Смесването на белтъчини и въглехидрати в рамките на едно хранене води до гниене, ферментация и интоксикация на организма.
Продуктите, съдържащи глутен и казеин, причиняват автоимунни заболявания.
Млечните храни предизвикват образуване на слуз и запушване на дихателни пътища, черва и кожни пори.
Суровата растителна храна помага на човек да се свърже с божественото.
Човек трябва да се храни само с храна, съобразена с кръвната му група.
Това са само част от митовете, които доц. д-р Дарина Найденова споменава в новата си монография “Нарушения в хранителното поведение. Аспекти от клиничната практика на лекаря по хранене и диететика”. Като лекар и специалист в областта на храненето и диететиката, доц. Найденова се заема с отговорната задача да информира – във време, в което информацията от несигурни източници е твърде много и навсякъде.
Вие сте специалист по хранене и диететика с богат опит. Променят ли се през годините преобладаващите сред пациентите проблеми, свързани с хранителното поведение? И имате ли обяснение за това?
Моите първи професионални срещи с хранителните разстройства са от преди 13-14 години. Трудно бих могла да говоря за тенденции в рамките на такъв кратък период. И все пак, в последните 4-5 години все повече са случаите на тежка анорексия, вкл. при малки момичета (под 13-годишна възраст). А през двугодишния пандемичен период рязко се увеличиха всички хранителни разстройства, най-вече сред тийнейджъри и хора, работещи на отговорни позиции. Особено много станаха хората с емоционално хранене, булимия нервоза и орторексия. Причината е комплексна: висока тревожност, изолация, липса на нормална възможност за комуникация и не на последно място – загуби се връзката с реалността в аспекта на нормалния външен вид. Виртуалното общуване нанесе най-сериозни щети върху подрастващите. По принцип юношеството е уникален период в живота, в който е обичайно тийнейджърът да не се харесва, да си намира много недостатъци, да иска да промени начина, по който изглежда. И в това няма нищо фатално, стига да има реална представа за това как изглеждат другите около него… Проблемът е, че по време на пандемията болшинството тийнейджъри придобиха от екраните нереална представа за визията (теглото, обиколките и т. н.) от образи, които са както значително тунинговани, така и продукт на Photoshop. В този случай медийната експозиция (неизбежна при липса на друга форма на комуникация) е предразполагащ, да не кажа и основен рисков фактор за отключване на хранително разстройство.
Храненето е нещо, което ни се налага да правим всеки ден по няколко пъти. Често нямаме времето, енергията или желанието да го планираме и обмислим достатъчно. В кои случаи ежедневните ни навици стават повод за посещение при специалист? И кога можем да говорим за нарушения в хранителното поведение?
Да, при хората без хранителни нарушения храненето е нещо толкова естествено, колкото дишането например. Когато човек няма проблеми с храненето, той яде спонтанно, когато е гладен или когато му е вкусно. Но в никакъв случай не си вреди на здравето – физическото или психическото. Ако обаче в резултат на хранителното поведение настъпват нарушения в нормалните физиологични функции на организма или ако изискванията към храненето са толкова много и високи, че човек не може да функционира нормално – то тогава имаме проблем с храненето. Например при орторексия (силно влечение към псевдоздравословно хранене) някои пациенти сменят работата си, други не могат да посещават училище, университет и прекъсват, или преустановяват контакти със семейството си заради изискванията, които си самоналагат по отношения на качеството на храната и часовете, в които се хранят. Това е несъвместимо с посещението на семейно тържество например или с работата на пълен работен ден… Всеки случай, в който храненето, теглото или външният вид доминират над мислите, настроението, социалните контакти и поведението на един човек, е суспектен за сериозно хранително разстройство.
В новата си монография споделяте следното:
“Свободата на словото позволи на много индивиди без нужното образование в специфичната материя на нутрициологията и човешкото здраве да публикуват книги, статии, да списват блогове за здравословно хранене”.
Нека засегнем накратко някои от горещите напоследък теми, свързани с храненето.
- Наложително ли е всеки от нас да изключи глутена и млечните храни от менюто си?
