Преди 203 години забележителен английски лекар написва медицински трактат, който се превръща в историческа публикация, цитирана и до днес. В “Есе за треперещата парализа” (An Essay on the Shaking Palsy), написан през 1817 г., д-р Джеймс Паркинсон за първи път описва неврологичната болест, която по-късно ще получи неговото име. Той разглежда трима негови пациенти и трима, които наблюдава на улицата. Д-р Паркинсон завършва своя труд с надеждата не след дълго да бъде открит начин за лечение или поне спиране на прогреса на това коварно заболяване с неясен произход.
Д-р Джеймс Паркинсон и Старият Хуберт
На 11 април 1755 г. в къщата, разположена на 1 Hoxton Square в Лондон, се ражда момче. То ще остане да живее и работи там през почти целия си живот, а синя паметна плоча с неговото име ще напомня чий е бил адресът повече от два века по-късно. Джеймс е син на местен хирург и фармацевт, затова не е учудващо, че вкъщи получава от баща си първите познания по медицина, латински, гръцки и анатомия. Години по-късно той самият става забележителен хирург, но страстно се посвещава и на други свои интереси. Освен практиката на баща си, която наследява след смъртта му, над 30 години работи допълнително като лекар в частен дом за психично болни пациенти. Интересите му се простират отвъд медицината и той става един от 13-мата основатели на Британското геоложко общество (което функционира до днес).
Д-р Джеймс Паркинсон живее в трудно време. В управляваната от крал Джордж III страна стандартът на животът е нисък, следствие от войната и непрекъснато увеличаващи се такси. Никой не защитава интересите на гражданите в Парламента, а корупцията е широко разпространена. Така се ражда “Старият Хуберт”. С този псевдоним д-р Паркинсон подписва много памфлети, които са изключително критични към политическата система. В тях той настоява за всеобщо избирателно право и борба с бедността, привлича вниманието към несправедливите такси и надници, безконтролното изпращане в затвор и мизерните условия там, образованието на бедните, грижите за възрастните и инвалидите… Човек на принципите и честта, името на д-р Паркинсон ще остане живо и след смъртта му през 1824 г.
Болестта на Паркинсон
Френският психиатър Жан-Мартен Шарко оценява приноса на “Есе за треперещата парализа” за изучаването и диагностицирането на състоянието и през 1884 г. предлага то да носи името на автора – Паркинсон.
Болестта на Паркинсон е невродегенеративно заболяване, което се характеризира с 4 основни симптома – тремор в покой, ригидно повишен мускулен тонус, акинезия (или брадикинезия) и постурални нарушения. Причините за появата на болестта все още не са ясни. Специалистите се обединяват около мнението, че не се дължи само на един фактор, а е комбинация от генетично предразположение и влияние на вредни фактори от околната среда (напр. замърсяване, стрес).
Болестта на Паркинсон засяга близо 6 млн. души в света и се нарежда на второ място по честота сред невродегенеративните заболявания в глобален мащаб след болестта на Алцхаймер. Макар заболяването да засяга предимно пациенти около 55-65-годишна възраст, при 10% диагнозата е поставена преди 40-тата година. За съжаление, ранната диагностика е трудна, тъй като началото на заболяването е постепенно и незабележимо.
Първото българско практическо ръководство за дълбока мозъчна стимулация
През 2019 г. Медицински университет – Варна издаде монография, насочена изключително към практиката. “Дълбока мозъчна стимулация в неврологичната практика – кога и как?” е първото за страната практическо ръководство, което разглежда подробно този вид терапия за пациенти с болест на Паркинсон. Изданието, с автори Михаел Цалта-Младенов, Владина Димитрова-Кирилова, Силва Андонова-Атанасова, Явор Енчев, Мартин Мойнов, е от особена важност за невролози, неврохирурзи и мултидисциплинарни екипи, занимаващи се с лечението и рехабилитацията на тези пациенти.
Дълбоката мозъчна стимулация (DBS) се заражда като концепция в неврологията и неврохирургията още в края на 40-те години на XX в. Минават десетилетия, докато стане технически възможно прилагането й в практиката. В България DBS се използва за лечение на паркинсонова болест съвсем от скоро. В края на миналата година в УМБАЛ “Св. Марина” е извършена за първи път в болницата дълбока мозъчна стимулация на пациент с напреднал стадий на паркинсонова болест.
При болестта на Паркинсон в структура на средния мозък – substantia nigra pars compacta (SNc) – електрическите сигнали не се обработват нормално. В този регион има над 400 000 мозъчни клетки, продуциращи допамин. В хода на заболяването тези мозъчни клетки се увреждат и умират. Този процес намалява естественото производство на допамин, което оказва силно влияние върху появата на симптомите на болестта. SNc има връзки с важни области на мозъка, които контролират както моторните, така и немоторните функции. Две важни взаимовръзки са с Globus pallidus internus (GPi) и субталамичното ядро (STN). Това са критични области на мозъка, които изпращат сигнали, контролиращи движението на ръцете, краката и врата, както и други функции – напр. мисловен процес и настроение. Чрез поставянето на проводници за дълбока мозъчна стимулация, напр. в областта на GPi или STN, предаването на електрически сигнали може да се промени.
Ръководството “Дълбока мозъчна стимулация в неврологичната практика – кога и как?” под редакцията на проф. д-р Силва Андонова-Атанасова е налично в електронната книжарница на МУ-Варна. То може да бъде поръчано онлайн от тук.
Лалето и 11 април
През 1980 г. холандският градинар Ван дер Верленд селектира специално червено лале с бяла окраска. То е не само красиво, но и цъфти необичайно дълго. Получава името “лалето на д-р Джеймс Паркинсон” в чест на човека, описал за първи път заболяването, от което страда самият Ван дер Верленд. От 2005 г. лалето е обявено за официален световен символ на болестта на Паркинсон.
Рождената дата на д-р Джеймс Паркинсон – 11 април – е обявена за Световен ден за борба с болестта на Паркинсон. Отбелязва се ежегодно от 1997 г. насам, по инициатива на Световната здравна организация.
Днес символът на лалето обединява всички независими организации, свързани с болестта на Паркинсон, всички структури на национално и регионално ниво, пациенти с Паркинсон и техните семейства и приятели, невролози, изследователи и др. по цял свят. Лалето напомня, че границите нямат значение, щом има обединение около обща цел – хората с Паркинсон да живеят по-добре за по-дълго време, да се усъвършенстват терапиите, а защо не и да се открие лек.