„Аз принадлежа към тези, които вярват във величествената красота на науката“,
веднъж споделя Мария Кюри.
Тя е първият човек в историята, спечелил две Нобелови награди в две различни научни области – за физика (1903 г.) и за химия (1911 г.). Мария Кюри е и първата жена, почетена заради заслугите си с погребение в Пантеона в Париж.
В края на 19 в. Антоан Анри Бекерел открива нов тип проникващо лъчение, което се проявява без външно въздействие върху източника. С настъпването на новия век Мария Кюри кръщава лъчението „радиоактивност“. През 1903 г. Антоан Анри Бекерел, Мария и Пиер Кюри поделят Нобеловата награда за физика. Бекерел – за откриването на естествената радиоактивност, а семейство Кюри – за изучаване на естествената радиоактивност.
Година след смъртта на майка си, Ирен Жолио-Кюри печели заедно със своя съпруг, Фредерик Жолио-Кюри, Нобелова награда за химия (1935 г.) за откриването на изкуствената радиоактивност.
Като пионер в сферата на радиоактивността, Мария Кюри не знае, че радиацията може да бъде фатална. Случва се да носи проби в джобовете на престилката си, да съхранява радиоактивни материали в чекмеджето на бюрото си, а на гърдите си носи талисман – ампула с радий. Елементът, открит от Мария Кюри и донесъл ú Нобелова награда за химия, през първата половина на 20 в. навлиза широко в ежедневието – в бои, гримове, спа процедури, играчки, дори шоколад. На 66 години Мария Кюри умира от левкемия. Досещайки се за причината за своето заболяване, преди смъртта си тя се опитва да убеди лекари и производителите на козметика в опасностите от употребата на радиоактивни вещества.
„Йонизиращи лъчения и безопасна работа с тях“
Йонизиращите лъчения въздействат неусетно върху човешкото тяло. Тайно за сетивата, последствията могат да се проявят след часове, дни, дори години. Днес изучаването на йонизиращите лъчения и принципите за безопасност е не само необходимост, но и задължително условие преди започване на работа, свързана с източници на йонизираща радиация.
Съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия дейностите в ядрените съоръжения и с източници на йонизиращи лъчения могат да се извършват само от професионално квалифициран персонал с удостоверение за правоспособност. Удостоверението се издава на лица, които отговарят на медицинските и психофизиологичните изисквания за съответната дейност, отговарят на изискванията за завършено образование и придобита специалност, преминали са специализирано обучение и са положили успешно изпит пред квалификационна изпитна комисия.
Учебникът на Наташа Иванова е в помощ на обучаващите се в курса по „Йонизиращи лъчения и безопасна работа с тях“. Той е предназначен за подготовка за изпита пред квалификационната изпитна комисия на специализираното обучение за придобиване на правоспособност за работа с източници на йонизиращо лъчение. На такова специализирано обучение подлежат лекари, рентгенови лаборанти, медицински сестри, физици, химици, биолози, инженери по поддръжка; ръководители и заместник ръководители на клиники, работещи с източници на йонизиращо лъчение; отговорници „Радиационна защита“ и техните заместници; научни работници, чиято работа изисква използване на източници на йонизиращо лъчение.
Любопитно от страниците
- „Животът на Земята е възникнал и съществува в условията на естествена за природата йонизираща радиация. Според съвременната наука възрастта на Вселената се оценява на около 13,8 милиарда години, а Земята като планета от Слънчевата система се предполага, че е възникнала преди около 4,5 милиарда години.“
- „Най-голям принос за вътрешното облъчване на населението на Земята има естественият радиоактивен елемент радон… Облъчването на човека от радон е предимно в жилищата… Нивата на радон се изменят непрекъснато – както през денонощието, така и през различните сезони. През зимата постъпването на радон в жилищата е около 4 пъти по-интензивно в сравнение с лятото. При често отваряне на врати и прозорци концентрацията на радона спада до тази на външния въздух.“
- „Фундаментален принцип в радиационната защита е принципът ALARA, т.е. толкова малко, колкото е разумно достижимо и икономически съобразно… As Low As Reasonably Achievable”.
Наташа Иванова завършва физика в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. В продължение на 9 години работи като астроном в сферата на народните обсерватории. След това работи като инспектор „Радиационен контрол“ към Регионална здравна инспекция – Варна. Защитава дисертация в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ в направление „Педагогика на методика на обучението по физика“. Има придобита специалност „Медицинска санитарна физика“. В момента Наташа Иванова е главен асистент в Катедрата по медицинска физика и биофизика към Факултет по фармация на МУ-Варна.
Учебникът „Йонизиращи лъчения и безопасна работа с тях“ с автор Наташа Иванова може да бъде намерен в книжарниците на МУ-Варна и в нашата електронна книжарница от тук.