Категорично не! Дали тези храни са подходящи за конкретен човек зависи от редица фактори. На първо място от неговите гени, респективно етническия му произход. Ако млечните храни и глутен съдържащите зърнени продукти са част от традиционната, национална кухня, вероятността те да са причина за здравословни проблеми е малка. Разбира се, има изключения. Но ще дам само един пример: около 1-3% от кореното населението на Европа страда от глутенова ентеропатия (тежко, вродено заболяване, налагащо пълно изключване от менюто на глутена). Малка част от останалите жители на Европа страдат от състояние, наречено глутенова непоносимост. Проявите на това състояние са дозозависими (т.е. колкото повече глутен се консумира, толкова по-силни ще са оплакванията), а нарушеният толеранс към глутена обичайно е временен и най-често е провокиран от повишена чревна пропускливост (в резулатат на силен стрес, недоспиване, прием на някои медикаменти, консерванти и др.). В други краища на света (напр. Южна Америка) глутенът не понася на повече от 50% (до 85%) от коренното население и в това няма нищо случайно. Традиционно по тези места нито вирее, нито се отглежда, нито се е консумирала пшеница или друга култура, съдържаща глутен. Основните въглехидратни източници по тези георафски ширини са безглутенови: киноа, чия, картофи, ориз, царевица, сорго… По същия начин стои въпросът с млякото. Крайно непрофесионално е цели групи храни да се категоризират като полезни или вредни за всички хора, особено без да са взети предвид моментното здравно състояние и особеностите в генетиката.
- Наистина ли веганството е най-добрият начин за хранене, особено ако имаме „волята“ да преминем изцяло на суровоядство?
Лично моето мнение е, че веганството няма предимства пред вегетарианството. А суровоядството е особено опасен модел на хранене, криещ редица рискове. Суровата храна има високо съдържание на несмилаеми фибри (предимно целулоза), които са препятствие за действието на храносмилателните ензими и за усвояването на важни вещества: белтъчини, мастноразтворими витамини (вит. А, Д, К), минерали (желязо, калций, селен, цинк…). В суровите зърнени и бобови храни има големи количества антинутриенти (вещества, блокиращи храносмилането) – трипсинови инхибитори, фитати, оксалати, лектини и др. Ако се консумира сурова животинска храна (мляко, яйца, месо, риба), съществува реален риск от хранителни инфекции и паразитози (високата температура унищожава повечето биологични агенти, причиняващи хранителни заболявания). По тези причини суровоядството е особено неподходящ модел на хранане при деца, бременни и кърмещи жени.
- Нисковъглехидратното и високомазнинно хранене ли е тайната на дългия и здрав живот?
Не, това е поредната мода в диетите за отслабване. Има сериозни прочувания, които докават недвусмилено, че драстичното намаляване на въглехидратите в менюто в дългосрочен план скъсява живота и увеличава риска от редица социалнозначими заболявания. Нека напомня, че толерансът ни към въглехидрати и мазнини отново е генетично обусловен. Така че няма как един и същ модел на хранене да е идеален за всички. Нисковъглехидратното и високомазнинно хранене вероятно е най-добрият модел на хранене на ескимосите или пък на бушмените. И едните, и другите се изхранват почти на 100% от животински храни, които естествено са богати на белтък и мазнини и почти не съдържат захари. Но в естествената им среда те сами трябва да уловят животните, коите ще изядат, т.е. изключително важен за отпималния метаболизъм при този модел на хранене е факторът движение.
- Опасна ли е храната от супермаркетите и трябва ли да се храним единствено с продукти, които сме отгледали сами или с чиито произход сме лично запознати?
Не е желателно да възприемаме храната в магазините за опасна, освен ако не искаме да си навлечем сериозни психични проблеми и да отключим орторексия. Нереално е в днешно време да ядем само храни, отгледани от нас. Колко от нас се занимават със земеделие?! Не е и нужно. Но дори купувайки храна от супермаркета можем да се храним здравословно. Например ако консумираме разнообразни продукти, ако по-често избираме да приготвим сами ястията (макар и с продукти от магазина), да поднесем салата за сметка на чипс или вафла – това са дребни на вид, но с голям потенциал стратегии за по-добро хранене и здраве.
За какво да внимаваме, когато получаваме съвети за храненето от популярни лица, които нямат нужното образование в тази област?
