Приключи Световната седмица на кърменето – да си припомним основните уроци

От 1992 г. насам инициативата „Световна седмица на кърменето“ популяризира ползите от естественото хранене за детето, майката, семейството, обществото и цялата планета. Всяка година дните от 1 до 7 август преминават под различно мото и с разнообразни събития, подкрепящи кърменето.


„Да подкрепим кърменето за по-здрава планета“

През 2020 г. Световната седмица на кърменето се фокусира върху влиянието, което оказва храненето на малкото дете върху климатичните промени.

 

„Кърменето е пример за дълбоката връзка между човешкото здраве и екосистемите“

 

Кърмата е натурална, възобновяема храна. За нейното производство не са необходими допълнителни ресурси, напр. вода. Доставянето до консуматора не изисква опаковка и не е обвързано с транспорт. Тя не оставя след себе си отпадък.

Кърменето е естественият път, по който майката и детето вървят заедно, в хармония с природата. То е идеален пример за умението на човечеството да се самосъхранява, произвеждайки първата и най-пълноценна храна за хората.

Инициативата, която тази година преминава под мотото „Да подкрепим кърменето за по-здрава планета“, не е насочена единствено към младите майки. Традиционно посланията по време на Световната седмица на кърменето са насочени към всички – младите бащи, семействата, роднините, съседите, работодателите, медицинските специалисти, цялото общество. Крайната цел, която си поставят организаторите, е свят, в който майките и децата са подкрепяни още от първите минути след раждането. Това изисква:

  • родилни отделения, в които се практикува ранно поставяне на гърда; където младите майки се учат и насърчават да кърмят, а бебетата не се отделят от тях;
  • семейства, които се грижат с любов за спокойствието, почивката и пълноценното хранене на кърмещата жена;
  • работодатели, които осигуряват условия за продължаващо кърмене;
  • общество, което приема нормално гледката на кърмеща жена в ресторанта, търговския център, автобуса, самолета, църквата….

Успешното продължително кърмене, практикувано от повече майки, е отговорност на цялото общество. Всяка една стъпка в посока на общественото приемане е от огромно значение.

 

„В свят, често разтърсван от несправедливост, насилие и войни, кърменето може да бъде пазител на мира – вътрешен мир, мир с останалите, мир с околната среда“


Какво знае днес науката за кърменето?

  • Кърмата е сложна, жива субстанция, която е ключ към доброто здраве и оптималното развитие на бебетата.
  • Няма две майки, които да отделят абсолютно еднакво мляко. Съставът му се мени всеки ден и дори в течение на деня. Коластрата, която бебето получава през първия ден от живота си, е различна от тази на втория или третия.
  • Коластрата съдържа антитела, които предпазват новородените от инфекции.
  • Кърмата, произвеждана след преждевременно раждане, е с различен състав от кърмата на майките с доносен плод и този уникален състав е полезен за недоносените бебета.
  • Кърмата осигурява оптимално съотношение на мазнини, белтъчини и въглехидрати в конкретния час на деня.
  • Кърмата съдържа сходни на бебешките белтъчини и затова не предизвиква алергии.
  • Майчината кърма съдържа лесно смилаеми мазнини, богати на есенциални ненаситени мастни киселини, които са необходими за развитието на мозъка, жлезите с вътрешна секреция и имунната система на бебето.
  • Естествено хранените бебета страдат по-рядко от чревни инфекции, от стомашно-чревни разстройства, боледуват по-рядко от анемия, рахит и хиповитаминози.
  • Майчината кърма е единствената храна, съдържаща защитни фактори (имуноглобулини, интерферон, лизозим, левкоцити и др.), които предпазват кърмачето от множество вирусни, бактериални и паразитни заболявания.
  • Кърменето дава възможност за близък и периодичен контакт между майката и детето, което се отразява изключително благоприятно върху физическото и нервно-психическото развитие на детето.
  • Жените, които са кърмили, заболяват по-рядко от остеопороза, рак на гърдата и яйчниците в по-късна възраст.

(Из учебника „Специални акушерски грижи при нормален и патологичен пуерпериум“ на Валя Димитрова и Теодора Евтимова)


Кърменето – право на майката и на детето

Кърменето позволява на жената да поеме контрол над собственото си тяло, над своето здраве и да се погрижи за детето си. В някои части по света това е и единствената форма на контрацепция, достъпна за майката (макар да не е сигурно средство за предпазване от нова бременност).

10 стъпки към успешното кърмене

Във всяко заведение, обслужващо ражданията и предоставящо грижи за новородените, следва:

  1. да има писмена политика за кърменето, с която на практика е запознат целият здравен персонал;
  2. целият здравен персонал да е обучен и придобил умения, необходими за прилагането на тази политика;
  3. да се информират всички бременни за ползите и практическото осъществяване на кърменето;
  4. да се помага на майките да слагат бебето на гърдата в рамките на 30 минути след раждането;
  5. да се показва на майките как да кърмят и как да запазват възпроизвеждането на кърмата, дори когато се налага да се отделят от кърмачетата си;
  6. да не се дава на новородените никаква друга храна или течности, освен кърма, с изключение на случаите, когато за това има лекарско предписание;
  7. майките и кърмачетата да са заедно 24 часа в денонощието;
  8. да се насърчава кърменето при поискване от кърмачето;
  9. на кърмачетата да не се дават изкуствени биберони или залъгалки;
  10. да се поощрява създаването на групи за кърмене и да се осигурява контакт за майките с тези групи при изписването от болницата или родилния дом.

 

„Виновни сме за много свои волни и неволни грешки, но най-голямото ни престъпление е това, че изоставихме децата си, пренебрегвайки основата на живота. Много неща, от които се нуждаем, могат да почакат. Детето не може да чака. Сега е времето, в което костите му укрепват и усещанията му се формират. На него не можеш да отговориш „утре“. Неговото име е „днес“.“

(Из монографията „Изследователски и образователни аспекти на кърменето“ на Наталия Ушева)


Суперхрана – инвестиция в бъдещето

Кърменето оставя своя отпечатък върху детето. Благодарение на него:

  • бебето е предпазено от болести, които могат да причинят недохранване и забавяне в развитието, проблеми с паметта и слуха;
  • детето е изложено на непрекъснати сетивни стимули – допир, визуален контакт, говор, което в последствие му помага да се социализира по-лесно;
  • зрението се развива по-добре;
  • мозъкът се развива оптимално.

 

„… емоционалните преживявания в най-ранно детство имат изключителен ефект за това как ще се развие детето като човешко същество…

Основният играч в тази драма се оказва един хормон, който се казва кортизол. Когато бебето е тревожно, хипоталамусът, разположен в подкорието в централната част на мозъка, произвежда кортизол. В нормални количества кортизолът не създава проблеми. Но ако бебето е изложено твърде често или за продължителни периоди на стресови ситуации (например неоткликване на нуждите му от храна, близост, взаимодействие, ласки, комфорт), неговият мозък се „наводнява“ от кортизол и, когато в бъдеще детето е изложено на стрес, ще има или прекалено голямо, или прекалено малко производство на хормона. Твърде много кортизол има връзка със състояния като депресия и страх; а твърде малко – с подтисната чувствителност, липса на емпатия и агресия.“ (Доц. Тамара Цветкова)


 И още любопитни факти за кърменето: Световната седмица на кърменето – какво научи светът през изминалите дни?


Пламена Маркова-Колева