„По време на Османското владичество град Варна се развива като важен пристанищен, търговски и военен център на Османската империя. Тежкото санитарно-хигиенно състояние, в което се намира градът преди Освобождението, неблагоустроен, без канализация, съвременно водоснабдяване и сметища, бедността, традициите и суеверията на етнически разнородното му население, играят ключова роля за вноса и разпространението на особено опасните инфекции – чума, холера и едра шарка.“
Как изглежда Варна след Освобождението? Какви епидемиологични битки се водят по света през тези години? Как се сражаваме ние с на пръв поглед невидимите, но силно заразни врагове? Тези въпроси разглежда новата монография на МУ-Варна „Епидемиологични хроники на борбата с инфекциозните болести във Варненски региони (1878-1944)”. Разговаряме с нейния автор – д-р Елияна Иванова.
Д-р Иванова, Вашата нова книга е посветена на любопитна тема – борбата с едни от най-тежките инфекциозни болести във Варненски регион, преди век. Как се спряхте на този проблем и трудно ли беше написването на монографията?
Още преди появата на пандемията от Ковид-19 в мен се зароди идеята да проследя, връщайки се назад във времето, пред какви предизвикателства, свързани с инфекциозните болести, са били изправени медицинските специалисти и населението в региона. Започнах да издирвам в архивните източници регистрираните заболявания, мерките за борба с тях, влиянието на социалните промени върху системата за противоепидемичен контрол, еволюцията на здравното законодателство, лечебното и профилактично дело. В хода на проучването и натрупването на нови познания не скривах възхищението си от всеотдайността, ентусиазма и безграничното милосърдие на медици и общественици, които в тежките условия на войни, социални неблагополучия и примитивни условия на труд повеждат борбата срещу заразните болести, за да опазят здравето на обществото.
Към кого е насочена монографията Ви?
Считам, че монографията ще представлява интерес както за медицински специалисти в областите по епидемиология, инфекциозни болести, социална медицина и история на медицината, така и за варненските общественици и граждани, които се интересуват от историята на града.
Вие разглеждате редица инфекциозни заболявания – чума, холера, вариола, бяс, туберкулоза, морбили, дифтерия, коремен тиф… Можем ли да посочим някое от тях като най-голямото предизвикателство пред варненските служби и защо?
Според мен най-голямото предизвикателство пред здравните служби във Варненски регион е опазването на морската ни граница от внос на пандемичните инфекции – чума и холера, в годините преди и след Освобождението. Войните на Османската империя с Русия, в последствие Междусъюзническата и Балканската войни, търговските взаимоотношения по суша и море на България със съседните и европейски държави, миграционните процеси, притокът на сезонни работници от и към Русия, потокът от поклонници мохамедани, завръщащите се от светите места в Близкия изток, са изисквали изключителна бдителност, добра медицинска подготовка, разяснителна работа и здравно-просветна дейност сред населението от страна на служителите във Варненската карантинна служба и здравните власти по места. Нужни са били и нови подходи в структурата и организацията на пограничния санитарен контрол, съобразени с Международните медико-санитарни правила за защита на населението.
„В началото на XX век Варна продължава да се развива като пристанищен град и търговско средище с всички рискове и ползи за града, които са отражение на неговите новопридобити функции. Потокът от пътници и товари от година на година се увеличава…“
Исторически погледнато, Варненският регион повече от век е изложен на различни епидемични рискове. Подготвени ли сме или има какво още да учим?
Пандемията от Ковид-19 за съжаление показа нашата неподготвеност на регионално и национално ниво, както и на здравните системи в Европа и света. Недостигът на леглова база, медицинска апаратура, лични предпазни средства, медицински кадри, както и липсата на препарати за лечение и профилактика, затрудниха изключително много действията на здравните специалисти и управляващите в борбата с новопоявилия се патоген. За да имаме възможност да управляваме епидемичните процеси при Ковид-19 и други инфекции в бъдеще, е необходимо да има функционираща единна международна противоепидемична система за надзор и контрол на инфекциозните болести. Така при възникване на епидемична ситуация от новопоявили се инфекции би могло максимално бързо да се реагира с ефективни мерки за ограничаването им в районите на интензивно разпространение и недопускане износът им към останалите региони в света. Нуждаем се от организационна, управленска и материална готовност на национално ниво за справяне с бъдещи пандемии, както и от население, грамотно в епидемиологично отношение и с адекватно поведение.
Инфекциозните болести са популярна тема през последната година. От каква допълнителна информация се нуждае това масово внимание, според Вас?
В исторически аспект еволюцията на инфекциозните заболявания се определя от социалните условия и нивото на научните познания. Днес епидемичните процеси на заразните болести са в пряка зависимост от промените в климатичните условия, замърсяването на въздуха, водите, почвата, урбанизацията, миграцията, научно-техническия прогрес, развитието на търговията, транспорта и пр. Появяват се нови и се възвръщат стари, позабравени инфекции, които отразяват тази еволюция, както и новият за хората коронавирус SARS-CoV-2. Изправени пред тази нова за нас инфекция, ние сме длъжни да се доверим на натрупания епидемиологичен опит през вековете и да спазваме утвърдените и доказали във времето своята ефективност противоепидемични и профилактични действия – изолация, карантина, дезинфекция, имунизации, международно сътрудничество, с които съм сигурна, че победата ще бъде на наша страна.
Д-р Елияна Иванова е родена в Бургас. Завършва медицина в Медицински университет – Варна. От началото на своята професионална кариера работи като епидемиолог в ХЕИ-Бургас и РЗИ-Варна. В момента е главен асистент в Катедра по хигиена и епидемиология на МУ-Варна. Придобива специалност по епидемиология на инфекциозните болести и защитава докторска степен по медицина. Д-р Иванова членува в Български лекарски съюз, Българското научно дружество по епидемиология на инфекциозните и неинфекциозните болести, Българското научно дружество по обществено здраве и Европейската асоциация по обществено здраве. Основните й научни интереси са в областта на епидемиологията на инфекциозните болести, имунопрофилактиката и историята на медицината.
Монографията „Епидемиологични хроники на борбата с инфекциозните болести във Варненски регион (1878-1944)“ на д-р Елияна Иванова можете да намерите в книжарниците на Медицински университет – Варна или онлайн тук.