Важно е да не се предоверяваме на информацията от такива хора. Те не са експерти и вероятно черпят знанията си от популярни или псевдонаучни източници. Така че с какво са по-добри от всеки друг, прочел нещо по въпроса? Особено внимателни трявва да са хората, които имат здравословни проблеми, както и родителите на деца. Препоръките за диетично хранене (т.е. храненето на болни хора) изисква много сериозни познания за естеството на конкретното заболяване, за метаболитните особености на болния, за актуалния му хранителен статус, наличните хранителни дефицити, приема на медикаменти… Все неща, които може да съобрази единствено и само лекарят. Опасно и безотговорно е лица без медицинско образование да предлагат съвети за хранене на деца и болни хора. Когато се нуждаем от юридически съвет, не търсим някой инфлуенсър, нали? А, когато става въпрос за здравето ни, последиците може да са много по-сериозни, ако се водим по съветите на популярни лица и псевдодиетолози.
В новата си монография засягате няколко нарушения в хранителното поведение, които са почти непознати за повечето хора – орторексия нервоза, бигорексия, прегорексия. Можем ли да говорим за състояния, тежки като анорексия нервоза например, или сравнително леки отклонения от нормата? И кога стремежът към здравословен начин на живот започва да става опасен?
И трите нарушения са „рожби“ на двадесети век и са сред най-широко разпространените в днешно време форми на хранителни нарушения. Въпреки че все още не е официално призната за психиатрична диагноза, орторексията безспорно има тежки последици. Манията, която започва като опит за постигане на оптимално здраве чрез внимателен подбор на храната, може да доведе до тежко недохранване, социална дисфункция и лошо качество на живот. Ако бъде сравнена с някои крайни и опасни за здравето модели на рестриктивно хранене (като веганство, суровоядство и др.), орторексията се оказва съществено пренебрегвана и неглижирана, вкл. от лекарите. Според някои изследователи орторексията не е самостоятелно хранително разстройство, а по-скоро рисков фактор за отключване на по-тежко нарушение.
Бигорексията (от англ. big – голям) e нарушение, от което страдат предимно юноши и млади мъже с добре развита от тренировки мускулатурa. Независимо от добрата си физическа форма, бигорексикът вижда „дефекти или недостатъци“ в собствено си тяло или външен вид, които не са очевидни за другите. Това възприятие води до повтарящо се и времеемко поведение (като непрекъснато оглеждане в огледало, прекалено продължителни и интензивни тренировки, хранителни рестрикции и прием на различни биологично активни субстанции) и умствени действия (сравняване с други индивиди, които са пример за подражание и обект на възхищение). Тази ангажираност с „дефекта” може да стане причина за сериозна семейна, образователна или професионална дисфункция или социална изолация. Последиците от това нарушение може да са много сериозни, вкл. инвалидизиране или самоубийство. Процентът на самоубийствата сред страдащите от бигорексия е сред най-високите в групата на всички психиатрични разстройства. Медицинските и психиатричните рискове при пациентите с бигорексия, употребяващи анаболи и андрогенни стероиди, влошават допълнително ситуацията. Бигорексията се отразява сериозно на качеството на живот. Проучване от последните години показва, че самооценката на качеството на живот на бигорексиците е 1,7–2,6 стандартни отклонения под нормите на здравите контроли от съответната общност.
Разкажете ни малко повече за връзката между храненето и „Синдрома на прекомерната употреба на дигитални технологии“.
