В края на I в. пр. Хр., в богатия град Магдала в Галилейската северна област на Палестина живеела Мария. Тя растяла в район, който се отличавал от останалите части на Палестина. С прекрасната си природа това кътче създавало прекрасни хора – пламенни, отзивчиви, благодарни, честни, откровени, трудолюбиви, поетични… Въпреки красотата на Галилейската област обаче, Мария страдала от тежък, неизлечим недъг. Безпомощна в болката си, тя повярвала в слуха за галилейския Чудотворец, който можел да изцери всяка болест. И наистина – той сложил край на нейните телесни мъки. От този ден насетне Мария се посветила на своя Спасител – Исус Христос. Следвала го навсякъде, слушала наставленията му, винаги помагала, с каквото може.
Мария проявила изключителна смелост и преданост в тежките последни земни дни на осъдения и разпънат Христос. Когато настъпил неговият последен миг на кръста, насред ясно петъчно пладне, слънцето потъмняло и настанал мрак. Последователите на Христос се доближили около него, но той посочил Мария. Тя била единствената, която седяла неотлъчно до него – в славните му дни, но и в миговете на унижение. Дори след настъпването на смъртта, Мария не го оставила. Придружила изпращането на тялото, присъствала на погребението и гледала къде полагат Христос.
Сред нощния сумрак в първия ден след скръбната Събота, въпреки опасностите, Мария и още няколко жени се отправили към пещерата, където бил гробът на Исус. Те носели аромати и миро, с които да отдадат последна почит. По пътя Мария си спомнила за големия и тежък камък, с който запечатали входа на пещерата.
“Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?”
Размишлявайки за това, Мария избързала сама към пещерата. А там входът зеел отворен. Отместването на свещения камък, затварящ достъпа до тялото на починалия, притеснило силно жените. Без да влиза вътре, Мария хукнала веднага към апостолите Петър и Иоан.
– Дигнали Господа от гроба и не знаем де са Го турили!
Апостолите тръгнали веднага. Влезли в пещерата и открили повивките и плата, който бил на главата на Исус. Апостолите тръгнали обратно зачудени. Но Мария се върнала, застанала пред пещерата и заплакала. След малко надникнала през входа и видяла вътре два ангели, облечени в бяло.
– Жено, защо плачеш?
– Дигнали Господа моего, и не зная де са Го турили!
В този момент зад Мария се появил Христос. Тя се обърнала, но, заслепена от скръб, не успяла да го познае. Той я попитал:
– Жено, защо плачеш? Кого търсиш?
– Господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми де си Го турил и аз ще Го взема.
Трогнат от нейната любов и преданост, Христос изрекъл “Марийо” с познатия благ глас. Преизпълнена с щастие, тя не можела да говори. Но Христос заръчал:
– Иди при братята Ми, и им кажи: “Възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог”.
Като казал това, Христос изчезнал. Щастливата Мария отишла веднага при апостолите. Предала им думите, след което възкликнала:
– Христос воскресе!
Изпълнена с вяра и любов, Мария Магдалена започнала да проповядва и в други страни. Веднъж, при посещението си в Италия, тя се явила пред император Тиберий I. Поднесла му яйце, боядисано в червено, изричайки думите: “Христос воскресе!”
Императорът знаел, че хората от Изтока следват древен обичай и винаги поднасят скромни дарове. Често това били плодове от техния район или яйца от птици. Но подозрителният император не разбирал какво символизират оцветеното в червено яйце и тези непознати думи. Така Мария започнала своя разказ – за живота и делата на Христос, за несправедливия процес, завършил с разпятие, по вина на малодушния римски управител на Иудея Пилат Понтийски. Впечатлен и убеден, по-късно императорът предал на съд Пилат Понтийски, който бил лишен от власт и заточен в Галия.
След още срещи с последователи самият император повярвал във Възкръсналия Христос. Дори издал указ, заплашващ с наказание всеки, който се осмели да оскърби вярващи в Исус Христос.
Тази голяма промяна започнала с червено яйце и думите “Христос воскресе!”. Така християните продължили да повтарят стореното от Мария.
Яйцето остава и до днес символ на Христовото възкресение и на вярата в бъдещия живот. Така, както от яйцето се ражда птица, освободена от черупката. А червеният цвят продължава да напомня, че бъдещият живот е дарен чрез проливането на святата кръв на Спасителя.
Издателството на Медицински университет – Варна Ви пожелава светли празнични дни!
По материали от: http://www.pravoslavieto.com/life/07.22_sv_Maria_Magdalena.htm