май 2021
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Categories
Интервю

Доц. д-р Димитър Ставрев ни разказва за уроците на морето

“Тази книга е посветена на моя баща Георги Ставрев Ставрев. Той ме отгледа на морския бряг, сред пясъка и вълните. Възпита у мен любов и уважение към морето, към морските хора, към природата и живота.”

Тази книга е монографията “Воден травматизъм на море. Проекции за България”. Нейният автор – първият български хабилитиран преподавател по морска медицина доц. д-р Димитър Ставрев, ни разказва не само за силата и красотата на морето, но и за нашето безопасно общуване с него.

“Водният травматизъм не е проблем, който може да бъде крайно решен, а реалност, която не може да бъде игнорирана.”

С това изречение започвате новата си книга. Каква е реалността в момента и какво Ви провокира да напишете монографията?

Водният травматизъм съпътства човечеството през цялата му история. Има го в различни текстове на всички народи и епохи. Неслучайно съм сложил на корицата една прекрасна фреска от църквата “Рождество Христово” в Арбанаси, показваща масово давене. Има го и във фолклора. Нашите възрожденци пишат за удавянето и помощта (в т.ч. и медицинска) при него. Веднага след Освобождението водната безопасност става тема на Варненското медицинско дружество с множество разработки и публикации. В момента рискът от увреждания в морска среда не е намалял, а напротив. Все повече хора работят, пътуват, спортуват и почиват на море. Това се отнася в различна степен за различните нации и категории хора както в глобален мащаб, така и за България. По данни на Световната здравна организация годишно от удавяне загиват около 400 000 човека. А това е само един аспект, макар и най-големият на водния травматизъм. У нас всяка година има случаи на пострадали и загинали българи и чужденци. Има загинали българи и по други морета в Световния океан.

Въпреки че България е морска държава, сравнително от скоро се изучава морска медицина. Как си го обяснявате?

Морска медицина, като обучение на екипажите на плавателните съдове, съществува още от 80-те години на ХХ-ти век. Като такава тя е насочена прицелно към корабната медицинска проблематика. Обучението по морска медицина в МУ-Варна е първото такова, насочено към студенти от различни медицински специалности. Колкото до подготовката на лекари – още преди няколко години сме изготвили програма и сме предложили на Министерството на здравеопазването да разкрие медицинска специалност с такава насоченост.

Какво усвояват студентите в дисциплината “Морска медицина”?

Програмата е интердисциплинарна, включваща в себе си множество аспекти на отношенията човек-морска среда: корабна медицина, пристанищна, медицина на морските съоръжения – сонди, платформи, свързана с риболова и аквакултурите, водолазна медицина, хипербарна медицина, медицина на бедствията на вода и спасителната дейност, морелечение, диетология и морски храни, медицина на водните спортове, курортна медицина, морска токсикология, морска психология, морска фармакология и използване на морски продукти за нови лекарствени средства.

В книгата си споделяте следната интересна мисъл:

“Ние живеем в Световния океан и океанът е във всеки от нас”.

Можем ли да съхраним инстинктивното умение на новороденото да плува?

Отдавна известен коментар е, че всяка клетка от нашия организъм е капка от Световния океан, заградена от мембрана. Животът възниква във водна среда както в исторически аспект, така и в индивидуален на всеки от нас. Бъдещият човек живее във водна среда през всичките 9 месеца вътреутробен живот. Излизайки „на белия свят“, човек запазва способността си да плува още известно време. Ако родителите му имат прозорливостта да подкрепят тези способности, би ги съхранил цял живот. Ако не, след известно време може да се наложи да се учи наново да плува.

Споменавате, че 90% от корабокрушенците умират през първите три дни. Защо?

Според великия морски експериментатор Ален Бомбар много хора, попаднали в морските води, биха могли да се спасят, но са загинали много преди физическите сили да ги напуснат. Отчаянието ги убива. С малко, но добра психическа и методическа подготовка и минимални спасителни средства биха оцелели. Аз съм напълно съгласен с него.

Разкажете ни малко повече за морските експерименти с “доброволни корабокрушенци” и подводни домове. Какво представляват и на какво ни учат?

Документираните морски експерименти започват преди близо век. Първото им направление е проучване на методите за оцеляване. Осъществените до момента морски експерименти съдържат ценна информация за адаптационните механизми на организма и оцеляването му в морска среда. Впоследствие се обогатяват както в посоките на научното търсене, така и технологично. Особено интересни са експериментите с подводни домове. Основните им цели са да се изследват медицинските аспекти от ефекта на насищане с азот на човешките тъкани и кръвта при продължителен престой под вода на дълбочина по-голяма от 10 метра (т.нар. „сатурация“) и да се проучат възможностите за практическо приложение на описания ефект в различни области на подводното дело. Българската морска наука има богат опит в морските експерименти, който е добра основа както за обобщения, така и за планиране и създаване на модели на съвременни оригинални експерименти. Имал съм късмета да познавам и лично общувам с много от българските морски експериментатори – Васил Киров (Вожда), д-р Гарабед Томасян, Дончо Папазов, д-р Петър Ганчев… Не искам да изброявам по-нататък, за да не пропусна някого. С радост споделям, че последният български участник в морски експеримент от 2019 г. Теодор Роков е мой приятел, съмишленик и колега.

