май 2021
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Categories
Интервю

“Може би рецептата за всички ни е да се усмихваме” споделя в разговор доц. Антоанета Цветкова (2 част)

„Една от движещите сили на индустрията за хранителни добавки са потребителите с претоварен работен график и нередовен хранителен режим, които с оптимизиране на диетата си се надяват да неутрализират негативните аспекти на ежедневието си.“

Лекарствата, продавани свободно без рецепта и наричани още OTC, са във фокуса на другата нова книга на доц. Антоанета Цветкова – „ОТС лекарствени продукти. Пазар, аспекти на употреба, профил на потребителя“.


  • Положителна тенденция ли е увеличаващият се пазар на OTC медикаменти и хранителни добавки?

Причините за ръста на фармацевтичния пазар са добре известни, а именно застаряващо население, увеличена заболеваемост, съпроводена с търсене на по-ефективни методи за профилактика, лечение, диагностика. Развитието на медицината увеличава продължителността на живота, това увеличава и необходимостта от здравни услуги и увеличава разходите за здравеопазване.

Растежът на глобалния пазар на ОТС, функционални храни и хранителни добавки се дължи и на повишаване на осведомеността относно превантивните здравни грижи в ежедневието на съвременния потребител, като по-голямата консумация на тази категория продукти е съпроводена и с лесен достъп в качеството им на OTC продукти. На този фон не е изненада, че пазарът на хранителни добавки бележи стабилен растеж и се очаква да достигне 230,73 милиарда щатски долара до 2027 г.

Ръстът на пазара на хранителни добавки е подкрепен и от тенденцията ОТС лекарствата да се дерегулират в хранителни добавки, от което фармацевтичните компании са заинтересовани, тъй като се освобождават от контрола върху цените на тези продукти, а от друга страна тази тенденция облекчава публичните разходи. Това допълнително улеснява достъпа до тази категория продукти, които с промяна на статута си могат да бъдат предлагани и чрез порталите за електронна търговия.

В резултат на улеснения достъп и нарасналата употреба на функционални храни и хранителни добавки на преден план излиза въпросът за безопасността, предоставянето на потребителя на необходимата информация, която да го напътства при покупката и използването на храни и хранителни добавки.

Проучване, проведено на територията на няколко страни от ЕС и публикувано през 2019 г., установява, че европейските граждани, като оправомощени потребители, сами избират какво да консумират, вземат самостоятелни решения, управлявайки ежедневните си здравни нужди, но се “намират в средата на медиен поток“ от информация и рекламни послания, често даващи им фалшивото усещане, че са надеждно информирани. В популярните и достъпни медийни източници принципно правдиви факти често са извадени от контекста, липсва авторитетна научна информация или е фрагментарно поднесена, като изнесените данни обслужват целите на специфични публикации.

Не малко фактори, свързани с потребителите, като възраст, пол, съпътстващи заболявания или назначени лекарствени терапии, могат да допринесат за настъпването на неблагоприятни ефекти. Например редица продукти от растителен произход са считани за „естествени“, съответно средният потребител погрешно ги счита за безопасни и рядко съобщава употребата им на лекарите в случай на краткосрочна или дългосрочна терапия. Това е може би най-важният фактор, водещ до неочаквани неблагоприятни ефекти. Продуктите с растителен произход могат да променят ефикасността на други молекули (фармацевтични лекарства или други диетични съединения), намалявайки или увеличавайки плазмената концентрация и съответното въздействие върху организма. Тези продукти често не са стандартизирани по отношение на количество на активната съставка и е възможно да имат биологични ефекти, които в зависимост от дозата могат да бъдат функционални, терапевтични и също токсични.

  • Какво представляват функционалните храни?

Функционалните храни в Европа не са дефинирани на законодателно ниво. Съществува съгласие относно концепцията, че това са храни, предназначени за употреба като част от нормалната диета и съдържат биологично активни компоненти, които предлагат потенциал за подобрено здраве или намален риск от заболяване. Повишеното внимание, респективно търсене към тази категория храни, довежда до появата на европейския пазар на голям брой иновативни продукти, плод на интегрирането на хранителните и фармацевтични технологии.

Интересът към категории храни, дефинирани като функционални храни, нови храни, хранителни добавки, нутрацевтици и др., нараства постоянно, в резултат от забързаното ежедневие на съвременния потребител. Това са концентрирани източници на хранителни вещества (минерали и витамини), които имат хранителен или физиологичен ефект и се предлагат в дозирани форми. Хранителните добавки не са заместител на пълноценното хранене, предназначени са да коригират хранителните дефицити на определени хранителни вещества в ежедневната диета. Потребителските предпочитания са провокирани и от улеснения достъп до тези продукти. Като достъпността може да се разглежда в два аспекта. От една страна – улеснен информационен достъп, чрез всички съвременни форми на комуникация. От друга – функционалните храни и хранителните добавки се предлагат без ограничения в търговските обекти и порталите за електронна, международна търговия чрез ред предимства, включително благоприятни отстъпки и възможности за доставка. С появата на все по-качествени, оригинални и иновативни хранителни добавки и храни, обусловени от развитието на науката и биотехнологиите едновременно, на пазара се регистрира наличието на продукти с неустановено ниво на ефикасност, a понякога и безопасност.

