Доц. д-р Добрин Паскалев разказва за най-новата си книга „Името е знак“

От броени дни в книжарниците на Медицински университет – Варна се продава една интригуваща книга. Красиво издание, с твърди корици, десетки любопитни истории и илюстрации, което приковава вниманието на всички читатели с интерес към историята на медицината.

„Името е знак. Епоними в нефрологията“ на доц. д-р Добрин Паскалев е едновременно нестандартен учебник по нефрология, увлекателна енциклопедия и сборник с истории.


„Под епоним се разбира личност – реална, митологична, измислена – която дава името си на нещо..“

Доц. Паскалев, в новата си книга запознавате читателя с историите, скрити зад 53 епоними от областта на нефрологията. Как възникна тази идея и колко време Ви отне нейното реализиране?

Идеята възникна постепенно, вероятно началото й е далеч назад. В студентските години, когато изучавахме анатомия, бях впечатлен от лекари-анатоми, които бяха и “герои” в известни картини. Така д-р Тулп (Тюлп) е рисуван от Рембранд в неговата прочута картина “Урок по анатомия при д-р Тулп”. Там е представен да води анатомична лекция и да представя мускули на ръката върху екзекутиран престъпник. По това време дисекции са се правели предимно на телата на екзекутирани хора. Но д-р Николаес Тулп описва и илеоцекалната клапа (valva ileocecalis), която бележи границата между тънкото и дебелото черво; така тя днес носи неговото име и е епоним. Оказа се, че епонимите  в медицината са около 8000. Така реших да напиша по нещо за лекарите, оставили имената си в нефрологията, която е и моя тясна специалност. Но не знаех, че те са толкова много – известни и не толкова известни. И в продължение на четири години издирвах и писах. Помогнаха ми и приятели-колеги (отбелязани са в края на книгата), които направиха възможно да се добера до оригиналните работи на авторите от XIX и XX век, предимно от немски и англоговорящи изследователи. И ден след ден книгата набъбваше, за да добие сегашния си вид. А оформлението е изцяло заслуга на Издателството на МУ-Варна, за което на това място изказвам благодарност от сърце.

 

„А историята се повтаря… и затова трябва да се познава.“

Какво послание се крие зад заглавието „Името е знак“ и какъв е Вашият знак към читателите?

Това мото е взето от древноримския писател Тит Макций Плавт (250-184 пр.Хр.). В случая показва, че името на човека е знак за неговото дело и откритие в областта на медицината и не бива да се забравя. А моето лично послание е, че хората от миналото, и в частност лекарите, са не само наши предшественици, но и наши учители в професията и живота.

 

„… Изключителни бяха неговият ентусиазъм и наслада от живота…“

В книгата си разказвате десетки истории. Има ли някоя, която Ви е впечатлила или се отличава от останалите?

Много от представените личности в книгата са ме впечатлявали със своите човешки качества и дарования. Почти всички са скромни, но и широко скроени личности – интересуват се от философия, литература, история, рисуване и музика. И най-често печелят уважението на своите студенти, пациенти и колеги (без завист и тука не се разминава). Но особено ми подейства историята на проф. Максимилиян Вилмс, немски хирург, описал известния “тумор на Вилмс” – злокачествено новообразувание на бъбрека в детска възраст. През 1918 г., по време на Първата световна война, той провежда трахеостомия на заболял от дифтерия френски военнопленник. Така неволно се заразява фатално и умира, а пациентът остава жив! По този начин немският лекар изпълнява своя хуманен дълг, като жертва живота си.

 

„Нашият съвременен речник изобилства от епоними, за които дори не се и замисляме.“

Още в началото на „Името е знак“ разказвате, че зад популярните днес думи хулиганство и сандвич стоят личностите Патрик Хулиган и Джон Сандвич. Можете ли да ни изненадате с ползван в ежедневието епоним и историята зад него?

Епонимите са толкова много днес, че ние дори не осъзнаваме, когато ги използваме. Все пак всички (или поне повечето от нас) обичат сладоледа “МЕЛБА”. Той носи името на австралийската оперна певица Нели Мелба (артистичен псевдоним на Хелън Мичел). Създаден е през 1892 г. от шеф-готвача на лондонския хотел “Савой”. В кулинарията съществуват още: “Мелба тост”, “сос Мелба” и “гарнитура Мелба”, които похапваме без да знаем, че техният епоним е певицата Мелба.

 

Познаваме Ви не само като лекар и преподавател, но и като поет. Работата по тази книга вдъхнови ли поне едно ново стихотворение и бихте ли го споделил за финал с нас?

Да, докато създавах “Епонимите” писах и стихове, само когато музата ме спохождаше. Ще споделя едно от тях.

SEMPER TIRO*

              Pulvis et umbra sumus**

След слава и след властник не търчах,
до мъдростта да стигна не успях –
затуй невежа съм, какъвто бях.
Във бащин дом, а не в палат живях,
със новите велможи не дружах –
та днес съм пак това, което бях.

По пътя си какво не преживях?
Препъвах се и падах, и грешах –
ала защо съм тука не разбрах.
Смъртта познах; в тъгата дирех смях,
но да порасна, Боже, не успях –
затуй и днес съм туй, което бях.

Все кули пясъчни весден строях,
да рухват после виждах ги във прах –
но нови да издигам аз не спрях.
Сред болката човешка оцелях,
че прах и сянка сме узнах –
но крача пак напред, какъвто бях.

На думите се доверих без страх,
дано със словото не сторих грях –
тъй дишам още тук, какъвто бях.
Немалко във живота проиграх,
но зная вече и това разбрах –
оттук ще тръгна пак, какъвто бях.

* Винаги новак (лат.)
** Прах и сянка сме (лат.)


Доц. д-р Добрин Паскалев завършва медицина в Медицински университет – Варна. Има придобити специалности по вътрешни болести и нефрология. Автор и съавтор е на над 150 научни статии, съобщения, монографии, учебници и ръководства по медицина. Специализирал е в Рощок (Германия) и Санкт Гален (Швейцария). Член е на редакционните колегии на български специализирани списания и на руското периодично издание  „Нефрология“.

Доц. Паскалев проявява интерес към историята на медицината и търси връзка между миналото и новото време. Изучава и публикува биографии на редица известни учени, сред които Вилхелм Рентген, Леополд Ауенбругер, Рене Лаенек, Георг Хаас, Георг Гантер, Стоян Киркович, Владимир Алексиев.

Доц. Паскалев е популярен и с поетичното си творчество. Автор е на 6 стихосбирки, сред които „Думите са скитници бохеми“, издадена от МУ-Варна.


Книгата „Името е знак. Епоними в нефрологията“ можете да намерите в книжарниците на Медицински университет – Варна, както и онлайн от тук.


Пламена Маркова-Колева