„През 1928 г. капитанът от въздухоплаването Франц Ромер пресича Атлантическия океан с обикновен каяк. Конструкцията му е проста. На дървен скелет е опънато гумирано платно. Капитан Ромер се запасява с 250 килограма консерви и 250 литра вода. Неговото желание е да докаже, че човек дори в малък съд може да се бори с океана и с личния си пример да вдъхне вяра на бъдещите корабокрушенци.“

„Опитът на капитан Жак-Ив Кусто по изучаване на пълноценния живот под водата започва през 1962 г. с подводен дом „Diogen” – експеримент „Precontinent-1”. Двама плувци – Албер Фалко и Клод Уесли, живеят една седмица в подводен дом на 10 метра дълбочина и работят на 25 метра под водата.“

В книгата разказвате за едно сравнително ново явление – морският тероризъм. Какво представлява той?

Морският тероризъм представлява само два процента от всички международни терористични случаи през последните 30 години. Той е относително ново, свързано с насилие, явление, което се извършва в морската среда. Там, където се случва, до голяма степен е в контекста на гражданска война или изострени политически проблеми. Морската среда притежава някои уникални характеристики, които по принцип биха могли да я направят привлекателна за терористични операции, включително екстериториалността на открито море, уязвимост на морските цели и лоши или непоследователни мерки за сигурност, които се прилагат в крайбрежните зони и съоръжения в много части на света. През годините морските терористични атаки са под различни форми. Те са извършени на борда на кораби или на стационарни платформи. Самият кораб може да се използва като оръжие срещу друг кораб. Степента на заплахата от морския тероризъм се увеличава през последните години.

Съществуват две гледни точки – че Черно море е малко и тук не може да се образува цунами, както и че в миналото Варна е сполетявана от такива разрушителни вълни. Какво мислите Вие?

В българската акватория има потенциални земетръсни огнища, които биха причинили възникване на цунами. В Черно море, както и в други морета, цунами могат да възникнат не само поради силните сеизмични явления, но и в резултат на подводни свлачища. Тази причина най-вероятно се дължи например на цунамито от 1909 г. в близост до кавказкото крайбрежие, когато височината на вълните в открито море над континенталния склон достига 3-5 метра. По-значителни срутища и локални цунами могат да се очакват в участъка между село Кранево и курортен комплекс „Златни пясъци“, между месностите Траката и Почивка, около нос Галата и по абразионните носови участъци до нос Емине включително. За невярващите в риска от цунами бих предложил да видят следния клип от тук.

Медицински университет – Варна разполага с 3 плавателни съда и подготвени медицински и морски специалисти. Случвало ли се е да участва в морски спасителни операции?

За щастие все още не, но на учения за преодоляване на последствия от морски злополуки участва редовно.

Задължение на морските държави е да осигуряват безопасна брегова ивица. Вие как оценявате Българското Черноморие в този аспект?

Мога само да подчертая фактите, че тенденцията в национален мащаб е за намаляване смъртните случаи от удавяне и че само една трета от фаталните инциденти се случват на море, а две трети във вътрешни водни басейни. Разбира се, има какво да се подобри, но това е много голяма и разностранна тема.

Има ли на какво още да ни научи морето?

Безкрайно много.

 

Доц. д-р Димитър Ставрев е роден в гр. Варна и тук завършва висше образование по медицина. От 1990 г. е асистент в Медицински университет – Варна. Три години по-късно придобива специалност по анатомия, хистология и цитология. През 2015 г. е избран за доцент по анатомия, хистология и цитология в Русенски университет „Ангел Кънчев“, а година по-късно – за доцент по медицина на бедствените ситуации и морска медицина в МУ-Варна.

Част от придобитите квалификации на доц. Ставрев са: „Съвременни методи на реанимация при водни инциденти“ в Български Червен кръст; „Основи на водолазната и хипербарната медицина“ във Военномедицинска академия – Варна; „Морски инструктор и преподавател“ в Морски квалификационен център – Варна; „Спешна психологическа помощ при критични/ стресови ситуации“ в Институт по социални дейности и практики; „Оцеляване при наводнения и бързотечащи води“ от Български Червен кръст.

Доц. Ставрев е носител на Почетен знак „Български лекар“ от Български лекарски съюз, на медал и звание „Заслужил деятел на БЧК“, на отличия и награди от Гражданска защита, СТД „Академик“, СУБ и др.

Монографията “Воден травматизъм на море. Проекции за България” на доц. д-р Димитър Ставрев можете да намерите в книжарниците на Медицински университет – Варна и в нашата онлайн книжарница тук.