Обучение по време на пандемия през погледа на доц. д-р Десислава Ванкова

На 1 април 2020 г. са регистрирани затворени училища и университети в 165 страни по света – безпрецедентно явление, което засяга над 1,5 млрд. учащи се (по данни на ЮНЕСКО). От тях 59% преустановяват напълно занятия, най-вече в Африка.

Другата посока в неочакваната ситуация, по която пое и българското образоване, е преминаването в онлайн форма на обучение. В много училища и университети по света този опит срещна множество затруднения – от липсващ достъп до технологии до недостатъчни познания и увереност от страна на преподаватели и учащи.

“В момента всички трябва да работим заедно. Нуждаем се от нови инструменти и начини за разпространение на знанието.” Миленко Скокник, представител на Чили в Обединените нации

Днес, в Световния ден на добротата, разговаряме с доц. д-р Десислава Ванкова за добрите практики в Медицински университет – Варна, възможностите и предизвикателствата пред висшето медицинско образование в условията на пандемия.


Доц. Ванкова, написахте компендиуми по социална медицина за обучаващите се медицински сестри и акушерки, които бяха безплатно достъпни онлайн в Blackboard за студентите през летния семестър. Как и кога се появи тази идея?

Благодаря за интереса към една интегративна учебна дисциплина, която е преобладаващо теоретична, а всъщност практически важна при цялостното личностно и професионално изграждане на нашите студенти! Наследих преподаването в тази област от проф. Стоянка Попова, за което ѝ благодаря! Благодаря и на колегите от катедрата по „Социална медицина и организация на здравеопазването“ за подкрепата!

Създаването на компендиума бе провокирано от неочакваната социална изолация, в която ни постави пандемията от COVID-19 и от нуждата да се реагира бързо и адекватно на въпросите и нуждите на моите студенти, повечето от които тогава (летен семестър 2020 г.) бяха още в първия курс на професионалното си образование.

Пандемията ни изненада, но не ни завари неподготвени. Имам опит в издаването на дигитално учебно помагало за англоезичния курс по обществено здраве, който проф. Групчева организира, като част от Master Class of Optometry за медици в далечната вече 2017 г. Настоящият компендиум бе моя внезапна идея, подкрепена от доайена в областта на социалната медицина – доц. д-р Невяна Фесчиева, която се съгласи и е научен рецензент на компендиумите. Получих подкрепа и от други преподаватели, които четоха с мен, включих материали, подготвяни от години. Колегите от Университетското издателство скоростно реагираха, за да бъде красивото и полезно виртуално учебно помагало факт в рамките на много кратък период (месец май 2020 г.).

Държа да кажа, че амбицията на компендиума бе да „приведе“ поверените ми студенти отвъд минималните изисквания за ниво на компетентност (МИНК), провокирайки интерес за постигане на оптимално ниво на знания и умения. Форматът на дигиталния компендиум позволява адаптиране към конкретните условия на преподаването и дава възможност за допълнения при необходимост. Разбира се, в основата на всичко са настолните учебници по социална медицина, които са посочени като препоръчителна и използвана литература.
Ето така се случи!

Много харесвам и корицата на изданието, което е заслуга на инж. Жанета Радкова и инж. Вяра Кръстева!

В МУ-Варна обучението в електронна среда се осъществява с помощта на учебната платформа Blackboard. Споделете ни Вашия опит с нея.

Работя с Blackboard в нашия университет още от 2015 г. Винаги съм ползвала платформата, за да „качвам“ материали за студентите (преподавам и на студенти медици, фармацевти, дентални лекари, логопеди, оптици, на български и на английски езици). За мен обаче бе стресиращо преминаването в изцяло онлайн обучение, но Blackboard ни даде възможност да продължим плавно и ефективно. Няма да крия, че изпитвах „тих ужас“ как ще се справя с класната стая и дали студентите ще „дойдат“ в нея, а лекциите са включително и със студентите от филиалите на университета. Получи се! Много съм доволна и от възможностите, които ни дават дискусионните форуми. Днес вече съм доста по-уверена в работата си с инструментите на платформата и това споделят повечето мои колеги. Всъщност платформата предоставя богати възможности, стига ние да ги владеем и да ги използваме.

В компендиума, а и сега, изказвам благодарността си за безценните обучения по време на извънредното положение от страна на колегите, които поддържат не само административно, но и интелектуално платформата Blackboard. Винаги са били отзивчиви и при персоналните ми въпроси към тях!


Blackboard Learn е виртуална среда за обучение. Разработена е от американски екип преди 23 години с идеята да позволи добавянето на нови онлайн елементи към традиционното обучение. Blackboard осигурява на потребителите платформа за комуникация и споделяне на съдържание. От началото на 2014 г. Медицински университет – Варна става част от голямото глобално семейство на учебните институции, ползващи Blackboard Learn.


