„Съвременните тенденции в развитието на медицинското образование налагат необходимостта от внасянето на нови елементи в образователния процес“
През тази година Пепа Джеджева издаде монографичен труд, в който разглежда задълбочено особеностите на проблемното обучение и приложението му в подготовката на бъдещите медицински сестри. Как да не бягаме от проблемите, а напротив – да ги използваме, за да стигнем до работещи решения, и от какви иновации се нуждае образованието на здравните специалисти ще ни разкаже авторът на „Проблемно обучение. Активизираща обучителна технология при подготовката на медицински сестри“.
Вашата монография е посветена на уникалния по своята природа учебен процес във висшето медицинско училище – процес, който налага до голяма степен и среща с реалната среда. Какво Ви мотивира да напишете този научен труд?
Работя в сферата на медицинското образование и по-конкретно – обучението на медицински сестри, от 1997 г. През този период то претърпя редица трансформации, успоредно с промените, настъпили и в здравеопазването, и в обществото като цяло. Тенденциите на застаряване на населението и влошено психическо и физическо здраве разшири отговорностите и ролите в професионалната дейност на медицинските сестри. Те могат да работят освен в здравни заведение за болнична и извънболнична помощ и в хосписи, центрове за психично здраве, центрове за комплексно обслужване на деца и възрастни с увреждания и хронични заболявания и др.
Обучението на медицински сестри трябва да гарантира техните компетенции за прилагане на концепции в здравните грижи, основани на холистичния подход, насочен към пациента като личност с нейните ценности, характерови особености, културно ниво и интелект. За да са в крак с тези промени, не са достатъчни само базови сестрински умения, но и умения за критично мислене и управление на риска.
Необходимо е медицинските сестри да се формират като професионалисти, които не само автоматично изпълняват лекарските назначение, но и мислят критично, анализират, селектират получената информация за пациента. Повишената автономност също изисква медицинските сестри да имат добре развити умения за критично мислене и възможности за самостоятелно справяне с проблеми и вземане на решения, насочени индивидуално към конкретния пациент. Те трябва да разпознават промените в състоянието на пациента, да извършват независими сестрински интервенции, да предвиждат рискове, свързани със състоянието на пациента, и приоритетно да определят цели в плана за грижи. Тези действия изискват критично мислене, усъвършенствани умения за решаване на проблеми и осъществяване на ефективна комуникация.
Базираното на клинични проблеми обучение е много полезно за преподаване на модели за здравни грижи, за да се развият необходимите компетенции. Преодолява се пропастта между теорията и практиката, дава се възможност на студентите да вземат решения в реални ситуации и се формират умения в среда с нисък риск.
В търсене на образователни модели, активизиращи възможностите за формиране и прилагане на критично мислене и умения за критично разсъждение в професионалната подготовка на медицински сестри, реших да предложа педагогически и методически аспекти на планирането, организирането и провеждането на проблемното обучение в клиничната подготовката на медицински сестри.
Обърнахте внимание на една от специфичните характеристики на обучението на медицински сестри – изпреварващия характер в практическата подготовка и срещата с различни казуси. Като дългогодишен специалист забелязвате ли промени през последните години, за които медицинските кадри все още не са достатъчно добре подготвени? Има ли нов тип състояния, фобии или други особености в пациентите, които налагат промяна в подхода? Или промени в болничните практики например?
Учебният процес във висшето училище, обучаващо здравни специалисти, протича в реална клинична среда, което го прави сложен и многоизмерен. Присъствието на пациента като трета страна в него повлиява в значителна степен взаимоотношението преподавател – студент – пациент. Индивидуалните личностни качества на студентите, преподавателите по здравни грижи и пациентите оказват въздействие на клиничното обучение на студентите.
От страна на пациентите бариерите могат да бъдат свързани с различни фактори: ниска здравна култура, незаинтересованост от страна на пациента, липса на сътрудничество, хронична болка и др. От друга страна, с напредването на информационните технологии голяма част от пациентите са свръхинформирани, а понякога и грешно информирани.
За да постигне по-ефективно образователно въздействие и максимално да увеличи ангажираността на студентите, преподавателят трябва много внимателно да планира и организира обучението, съобразно непредвидимите условия на реалната клинична практика. Да осигури клинични случаи, съобразени с етапа на обучение на студентите, целите на обучение, учебното съдържание – от по-прости към по-сложни, и т.н.
От страна на студентите е необходимо да уважават правата и комфорта на пациентите, да получат информирано съгласие за полагане на здравни грижи и да развиват компетенции в комуникативни умения.
Споменахте, че студентите се учат да уважават комфорта на пациента. Взаимодействието с различни хора е характерна особеност в работата на медицинската сестра. Как подготвяте бъдещите специалисти за тази специфична страна на професията?
Всеки пациент е индивидуален, с различен темперамент, характер, физически и психични способности, потребности, интереси, които определят реакциите му в условията на различни социални взаимодействия, каквито са учебният и лечебно-диагностичният процес.
Мултикултуралната реалност, в която живеем днес, налага здравните специалисти да взаимодействат в ежедневната си работа с хора и семейства от различни култури. Това поражда редица трудности, усложнения и бариери, пред които те се изправят, за да осигурят качествени грижи и да насърчат здравословния начин на живот. Медицинските сестри се сблъскват с разнообразни препятствия, свързани с различията в здравната култура, здравната грамотност, личната мотивация, психически и физически ограничения на пациентите. Трудностите са свързани с културни и езикови фактори, здравна грамотност, недостатъци в социално-икономическия статус, а понякога и с предразсъдъци и стереотипи на здравните специалисти. Обучението по културна компетентност би насърчила медицинските сестри да предлагат персонализирани планове за грижи, като се вземат предвид културните ценности, вярвания и практики на всяко лице и семейство.
