От хилядолетия човечеството търси отговор на дилемата как да постъпи с болните и страдащите, когато медицината вече не може да им помогне. В превод от древногръцки думата „евтаназия“ означава „лека, красива смърт“, но приложението на практика не е никак леко и продължава да занимава специалисти от различни области в цял свят и до днес. До този момент в Република България няма приет закон за евтаназията и не съществува легална дефиниция на понятието. Публикациите на български език също са малко.
Монографията „Евтаназията – другият изход“ на доц. д-р Параскева Манчева поставя началото на комплексно изследване на тази трудна тема. Авторът превежда читателя през целия исторически път от древните обичаи по света за прощаване с живота на възрастните и болните, въвеждането на термина „евтаназия“ през 1623 г., промяната в обществените нагласи след масовите убийства по време на Втората световна война до дебатите и законодателните решения в наши дни.
Макар темата винаги да е била актуална и обществено значима, малко са специалистите в страната, които биха могли да подготвят задълбочен научен труд. Доц. д-р Параскева Манчева има професионална подготовка и опит едновременно в областта на медицината и правото, с лекота борави с исторически факти и философски термини. Книгата „Евтаназията – другият изход“ е сериозно научно изследване, адресирано към широката аудитория. Илюстрирана с многобройни примери от целия свят, които внасят различни гледни точки към този многопластов проблем, монографията трудно може да остави читателя безразличен.
Доц. Манчева, Вашата монография е първи опит в българската научна литература да се разгледа обстойно и задълбочено проблемът „еватанзия“, при това едновременно от правна и медицинска гледна точка. Защо според Вас няма достатъчно публикации по тази тема?
Сложността на явлението „евтаназия“ в неговата многоизмерност е причината да не може да се даде еднозначен и верен отговор на дебата „за“ или „против“. Изследването на проблема трябва да се извършва през определени периоди от време от подготвени специалисти, като се проучват проблемно свързаните категории – правно съзнание за евтаназия на уязвими групи от обществото с очаквано ниско качество на живот. Така българското общество ще се предпази от прибързани и ненавременни законодателни решения.
Какво Ви мотивира да напишете монографията „Евтаназията – другият изход“?
Работата ми като експерт по вътрешни болести към Обща ТЕЛК на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, ми даде идеята да изследвам правното съзнание за евтаназия на уязвими групи от обществото, търсещи помощ от здравната и социалната системи, за да подобрят качеството на своя живот. Готовността за участие на пациентите в изследването, в качеството им на полиморбидно болни хора и граждани на Република България, ме вдъхнови да направя и невъзможното, за да се чуе техният глас.
Към кого е насочена книгата и какви цели си поставя?
Книгата е насочена към лекари, юристи, медицински сестри, социални работници, както и към студенти по медицина, право, здравен мениджмънт и здравни грижи. Нейната цел е тези специалисти да бъдат подтотвени по проблема и внимателно да подхождат преди предлагането на законопроекти за евтаназията.
На страниците на монографията поставяте следната дилема: „кое е по-хуманно – да се поддържа животът на всяка цена или да се помогне на болния безболезнено да напусне този свят“. Успяхте ли да достигнете до отговор на този труден въпрос?
Пациентите дадоха своя категоричен отговор: по-хуманно е здравната и социалната системи да направят максимално възможното за българските граждани, преди да се предлагат каквито и да е законопроекти за легализиране на евтаназията. Един от пациентите беше достатъчно директен и откровен: „Цялата българска здравна система е една пасивна евтаназия. Първо ни лекувайте с качеството на европейската медицина, а след това разрешавайте евтаназията в България“.
Подготвено ли е българското общество да участва в дебат „за“ или „против“ евтаназията?
Изследването на пациентското мнение на уязвими групи от обществото дава отговора на този въпрос. Българското общество не е готово за законодателна промяна, касаеща легализиране на евтаназията у нас.
В книгата подробно разглеждате как е уреден законово въпросът с евтаназията в различни държави по света. Кой модел е най-приемлив според Вас?
При тези обстоятелства е без значение кой европейски модел е най-приемлив, тъй като държавата и обществото, здравната и социалната системи не са изпълнили дълга си към българските граждани. Преди воденето на каквито и да е било дебати относно евтаназията в български условия е необходимо да се подобри достъпът до поддържащо лечение и да се повиши качеството на палиативните грижи при обгрижването на тежко и неизлечимо болните пациенти.
„Евтаназията – другият изход“ можете да откриете в книжарниците на Медицински университет – Варна, както и в онлайн книжарницата ни.