Профилът на потребителите на продукти без рецепта не се е променил, в сравнение с този от предходните години – наблюдава се засилен интерес към хранителните добавки и нерегистрираните продукти без рецепта от страна на градското население, както и на по-младите клиенти на аптеките. Пазарът следва международните тенденции на покупки на лайфстайл продукти. Рекламите също продължават да оказват своя ефект – отчита се директна корелация между класове и продукти, които се рекламират, и увеличаване на техните продажби.

В условията на здравната реформа, българският пациент е не само потребител, но преди всичко клиент на фармацевтичния продукт главно поради свободата на избор и директното заплащане. Намаляването на покупателната способност на потребителите поради засилена социална несигурност, безработица, обедняване по време на икономическа и политическа криза, също оказва влияние върху пазара на фармацевтични продукти.

  • Кои OTC продукти са водещи на българския пазар?

В България продажбите на хранителни добавки регистрират ръст от 15%, сравнено с 2019 г., достигайки 250 млн. лв. Наблюдава се забележим ръст в продажбите около грипната епидемия, последвана от коронавирусната пандемия – през февруари над 30%, през март – над 67%, с всички пациенти, запасяващи се с витамини, цинк, магнезий и други добавки. Това е резултат от презапасяване и много продукти остават неизползвани, което води и до спад през април и май с приблизително между 5% и 7%. Най-висок ръст се регистрира в продажбите на витамини А и D – 190%, на витамин С – 100%, на имуностимулантите, мултивитамините и на противовирусните продукти.

Страната ни продължава да заема едно от челните места в Европа по употреба на лекарства без рецепта и хранителни добавки, като за тях пациентите плащат изцяло от собствения си джоб. Наблюдава се трайна тенденцията една опаковка хранителна добавка да струва повече, отколкото тази на лекарствата без рецепта.

При лекарствата без рецепта продължава да се наблюдава ръст. Основната категория при тези медикаменти е на болкоуспокояващи продукти, като продажбите са достигнали 41 млн. евро, следвани от продуктите за лечение на настинка и грипни състояния с ръст от 3.6% и 29.5 млн. евро продажби в стойност. Продуктите за гърло също бележат ръст от 2% и продажби от 25.6 млн. евро. Двуцифрен ръст в продажбите имат витамин В, продукти срещу омазняване на черния дроб и пробиотиците – съответно 50%, 21% и 18%. Продажбите на пробиотици са достигнали 19.9 млн. евро, следвани от магнезия при хранителните добавки с ръст от 11% и продажби от 11 млн. евро.

  • В ситуацията на пандемия много хора започнаха да търсят начини за самолечение, за повишаване на имунитета, за профилактика. Могат ли да разчитат на съдействие от страна на фармацевтите да ги насочат към подходящи продукти?

Категорично да!
Изучаването на промените на пазара на ОТС, хранителни добавки, функционални храни, профила на потребителите и на мотивите на пациентите, прибягващи до употребата им, е от съществено значение за адекватното поведение на фармацевтичната мрежа. Познаването на различните аспекти ще доведе на минимизиране на рисковете от тази употреба, за увеличаване на положителните икономически ефекти върху системата и за оказване на качествени фармацевтични грижи. Употребата на хранителни добавки има специфичен индивидуален ефект върху различните потребители, поради което е необходима консултация с медицински специалист преди употреба. Мисията на фармацевтите и фармацевтичната професия е подобряване на здравето на пациента посредством предоставянето на качествени лекарствени продукти, диетични храни, хранителни добавки, санитарно-хигиенни средства, правилното консултиране относно тяхната употреба, оказването на фармацевтична грижа под формата на консултации, с които се насочват пациентите към правилна и рационална употреба.

  • За финал – бихте ли споделили с нас Вашата лична рецепта за здраве и добър тонус?

Нямам такава. Опитвам се да търся в ежедневието си баланс, но не винаги успявам. Здрав сън – това е основата на енергията ни, да спортувам поне три пъти седмично, разходки на открито, балансирано хранене, позитивни емоции, срещи с приятни за мен хора и да се усмихвам широко. Може би рецептата за всички ни е да се усмихваме, с усмивка се живее по-леко.


Доц. Антоанета Цветкова е член на Консултативния съвет по превенция на ХИВ/СПИН, представител на Община Варна в европейската партньорска мрежа на СЗО “Региони за здраве”, председател е на Постоянна комисия “Наука и образование”, член е на постоянни комисии “Здравеопазване” и “Младежки дейности и спорт”, както и на временните комисии “Опазване и възпроизводство на околната среда” и “Изработване на проект за Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Варна”.

Доц. Цветкова е част от академичния състав на Учебен сектор “Помощник-фармацевт” и директор на Медицински колеж – Варна.


Книгата “OTC лекарствени продукти. Пазар, аспекти на употреба, профил на потребителя” на доц. Антоанета Цветкова можете да намерите в книжарниците на Медицински университет – Варна и в нашата електронна книжарница от тук.