В книжарниците на Медицински университет – Варна вече може да се намери първият български опит за задълбочено, систематизирано и практически насочено представяне на заболяванията на храносмилателния тракт в детска възраст. „Щрихи от палитрата на функционалните гастроинтестинални нарушения в детско-юношеската възраст“ е ценен наръчник в динамичната област на детската гастроентерология. Повече за изданието, храненето при децата и техните оплаквания разказва авторът на монографията – доц. д-р Миглена Георгиева.
Вашата монография е първи опит в България за задълбочено и систематизирано представяне на функционалните гастроинтестинални нарушения в детско-юношеската възраст. Какво Ви провокира да я напишете?
Функционалните гастроинтестинални нарушения са много чести в детска възраст. Това е около 60% от амбулаторната практика на детския гастроентеролог. В българската литература за последните 10 години няма систематизирана монография или ръководство по тези проблеми. В международната база данни има множество източници с доста противоречиви данни в тях. Последните години във Втора детска клиника натрупахме богат опит с тези пациенти – клинична картина, диагностичен процес, различни способи за лечение. Това послужи за мотивация за написване на монография на тази тема.
За първи път представяте на български език голям брой алгоритми за диагностично и лечебно поведение. Споделете повече за практическата насоченост на книгата и какво ще открият в нея читателите.
Монографията е направена, за да се ползва от детски гастроентеролози, педиатри, общопрактикуващи лекари. Когато има разработени алгоритми, се работи по-лесно и всеки клиничен случай може да се изясни по-бързо и по-точно. Това е практическият смисъл на помагалото.
Съществуват ли разлики в отделните държави по отношение на разпространението на функционалните гастроинтестинални нарушения сред децата?
Да, съществуват. Честотата на функционалните гастроинтестинални нарушения зависи от замърсяването, храненето, стреса, емоционалния свят, приема на антибиотици и редица други фактори.
В монографията си публикувате проучвания сред стотици Ваши пациенти. Кои са най-често наблюдаваните функционални гастроинтестинални нарушения сред тях?
За период от 1 година са обобщени данните на преминали деца и юноши през Втора детска клиника на УМБАЛ „Св. Марина“ и през консултативния детски гастроентерологичен кабинет на ДКЦ „Св. Марина“. В амбулаторни условия се срещат много пациенти с колики, синдром на дразнимо черво, функционална коремна болка. В клиниката пролежават деца основно с гадене, повръщане, коремни болки, хранителни алергии. В клиниката могат да се направят редица изследвания, което дава по-голяма възможност за доуточняване и изключване на органична патология.
Коликите при малките деца са често срещани. Те също спадат към функционалните гастроинтестинални нарушения. Кога е необходимо посещение при специалист?
Според Rome IV критериите от 2016 г. коликите се причисляват все още към функционалните гастроинтестинални нарушения. Това е състояние, което се намира между функционалната и органична патология. Установява се, че заселването с бактерии на практически стерилния храносмилателен тракт на кърмачето предизвиква възпаление. При някои деца дисбактериозата, последвана от възпаление, е тежка и коликите са много силни. Това води до силно безпокойство, плач, отказ от храна, кратък сън на бебето. Родителите също се измъчват и в тези случаи е необходима консултация с детски гастроентеролог.
Разкажете ни малко повече за връзката между мозъка и червата. Вярно ли е, че хипнотерапията може да помогне в лечението на функционалните гастроинтестинални нарушения?
Едно от основните развития през изминалото десетилетие е подобреното разбиране на участието на оста мозък-черва във функционалните гастроинтестинални нарушения. Сега е добре известно, че двупосочните взаимодействия мозък и храносмилателен тракт играят важна роля в стомашно-чревната физиология и че промените в тези взаимодействия вероятно са в основата на симптомите на хронична коремна болка и свързаната стомашно-чревна дисфункция. Това се подкрепя от проучвания, използващи функционален ЯМР, който демонстрира структурни и функционални мозъчни разлики при подрастващите с исхемична болест, в сравнение със здрави индивиди. Тези резултати потвърждават предишните открития при възрастни с исхемична болест и дават представа за патогенезата. Ролята на взаимодействията между мозъка и червата в патофизиологията на функционалната коремна болка също предоставя терапевтични възможности. Последните проучвания с хипнотерапия за функционалната коремна болка показват обещаващи резултати. Въпреки че точният механизъм на работа на хипнотерапията при тези нарушения все още не е напълно изяснена, предполага се, че упражняването на ефекти както върху физиологичните, така и върху психологическите процеси, подобрява функционалните нарушения. С други думи, хипнотерапията може да окаже влияние върху взаимодействията между мозъка и червата. Оста мозък-черва играе важна роля във възприемането на болка, свързана с червата. При малки деца е трудно да се оцени болката и понастоящем не са налице валидирани скали за плач на кърмачета и оценка на хроничната болка. Работната комисия предоставя преглед на текущите знания по невробиология при тези пациенти и препоръчва разработването на такива инструменти.
“Боли ме коремът” е реплика, която родителите чуват от децата си и се чудят как да реагират. Какво бихте ги посъветвали – какви въпроси да зададат на децата, за какви признаци да следят и кога да се обърнат към специалист?
