На днешния ден, преди 149 години, в румънския град Гюргево се ражда Параскев Стоянов – знаменитият професор, чието име носи Медицински университет – Варна.
„Аз съм човек със свободен характер, а не от хартия, която се навежда при всяко подухване на вятъра…“
Това пише 16-годишният Параскев Стоянов в своя личен дневник. Години по-късно животът му ще докаже колко правилна е била тази ранна преценка. Тя ще звучи и от спомените на познавалите го.
Кой е Параскев Стоянов?
На 30 януари 1871 г. немкинята по произход Габриела ражда дете на своя съпруг – Иванчо Стоянов, добре образован българин, успял да се издигне в османското общество, но останал верен на патриотичното си чувство и помагал на Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Христо Ботев, Стефан Стамболов…
“Една натура като Вашата, пълна с енергия, с твърда вяра в едно по-добро бъдеще и в силата на човека да преобрази света, една натура – отзивчива, пълна с любов към ближните, не може да се затвори като охлюв…”
проф. Иван Шишманов за проф. д-р Параскев Стоянов
Ученическите години на Параскев Стоянов преминават в Букурещ. От малък той владее немски, български и румънски. По-късно учи френски, италиански и латински, а до 1920 г. вече говори 10 езика. Започва да следва медицина в Париж, но е осъден за участие в подготовката на първата във френската история първомайска демонстрация през 1890 г. Освободен под гаранция, той успява да се прехвърли в Швейцария, където успешно взема два семестъра в Женевския медицински факултет. Все още под полицейски надзор, той е принуден да напусне и Женева. Прехвърля се в Букурещкия медицински факултет, където учи три години. Там развива интерес към хирургията, който ще бележи целия му живот. Обществено-политическата му активност продължава и румънската полиция подготвя експулсирането му от страната. Параскев Стоянов ги изпреварва и се дипломира във Вюрцбург, Германия.
“… и въпреки всичко пациентът има право да иска от младия практичен лекар и в най-дълбоката провинция рационална помощ, каквато лекарят е длъжен да му даде…”
проф. д-р Параскев Стоянов
Месеци след дипломирането си получава предложение да работи в софийската Александровска болница. Той отказва, защото желае да се реализира в провинцията. Започва като ординатор в Ловешката болница. По това време сключва брак с акушерката Нина Лейн. Семейство Стоянови има две деца – Аркади и Лидия.
В Ловешката болница Параскев започва да усвоява тънкостите на хирургията. Извършва първите трахеотомии там, оперира катаракта. Следва 2-годишна специализация – в Париж, в университетски болници в Берлин, Хайделберг и Лайпциг, в Лозана и Берн, във Виена и Букурещ. След завръщането си е назначен за старши лекар в хирургическото отделение в Русенската първокласна болница. Със заповед от министерството е преместен отново в Ловеч, а две години по-късно пристига ново нареждане – към Плевен. Семейството остава там 3 години, през които по инициатива на Параскев Стоянов там е основано археологическо дружество.
“Чудна е Варна – градът на контрастите, скромна къщичка и богата стилна къща…”
проф. д-р Параскев Стоянов
През 1905 г. пристига нова заповед. Време е да отпътуват към Варна, където Параскев Стоянов е назначен като старши лекар в хирургическото отделение на Мариинската болница. Два месеца по-късно е командирован да изучи устройството на руските санаториуми. В Одеса обаче е арестуван, обвинен във връзка с международното анархистично движение, прекарва няколко тежки дни в ареста и се връща в България. Тук го очаква нова заповед – въпреки неговото нежелание, Параскев Стоянов е назначен за управител на Варненската болница и той успява да я изведе на първокласно ниво. С първия инсталиран рентгенов апарат прави първите рентгенови снимки в България. Параскев Стоянов извършва и първа операция на наранено сърце.
Поредното нареждане пристига след обвинение, че е атеист. Лично царица Елеонора го понижава като старши лекар в Плевен. Той не приема и подава оставка. Става училищен лекар във Варненската мъжка гимназия. По време на Балканската война завежда Първа полуподвижна болница при IV дивизия, а по време на Първата световна война е началник на етапни болници.
“Школата на Параскев Стоянов се характеризира с атмосфера на творчество и новаторство, с демократичен дух и хуманизъм.”
Първият български медицински факултет отваря врати през 1918 г. и Параскев Стоянов е поканен да бъде един от двамата първи професори и преподаватели в него. Специалист в областта на хирургията, непосредствено преди началото на учебната година му възлагат да води и лекции по анатомия. Поради умението си да рисува, той илюстрира лекциите си с много собствени рисунки.
Университетската клиника ръководи образцово. Грижи се за асистентите, специализантите, студентите, персонала, болните. Осигурява научни командировки за академичния състав. Урежда богата библиотека, в която включва и свои лични ценни издания. Основополага българската хирургична школа. Въпреки че развива хипертония и претърпява инсулт, проф. д-р Параскев Стоянов не спира да преподава, докато през октомври 1940 г. не настъпва смъртта му.
“… учител-лекарят трябва да е енциклопедист, да знае поне по малко от всички области на медицината…”
проф. д-р Параскев Стоянов
Познанията на проф. д-р Параскев Стоянов са енциклопедични, защото и интересите му са разнопосочни. По негова инициатива във Варна започва изграждането на Биологична станция (Аквариума) за изучаване на фауната и флората на Черно море. Ръководи първия в България детски морски санаториум, където въвежда за първи път в страната таласотерапията, хелиотерапията и фанготерапията (морелечение, слънцелечение и калолечение). Любопитно е, че Параскев Стоянов е автор на уникално за страната издание, но в сферата на техниката: „Изгарянето на сметта като източник на електричество, двигателна сила, топливо и прочие“. По това време брошурата е едно от малкото подобни четива не само у нас, но и в света.
Свободата в основата на успеха… и още няколко завета
„Той ненавиждаше казармената дисциплина, беше свободолюбив и вярваше, че свободата през академичните години в живота на човек, отдал се на науката, лежи върху солидните основи на академичното съзнание на тогавашния студент и млад лекар…“
д-р П. Караиванов
„… Нещо от ония времена все е останало в душата на Параскев Стоянов и досега – това е безграничната любов към свободата и справедливостта, духовният аристократизъм, високият обществен морал и непрекъснатата жажда за усъвършенстване. И сега за него малките неща не са от значение. Той минава мълком и беззлобно край тях…“
д-р Б. Бойчев
„Предупреждаваше ме на двора: „Внимавай да не стъпчеш мравките“. Често лекуваше оперативно нашите домашни животни. Никога обаче не държахме птиче в кафез…“
Лидия Стоянова разказва за баща си
„Може да дойде време, когато ще има специалисти за болестите на палеца на левия крак и друг за болестите на палеца на десния крак, но на болния от това няма да му стане по-добре, ако лекарят не знае нищо друго…“
проф. д-р Параскев Стоянов