В момента университети в цял свят се насочват към онлайн обучение. От гледната си точка на преподавател мислите ли, че е възможно това да бъде бъдещето на висшето образование? И възможно ли е да съществува единствено онлайн обучение в медицинските специалности?

Възпитаник съм на Медицински университет – Варна. Докоснала съм се до харизмата на нашите знаменити професори в медицината (изброявам само някои от тях) – по анатомия: проф. Ванков и доц. Маджарова; по фармакология – проф. Желязков; по вътрешни болести – проф. Златанов; доц. Дянков по педиатрия, по инфекциозни болести – проф. Радков, проф. Червенков по хирургия, доц. Козовски по АГ, д-р Тодоров от „Пропедевтика на вътрешните болести“ ни учеше като стажанти в шести курс. Изучавала съм любимата ми психиатрия от всички големи имена в тази област, някои от тях нехабилитирани, но с богат клиничен опит. От друга страна съм представител на холандската школа по обществено здраве, най-иновативната на европейския континент. В Маастрихтския университет, още през 1998/1999 г., когато съм завършила, се прилагаше проблeм-базираното обучение (problem-based learning) и теоретичните лекции бяха много малка част от образователния процес.

Така че приемам иновациите в образованието, но съм „old school”, т.е. старомодна, както би казала племенницата ми (UX дизайнер), и твърдо вярвам, че бъдещето на качественото висше образование не е само във виртуалното пространство. Това с още по-голяма сила се отнася за обучение в медицинските специалности. Онлайн обучението е ефективно в сегашната епидемична обстановка. Това е вариант за образование, който пести време и средства, но отнема енергията на живия контакт. Времето ще покаже, но се надявам, че бъдещето ще е на балансираната и устойчива интеграция между виртуалното и живото преподаване – те се допълват, но не са изцяло взаимнозаменяеми, особено за медицинските специалности.

“Вие сте част от общата промяна” – така приключвате уводните думи към студентите медицински сестри и акушерки, читатели на Вашите компендиуми по социална медицина. Как мислите, в светлината на сегашната пандемична обстановка, от каква промяна се нуждаем в глобален мащаб?

Вярвам, че нашите студенти са част от еволюционната промяна в здравеопазването. В компендиума това е обръщение към тях в контекста на запознаването им със седемнайсетте цели на ООН за устойчиво развитие, едната от които е „Добро здраве и благополучие“. Не бих се наела да давам глобални насоки, аз просто работя творчески и харесвам това, което правя.

В светлината на сегашната пандемична обстановка и провокираната от това остра нужда от лечебни и профилактични грижи, категорично се доказа, че медицинските сестри и акушерките са „гръбнакът“ на здравеопазването. В този смисъл, нашата роля като преподаватели е да подготвим добре бъдещите професионалисти по здравни грижи.

Автор сте на изключително позитивната монография “Щастие, качество на живот и здраве”. Бихте ли ни споделили за финал (поне един) съвет за щастие, а и здраве.

Благодаря, за въпроса! Днес, в COVID-19 контекст, се научихме да ценим здравето повече от всякога. Осъзнавам, че на български думата щастие често звучи „захаросано“ и претенциозно, но в универсален смисъл щастието е здравословната хармония, към която се стремим.

Ще ви предпиша практическа идея за щастие, която ми изпрати моя син (програмист)
[„Antidote to Dissatisfaction“, #The Science of Gratitude, 2018],
а децата са най-големите ни учители. Споделих я наскоро в едно мое интервю с „ВСЕЛЕНА ЗДРАВЕ“, споделям я и с вас.

Щастието е в споделянето, но и в благодарността! Благодарността, която пренасочва нашето внимание към хубавите неща в живота, кара ни да направим преоценка на житейските събития и да осъзнаем, че „всичко е за добро“. Но как да постигнем щастие чрез благодарност? Доказано е, че можем да „тренираме за постигане на чувство за благодарност“, което от своя страна би ни направило щастливи. Най-лесното, безплатно и научно доказано „упражнение за благодарност“ е да водим „Дневник на благодарността“.

Ето рецептата: Rp/ 2 до 3 пъти на седмица записваме в дневник 3 до 5 неща, за които сме благодарни. За всеки е различно – похвала от преподавател, кафе с приятел, комплимент от почитател, любима музика за душата. Безброй са причините, за които можем да сме благодарни. Практикуването на благодарност може да е вашият път към хармонично съществуване и добро качество на живот, свързано със здравето.

Завършвам със стиха на бургаския поет Христо Фотев:

„Не е измислица морето и щастието съществува!“,

а ние можем да виждаме морето всеки ден!
Благодаря ви!


Пламена Маркова-Колева

Фотограф: Петко Момчилов