Неконтролираното използване на различни информационни технологиите е често срещана практика сред подраствашите и младите хора. В специализираната литература това поведение се означава с понятието „Синдром на прекомерната употреба на дигитални технологии”. Интернет промени драстично начините за комуникация със света, особено в последните две години. В тясна връзка с това поведение е пристрастяването към интернет – състояние, категоризирано в групата на поведенчески зависимости. „Синдромът на прекомерната употреба на дигитални технологии“ се асоциира с определен модел на хранене и хранителни предпочитания: пренебрегване на здравословни храни като плодове и зеленчуци, както и на ястия, изискващи по-продължително дъвкане; поръчване (обичайно онлайн) на лесно достъпна, преработена храна за дома (най-често „бързо хранене”, fast food), консумация на храни, които не изискват време за подготовка и приготвяне (пакетирани, junk food), така че времето да не се инвестира в готвене, а да посветите на интернет. Това допълнително увеличава вероятността от развитие на различни хранителни разстройства, като загуба на контрол върху храненето и компулсивно хранене. Честото използване на социални мрежи и възможността да се „следват” известни личности (инфлуенсъри, модели, актьори и др.) влияе върху самовъзприемането и себеоценката на подрастващите. Импулсът на младия човек да се сравнява и да подражава на известна медийна личност в социалните мрежи може да изиграе ролята на катализатор за отключване на нарушения в храненето. Прекарвайки време в интернет и социалните медии, подрастващите се сблъскват с токсични послания относно теглото и формите на телата си. Често медиите показват необичайно слаби, релефни или съвършени тела, а това допринася за неудовлетвореност и ниска себеоценка в потребителите. Проувания в САЩ от последните години установяват, че експозицията (отчетена посредством времето и честотата на използване) на дигитални технологии и социални медии (YouTube, Facebook, Instagram, Twitter, Googleþ, LinkedIn, Pinterest, Tumblr, Vine, Snapchat, Reddit и др.) е в положителна връзка с увеличени притеснения за храненето и повишава риска от отключване на нарушения в хранителното поведение. Прекомерният престой в интернет се свързва най-вече с анорексия нервоза, булимия нервоза и компулсивното преяждане. Неконтролируемият престой във виртуалното пространство сам по себе си е предиктор за хранителни разстройства при тийнейджърите. Обяснението е логично. Медиите предоставят възможност за по-свободен достъп до анонимни общности, т.нар. про-Ана (от анорексия) и про-Мия (от булимия) общества, промотиращи анорексията и булимията като начин на живот. В социалните медии девойките получват информация, съвети, приемане и подкрепа в следването на крайни хранителни практики и рестриктивно хранене.
Бихте ли споделили няколко основни съвети, с които да подобрим хранителните си навици в днешното динамично време – напрегнато и от към стресиращи новини, драстични промени, поява на нови тревоги.
Във всяка възраст и във всеки момент от живота хранителните навици могат да се подобрят. Важното е това да става постепенно, без крайности и чувство за вина, ако не успяваме. Нека си спомним за принципа на малките крачки и да променяме бавно, стъпка по стъпка. Ето няколко съвета.
- Планирайте, че ще огладнеете и се подгответе за това неизбежно събитие. Така ще намалите и стреса в живота си, защото, когато сме гладни и нямаме храна, ние всъщност покачваме драстично нивата на стресови хормони. Така че не е лошо винаги да имате нещо под ръка за моментите, в които нямате достъп до питателна храна. Това може да са ядки, по-трайни плодове, а защо не и някоя кофичка кисело мляко в хладилника.
- Стремете се да ядете предимно традиционни, регионални храни и по-рядко екзотични.
- Хранете се в спокойна обстановка, заобиколени от хора, с които ви е приятно да сте заедно. Ако можете да избирате, се храненете в компания, а не сам.
- Ползвайте обедната си почивка по предназначение – за да обядвате и да се покажете на слънце. Работата няма да избяга нито пък ще свърши, ако решите да пропуснете обяда заради многото задачи, които чакат.
- Превърнете приготвянето на храната в хоби и развлечение. Експериментирайте с нови вкусове, консистенции и комбинации и споделяйте успехите си с приятели.
- Наслаждавайте се на храната – тя е едно от най-големите удоволствия за сетивата ни.
Доц. д-р Дарина Найденова Христова завършва с отличие медицина в Медицински университет – Варна. Придобива специалност по хранене и диететика. От 2003 г. е част от Катедрата по хигиена и медицина на бедствените ситуации (в момента Катедра по хигиена и епидемиология) на МУ-Варна.
По инициатива на доц. Найденова в университета е въведена свободно избираемата дисциплина “Актуални проблеми на храненето на здравия и болния човек” за студентите по медицина и дентална медицина. През 2019 г., заедно с колеги от МУ-Варна, организира и реализира първото за страната следдипломно обучение по “Нарушения в хранителното поведение”. На следващата година доц. Найденова преминава обучение по Nutrigenomics: Genetic Testing for Personalized Nutrition и става част от първия сертифициран екип по нутригеномика в България.
Монографията “Нарушения в хранителното поведение. Аспекти от клиничната практика на лекаря по хранене и диететика” на доц. д-р Дарина Найденова Христова можете да намерите в книжарниците на Медицински университет – Варна и онлайн от тук.