„В душата на човека има пропасти, подмолни канари, които у някои вземат власт над ясната мисъл и здравата воля.“
Това пише в началото на 20 в. проф. Асен Златаров в научния си труд „Гибелни блаженства“. Разсъждавайки върху причините, които могат да тласнат човека към пропаст, той споменава модата като фактор от огромно социално значение – модата хвърля хитра и тънка мрежа върху разсъдъка, оплита волята, гъделичка суетата.
Но защо сме толкова податливи?
В какво се оглеждат огледалните ни неврони?
През 1992 г. италиански учени случайно откриват неврони, които се активират не само при извършване на действие, но и при наблюдаване на същото действие, извършвано от друг. Наричат ги огледални неврони. Благодарение на тях, сме способни да съпреживяваме случващото се на другите, но и да имитираме околните.
През 2016 г. маркетингов екип изследва навиците за пазаруване на 1000 средностатистически жени. Резултатите показват, че 79% от тях пазаруват, за да се почувстват по-добре. Това, което ги привлича силно, са образите на красивите модели, излъчващи щастие, увереност и успех. Посланията внушават, че купуването е крачката, която бързо и лесно ще пренесе всеки в съвършен свят.
Д-р А. К. Прадийп пише в практически наръчник по маркетинг следното:
„Активирането на огледалната невронна система е един от най-ефективните начини да се свържете с клиентите си. Покажете как се консумират вашите продукти.“
Днес образите, обвързващи щастието с притежанието на продукт, не са само в магазините – те са навсякъде около нас. Концепцията за имитиране е призната като огромен фактор да пазаруваме. А огледалните неврони често работят в тандем с допамина, който пък е една от най-пристрастяващите субстанции, познати на човека. Като вземем предвид, че решението за покупка отнема само 2,5 секунди, битката срещу Черния петък изглежда обречена.
Вдишване, издишване и още няколко трика
Само 3-4% от населението може да остане напълно безучастно към каквато и да е форма на търговска съблазън, без мозъкът им да активира системата за възнаграждение. Когато наоколо има масови разпродажби, останалите 96% сме застрашени да се поддадем.
Ето как бихме могли сами да си окажем „първа помощ“.
- Двама маркетингови професори от Университета в Юта, Арул Мишра и Хуманшу Мишра, изследвали връзката между невротрансмитерите и нашите действия. Според тях влиянието върху определени невротрансмитери може да въздейства върху желанията и действията. Те дават за пример консумацията на птиче месо и въглехидрати, които повишават нивата на ензима триптофан, който от своя страна катализира производството на серотонин – невротрансмитер, влияещ на склонността ни към импулсивни действия. Хипотезата на М. и М. е, че консумацията на подобни храни повишава нивата ни на серотонин, което намалява импулсивните пориви. Макар изследванията върху доброволци да са подкрепили тезата им, парадоксално е, че традиционната американска вечеря за Деня на благодарността, която се състои в навечерието на Черния петък, включва точно такива храни.
- Преди да пристъпим към касата и завършим поръчката е време за пауза. Дълбоко вдишване, издишване и броене, но не до 10, а поне до 1200. Макар вземането на решение за покупка да отнема само 2,5 секунди, за да възстановим контрола, се нуждаем от цели 20 минути.
- Според психолози картата, с която плащаме, действа като емоционален щит. Тя ни предпазва от болезненото усещане за изгубена сума. Шансът ни за самоконтрол е по-голям, ако плащаме в брой. Изследвания показват, че физическият допир до банкнотите позволява да усетим загубата и в мозъка ни се задействат центровете за болка.
- Точно както е и при храненето, прекалените ограничения не са препоръчителни. Няма нужда да се отказваме напълно от пазаруването или да си вменяваме чувство за вина. Дори напротив – това е начин да фокусираме цялото си внимание върху нещо, което иначе е възможно да подминем. По-добре е да определим бюджет и да се ограничим до това, което бихме желали, дори да не е намалено.
Предупредителен сигнал за проблем са голямото количество покупки, които оставяме неотворени повече от година.
45-минутното предизвикателство
Според д-р Ева Ритво Черният петък ни изпълва с еуфория, но не ни прави щастливи. За да повишим нивата не само на допамин, но и на серотонин и окситоцин, усещането от нещо ново трябва да бъде съчетано с човешки допир и жест към някой друг. Тя предлага интересно предизвикателство за последния петък на ноември. Инициативата Bright Friday цели да отделим 45 минути, за да:
- помогнем на друг (при което в тялото ни ще се отдели серотонин);
- направим нещо ново, нетипично за нас (с което ще предизвикаме прилив на допамин);
- потърсим физически контакт, като прегръдка или ръкостискане (което ще повиши нивата ни на окситоцин).
Фотограф: Петко Момчилов