Липсата на добра комуникация възпрепятства безопасността на пациентите, ефективността на полаганите здравни грижи и резултатите от лечение. От голямо значение е и формирането на добри комуникативни умения.
„Студентите медицински сестри трябва да бъдат активни обучаващи се и да мислят критично, за да осигурят безопасни грижи за пациентите“
Как се „възпитават“ активни и критично мислещи студенти?
Проблемното обучение се явява като едно от най-ефективните средства за активизиране на мисленето у студентите. Успешният процес се дължи на това, че студентът е длъжен да анализира фактическия материал и да оперира с него, така че сам да получи от него нова информация. Знанията и уменията, придобити посредством проблемното обучение, са трайно усвоени, тъй като са придобити при висока степен на активност, с повишена мотивация.
Формирането на умения за критично мислене и клинична преценка е бавен и продължителен процес. Тези умения се развиват с натрупването на професионален опит и сблъскването с реални ситуации в професионалната дейност.
В монографията споделяте, че най-добрият подход към клиничната подготовка на медицинските сестри е ученето, базирано на проблеми. Но пред какви проблеми се изправят преподавателите, осигуряващи подобен тип обучение?
В процеса на организиране на проблемно обучение функциите между преподавател и студент не са разделени, а са съвместна дейност. Степента и формите на участие се определят от реалните възможности на студентите и нивото им на обучение. Уменията на преподавателя се свеждат до идентифициране и отстраняване на възпрепятстващи фактори в учебната дейност на студентите, например неспособност за разграничаване на приоритетни аспекти в проблемните задачи от подвеждащи подробности и други. Прекомерната намеса от страна на преподавателя от друга страна може да допринесе за намаляване на активността и независимостта на студентите.
Организирането на проблемно обучение изисква много време за изготвяне на „банка“ от проблемни въпроси и ситуации, свързани с конкретната тематика на учебното съдържане. Не всяко учебно съдържание може да бъде построено във вид на проблем. Важно е да се съчетават традиционни с иновативни методи в обучението.
И през тази година Международният съвет на медицинските сестри алармира за глобалните предизвикателства пред здравните специалисти – недостиг на кадри в цял свят, на места неадекватно заплащане, лоши работни условия, насилие на работното място… Как бихте мотивирали бъдещите студенти да изберат обучението за медицинска сестра?
Изборът на професия е свързан с възприемането на нейния престиж, бъдещите планове за усвояването, а по-късно и практикуването ѝ.
Медицинската сестра е професия, която изисква много специфични знания, професионални умения, съпричастност, защото ежедневно се работи с хора. Днес прави впечатление, че все по-малко новозавършили млади хора избират професията. Те я възприемат като „подценена“ – заплащане, което не отговаря на отговорностите и уменията, липса на уважение, стресова работна среда. Прави впечатление също, че професията е феминизирана – малко са мъжете, които я избират. Във Филиал Сливен досега са завършили 6 мъже, в момента се обучават 5, а възможностите за професионална реализация на мъжете в тази професия са големи. Сред нашите студенти преобладават вече сблъскали се с житейски трудности лица със семейства, работили в други направления.
В наскоро направено проучване сред нашите студенти установихме, че основен мотив в избор на професия е бил сериозният недостиг на медицински сестри в последните години и съответно свободните работни места, което дава сигурна възможност на новозавършилите студенти за професионална реализация. За друга част от тях изборът е бил повлиян от известен професионален опит в областта на здравеопазването, следване на детска мечта, насоки на семейството, възможности за бъдещото кариерно развитие и възможност за самостоятелна практика, преживявания като пациент, възможност за професионална грижа за близък и др. Противно на твърденията, че повечето медицински сестри се обучават с нагласа за работа в друга държава, много малка част от студентите са посочили, че са избрали професията с цел реализация в чужбина.
Планирането на професионална кариера е динамичен процес. Той започва с избора на професия, развива се по време на обучението и се влияе от редица фактори. Най-често професионално кариерно ориентиране на студенти от специалност „Медицинска сестра“ е по време на клиничното обучение. Необходимо е да се правят повече информационни кампании в подкрепа на сестринската професия, информационни срещи, които ще спомогнат младите хора да вземат информирано и осъзнато решение да поемат по този път.
Но това, което искам да кажа на всички направили своя избор за професията медицинска сестра, е, че тя е призвание и трябва да се практикува с толерантност, търпимост, безопасно, компетентно, етично с проява на емпатия, съпричастност и с любов. За мен работата със студенти, бъдещи медицински сестри, е предизвикателство и винаги съм се стремяла да предам на студентите знания, практически умения, академичен опит и да възпитам в тях чисто човешки ценности.
Гл. ас. Пепа Джеджева завършва специалност „Медицинска сестра“ в гр. Сливен. По-късно придобива диплома за бакалавър в специалност „Управление и педагогика на здравните грижи“ в Медицински университет – София, както и магистърска степен „Мениджър на здравните грижи“ в същия университет.
От 1984 г. работи като медицинска сестра, а от 1997 г. е преподавател в Медицински колеж – Сливен към Тракийски университет – Стара Загора. През 2013 г. се присъединява към преподавателския състав на новосъздадения Филиал Сливен към Медицински университет – Варна. През 2016 г. придобива специалност „Обществено здравеопазване“ към МУ-Варна. От 2019 г. има образователна и научна степен „доктор“ с дисертационен труд на тема „Хемоконтактни вирусни инфекции – хепатит B, С, СПИН – професионален риск и превенция сред медицинските сестри“. От есента на 2020 г. е главен асистент.
Научните интереси на гл. ас. Пепа Джеджева са в областта на общественото здраве, здравните грижи, болничната хигиена и медицинската педагогика.