалност “Управление на здравните грижи” в Медицински университет – Варна, както и специалност по обществено здравеопазване. Доц. Димитрова е част от академичния състав на Катедра по здравни грижи в МУ-Варна и ръководител на Учебен сектор “Акушерка”. Основните ѝ научни разработки са в областта на обучението на акушерки и оказването на здравни грижи в акушерството и гинекологията.

Учебникът “Акушерски грижи в неонатологията и педиатрията” на Славена Илиева и доц. Валя Димитрова се продава в книжарниците на Медицински университет – Варна, както и онлайн от тук.