Медицински университет – Варна публикува първо по рода си варненско издание – нов учебник по вътрешни болести за специалисти по здравни грижи. С двама от неговите редактори – доц. д-р Миглена Стамболийска и доц. д-р Добрин Паскалев, разговаряме по темата „вътрешни болести“ през призмата на съвремието.
Как се появи идеята за създаването на такъв учебник?
М. Стамболийска: От 4 години съм преподавател по вътрешни болести на студенти по здравни грижи. Чета лекции по вътрешни болести във филиала на МУ-Варна във Велико Търново. Идеята за написването и издаването на този учебник възникна спонтанно, заради липсата на съвременно учебно помагало, откъдето студентите да четат и да се подготвят адекватно, в унисон със съвременните изисквания и стандарти на специалността.
Редактори сте на дългоочаквано издание, което излиза в условията на дефицит на съвременни учебници по вътрешни болести за специалисти по здравни грижи. Какви бяха предизвикателствата при написването му?
М. Стамболийска: Предизвикателство само по себе си е дефицитът на съвременно учебно помагало по вътрешни болести за специалисти по здравни грижи, което да включва както актуални знания по вътрешни болести, така и отговорностите на медицинските сестри, специфичните грижи и интервенции, изпълнявани от тях. Мисията на медицинската сестра е нова, променена е и философията на нейната дейност. Днес в реално време медицинската сестра трябва да притежава знания и умения, за да изгради и постави диагноза, която ще й помогне в посока правилен и индивидуален терапевтичен подход. МУ-Варна е единственият университет, който в последните 5 години приоритетно разгърна академичното обучение на тези здравни кадри и има определени заслуги в постигането на авторитетно ниво на преподаване в унисон с изискванията на здравната система през 21-ви век.
Д. Паскалев: Настоящият учебник „Вътрешни болести. За специалисти по здравни грижи“ е специално подготвен от преподавателски екип от МУ-Варна. Той следва други подобни издания, някои от които са написани назад във времето и вече са библиографска ценност, напр. „Общи грижи за болните – учебник за средните медицински училища“ с автори Св. Разбойников и Цв. Дилова (1957). Основната цел на това първо по рода си варненско издание е да бъдат изложени в достатъчен обем и на ясен медицински език най-важните и социално значими вътрешни заболявания за обучението на специалистите по здравни грижи. Знанията за болестите са представени в светлината на съвременните постижения на медицината, като специално място е отделено за задълженията и отговорностите на медицинската сестра в хода на диагностично-лечебния процес. Както изтъкна и доц. Стамболийска, съвременната мисия на сестринството е вече различна и изпълнена с ново съдържание, което означава, че ролята на специалиста по здравни грижи става по-отговорна и надхвърля представата за „помощник на лекаря“. Това бе едно от основните предизвикателства при написването на учебника – да се прибавят не само нови знания към вече известните, но и да се подготвят бъдещите здравни кадри за техните съвременни изисквания по отношение професионализъм, зачитане на човешкото достойнство на болния и грижи с високо качество. Освен това авторите подсказват, че за постигане на тази хуманна цел е нужно непрекъснато обучение през целия професионален път. Защото, както казва старата максима, който не напредва всеки ден, той изостава всеки ден.
Какво ново ще открие читателят в този учебник?
М. Стамболийска: На първо място – най-съвременна трактовка по въпросите, свързани с вътрешни болести, по нозологични единици, включително последните новости в диагностиката, с прилагане на високотехнологичните методики. Поставен е акцент върху превенцията на заболяванията от интерната, като е изтъкнато значението на рисковите фактори и съответно пътищата за успешна борба и ефективни мерки за тяхното елиминиране. Подробно са описани методиките, изпълнявани самостоятелно от медицинските сестри или в екип с лекар. Обърнато е внимание и на знанията и уменията, които трябва да притежава специалистът по здравни грижи – за обгрижване на болните, съобразно спецификата на вътрешното заболяване, при бременност и редица спешни състояния, за индивидуално обучение на пациента относно здравословен начин на живот и спазване на превантивни мерки. Разгледано е и значението на модерното сестринство в условията на здравната система.
Д. Паскалев: Много от заболяванията на съвременния човек са познати още от древността и са описани от старите автори. Днес обаче към класическата картина е прибавено ново знание, касаещо тяхната етиология, патогенеза и лечение. Това се дължи на големите успехи, постигнати в областта на молекулярната патология, микробиологията, генетиката и биохимията. А това вече е нов хоризонт в старото познание. От друга страна, и за щастие, някои нелечими в близкото минало болести вече се лекуват рутинно, каквато е пернициозната анемия (Вит В12 – анемия). И от злокачествено заболяване (пернициоза) тя се е превърнала в лечима болест. Авторите на учебника са се постарали да предложат съвременен поглед върху новостите в етиологията, в диагностиката, както и в терапията на вътрешните болести. Лечението е най-динамичната област, която почива на т.нар. медицина на доказателствата. Но не трябва да се забравя, че всяко заболяване остава „лично“ за всеки пациент, тъй като той е биологично неповторим. И освен общите черти на homo sapiens, той притежава своя индивидуалност, която трябва да се познава в хода на лечението. Това е нова философия в медицинското изкуство и за нея са нужни нови, добре подготвени специалисти по здравни грижи. Именно това е и главното предизвикателство – без да се отрича механично старото познание, да се прибави нова информация. Защото, както е казал Хераклит: „Всичко тече и се променя“. А ние трябва да сме в крак с промените.