Това е често оплакване в детска възраст. Зад фразата „Боли ме коремът” може да се крие невинно неразположение или сериозен хирургичен проблем. Затова съветвам родителите при оплакване от този характер да потърсят веднага педиатър или детски хирург.
През последните години се наблюдава тенденция за изключване на храни от менюто на децата – такива, които съдържат глутен, захар, дори животински продукти. Правилен ли е този подход и превенция ли е срещу функционални гастроинтестинални нарушения?
За съжаление хранителната алергия става все по-широко разпространена. За това имат значение замърсяването, стресът, генетичната модификация на храните. Когато се докаже хранителна алергия, режимът трябва да се спазва за определен период от време – 6-12 месеца. Обезателно е необходим консулт със специалист по хранене, който да определи заместващите храни, които да поддържат нормалното физическо и нервно-психическо развитие на индивида.
Как си обяснявате увеличението през последните две десетилетия на честотата на едно по-скоро психосоматично състояние – синдрома на дразнимото черво?
Синдромът на дразнимо черво е функционално, а не структурно или биохимично нарушение. Честотата е значителна, увеличаваща се последните 2 десетилетия – 14-24% от жените/момичетата и 5-19% от мъжете/момчетата. Счита се, че засяга около 20% от децата в училищна възраст. Страните показват различна честота: в САЩ – 2,8-5,1%, в Китай – 13,25%, в Нигерия – 16%, в Турция – 22,6%, в Гърция – 2,9%. Исторически синдромът се разглежда като чисто психосоматично състояние без органични маркери. Сега се счита, че често наблюдаваните тревожност и дори паническо разстройство са важни предразполагащи фактори. Синдромът на дразнимо черво се свързва с нарушена имунна активност на храносмилателния тракт, нарушена интестинална пропускливост и нарушена интестинална микробиота. Допълнителни фактори за развитието на този синдром при педиатричните пациенти са възрастовите особености на имунната система, психологически особености, заобикаляща среда, микробиотa, висцерална свръхчувствителност, гастроинтестинален мотилитет, съществуващата ос черво-мозък и др.
Какво бихте посъветвали медицинските специалисти, които са избрали да поемат по пътя на детската гастроентерология?
От 2005 г. в България е призната специалността „Детска гастроентерология”. Това позволява да се развиват клоновете на тази наука – детска гастроентерология, хепатология и хранене. Създават се няколко центъра по детска гастроентерология, оборудвани със съвременна апаратура – в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Плевен. Там се работи по приетите препоръки на Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене (ЕSPGHAN). Пациентите получават качествена диагностична и терапевтична помощ. През 2014 г. се създаде и Българското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене, което обединява усилията на всички специалисти, работещи в тази област – детски гастроентеролози, детски хирурзи, гастроентеролози, педиатри, специалисти по хранене и диететика. Българското дружество работи в тясна връзка с колегите от ESPGHAN. За последните 15 години на територията на страната, с помощта на ESPGHAN, са организирани и проведени 3 летни източноевропейски училища по детска гастроентерология, хепатология и хранене.
Съществуват все още редица проблеми – програмата за обучение по детска гастроентерология е различна от тази на ESPGHAN като организация и време; българското обучение засега няма модул по хранене; обученията и участието в събития на ESPGHAN не носят официални кредити, защото в България няма система за продължаващо образование; всички препоръки не са преведени и подходът не е еднакъв в различните центрове и клиники; няма регистри на заболяванията (целиакия, възпалителни заболявания на червата, редки генетични чернодробни болести и др.); страната не разполага с всички използвани в Европа храни и медикаменти.
Надявам се, че тази монография ще бъде полезна в практиката на детските гастроентеролози, педиатри, детски хирурзи и общопрактикуващи лекари. Критиките и коментариите са добре дошли, защото това поле от педиатрията се развива непрекъснато и ново преработено издание би трябвало да се появи в обозримо бъдеще.
Пожелавам на всички четящи да имат: интелект, енергия и почтеност. Първите две се даряват от природата (ergo от гените), третото човек сам си изгражда.
Насладете се и се възползвайте! Бъдете добри лекари и най-вече добри човеци!
Доц. д-р Миглена Георгиева завършва медицина в Ленинградски педиатрически медицински институт с пълно отличие. Има придобити специалности по детски болести, детска гастроентерология и хранене и диететика. Доц. Георгиева специализира в Полша, Словения, Испания и Австрия. Има над 200 публикации и участия в български и чужди списания, конгреси и конференции. Основните теми, по които работи, са функционални гастроинтестинални заболявания, Helicobacter pylori инфекция, целиакия, хранителна алергия, хронични вирусни хепатити, муковисцидоза, аутизъм.
Доц. Георгиева е част от академичния състав на Катедрата по педиатрия към Медицински университет – Варна. От 2014 г. до днес е началник на Втора детска клиника към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. От 2020 г. е директор на Експертния център по кистозна фиброза.
Монографията „Щрихи от палитрата на функционалните гастроинтестинални нарушения в детско-юношеската възраст“ на доц. д-р Миглена Георгиева можете да намерите в книжарниците на Медицински университет – Варна или онлайн от тук.