Новата монография на МУ-Варна ни показва Варна и региона в периода 1878-1944 г., през погледа на епидемиолога. Д-р Елияна Иванова подготвя сериозно научно изследване, за да ни върне към едни мрачни години. Години, в които по нашите земи върлуват редица изключително опасни инфекции, като чума, холера, вариола, коремен тиф, дифтерия, морбили, туберкулоза. Как са се появили, какви са били последствията върху населението и по какъв начин са се водили битките срещу тях – за всичко това разказва д-р Иванова в „Епидемиологични хроники на борбата с инфекциозните болести във Варненски регион (1878-1944)“.
„Днес високото ниво на съвременните технологии и научният потенциал ни позволяват за рекордно кратко време да разшифроваме генетиката на инфекциозните причинители, да създаваме чувствителни тестове за диагностика, ефективни ваксини за профилактика, математически модели и прогнози. Въпреки тези успехи, основните действия в борбата с инфекцията са наследство от нашите учители в епидемиологията и си остават изолация, карантина, дезинфекция, имунизация, международно сътрудничество.“
Любопитно от страниците
„За европейските държави карантинните мерки са известни и се прилагат още през XIV век. През 1347 г. по време на епидемията от бубонна чума (1346-1353) Венеция въвежда карантинни правила за всички пристигащи кораби от огнища на чума („карантина“ – от италиански quaranta giorni или четиридесет дни). Впоследствие много градове по бреговете на Адриатическо и Средиземно море започват да прилагат продължителна изолация за корабите, пристигащи от Египет и Константинопол. В европейските пристанища Венеция, Генуа и Марсилия се появяват първите карантинни болници (лазарети) за пристигащи пътници и стоки (XV в.)… Под натиска на европейските държави, в края на 30-те години на XIX век Османската империя предприема провеждането на организирани противоепидемични мероприятия…“
„Холерните епидемии, разразили се на територията на град Варна и прилежащите околии, избухват във време, когато европейските държави обединяват своите усилия и предприемат единни действия в борбата с епидемично разпространяващите се инфекциозни болести – чума, холера, жълта треска. Организират се първите Международни санитарни съвети и първата Международна санитарна конференция в Париж през 1851 г…. На тези форуми се посочва необходимостта от приемане на Международен карантинен правилник… Епидемията COVID-19 доказва необходимостта от единни, координирани, целенасочени профилактични и противоепидемични мерки за овладяване на епидемичния процес при епидемиологично значими в международен план инфекции.“
„Появила се преди 10 000 години пр.н.е. в Североизточна Африка, едрата шарка се разпространява с помощта на древните египетски търговци до Индия и Китай. Най-ранните доказателства за нейното съществуване са кожни лезии, наподобяващи тези на едра шарка, намерени по лицата на мумии от епохата на 18-ите и 20-ите египетски династии… Заболяването е открито в санскритски текстове на древната индийска медицина, а епидемия от едра шарка е описана в Китай още през 1122 г. пр.н.е.“
„В нашата страна една от най-тежките болести изобщо в човешката патология е ликвидирана половин век по-рано от изчезването й в световен мащаб. Заслугата за победата над тази особено опасна инфекция е преди всичко на здравните специалисти, работили от края на XIX век и до 80-те години на XX век, които неуморно и системно провеждат противовариолните ваксинации и реваксинации на българското население до пълното отпадане на заплахата от заболяването.“
„За ограничаване разпространението на „инфлуенцата“ изключително прогресивният и подчертано ангажиран към здравословното състояние на населението кмет на града Кр. Мирски издава Прикази (1889 г.)… Санитарните власти в града са ангажирани да следят строго за спазването на санитарно-хигиенните мерки – да няма струпване на много хора, живеещи или работещи в едно здание…, за поддържане чистотата на жилищата, почистване на нужниците и помийните ями, обеззаразяване и изгаряне на дрехите и постелките на хора, починали от заразни болести. По заповед на кмета временно се затварят всички обществени и частни училища..“
Монографията „Епидемиологични хроники на борбата с инфекциозните болести във Варненски регион (1878-1944)“ на д-р Елияна Иванова можете да намерите в книжарниците на Медицински университет – Варна или онлайн тук.