В увода припомняте, че медицината е преди всичко изкуство за контактуване между лечител и болен. Как студентите могат да усвоят умението да лекуват не болестта, а заболелия човек? Учебниците достатъчни ли са?
М. Стамболийска: В учебника по вътрешни болести е обърнато достатъчно внимание на подхода на медицинската сестра към болния човек, по-конкретно – поставен е акцент върху изграждането на индивидуален подход, съобразно характера, темперамента и интелекта на насрещния субект. Разбира се, освен учебника, значение има и провеждането на практически занятия, където се доразвиват практическите умения на студентите.
Д. Паскалев: Независимо от големите технологични въведения в клиничната практика, медицината остава все още висше изкуство – изкуството да се постигне професионален и човешки контакт между лечител и пациент, да се спечели доверието на болния човек. Естествено, от голямо значение са и професионалните качества на медика, бил той лекар или сестра. Като всяко друго изкуство и това изкуство не може да се усвои само от учебниците – те дават теоретично знание за болестите, но не и за конкретния болен. Реално това става в болничната стая, при разговор с пациента, когато не рядко жестовете допълват думите. Не случайно в ръководството „От симптома към диагнозата“ (1982) проф. Н. Цьолнер казва: „Значителна част от тайнствеността в медицината е изчезнала, но още продължително време нейното практикуване ще остане това, което винаги е било – изкуство“. И както всяко значимо изкуство, то надживява епохи, школи и личности и ще остане такова, докато съществуват болести и хора, които боледуват.
Вътрешните болести протичат скрито от погледа ни, но последиците могат да засегнат цялото тяло. Как смятате – какво е нивото на превантивната медицина в страната в момента? Необходима ли е някаква промяна и в каква посока?
М. Стамболийска: Достатъчно място в учебника е отделено на превантивната медицина, дадени са нужните информация и знания относно профилактиката на редица заболявания. Изтъкнати са рисковите фактори и съответно – борбата и мерките за тяхното успешно премахване.
Д. Паскалев: Превенцията е най-добрата борба срещу редица заболявания, особено социално значимите, характерни за съвременния начин на живот. Широкото оповестяване на рисковите фактори (пушене, замърсен въздух, обездвижване, токсични вещества в хранителните продукти и водата за пиене, алкохол, стрес и др.) могат да намалят заболеваемостта от хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, захарен диабет (в момента около 8% от българското население е със захарен диабет), метаболитен синдром, неоплазии и др. Според изнесени данни около 60% от българите дишат замърсен въздух; установено е, че „лошият“ въздух намалява живота средно с около една година, ниското качество на питейната вода – с 0.57 год., а нездравословното хранене – с почти 2.7 год. Това означава, че превенцията е не само личен, но и обществено-социален проблем, който изисква участието на държавата с всички нейни възможности – закони, нормативи, както и безкомпромисен контрол над храни, вода и въздух. От голямо значение е и благосъстоянието на населението – само ако имаш достатъчни финансови възможности, ще закупиш продукти с добро качество (напр. екопродукти). А това е също социален въпрос. Освен всичко казано, не трябва да се забравя, че човек е биологично създание и че кодираната в гените информация е от изключително значение за биохимичните процеси в организма. Развитието на нутригенетиката и нутригеномиката (науки за връзката между генома, храненето и болестите) разкрива възможност за персонализиран подход към всеки човек. По този начин се очаква нова ефективна превенция на социално значимите болести. Така реално ще се изпълни съветът на Хипократ: храната да бъде лекарство, а лекарството – храна.
Каква е ролята на специалиста по здравни грижи, когато говорим за превенция на заболявания?
М. Стамболийска: Ролята на специалиста по здравни грижи за превенцията на много заболявания в интерната е водеща. Познавайки добре причините и рисковите фактори за дадено заболяване, здравният специалист се намира в най-близък контакт до пациента и може най-лесно да му въздейства, като го обучи по какъв начин да елиминира причините, за да се предпази или да предотврати риска от усложнения на редица социално значими заболявания. Той се явява пропагандатор за здравословен начин на живот и диетично превантивно хранене.
Д. Паскалев: Превенция (от лат. preavenio – изпреварвам) означава да се „изпревари“ настъпването на болестта, преди да са се появили нейните симптоми или направо усложнения. Това е ранна фаза, която наподобява подводната част на айсберг, чийто връх е вече изявеното заболяване. Важна част от този невидим период са т.нар. рискови фактори, за които стана дума по-горе; те отключват и поддържат патологичните процеси, но за дълго остават извън полезрението на медиците. Опознаването на тези фактори и тяхното въздействие е важна предпоставка за борба с редица социално значими забавлявания, признати за пандемия в съвременния свят – захарен диабет; неопластични, сърдечно-съдови и белодробни болести. Компетентните и навременни съвети в тази насока, давани от специалистите по здравни грижи, могат да допринесат много за по-здравословен и дълъг живот на хората. От друга страна стари (дифтерия, туберкулоза и др.) и нови (СПИН) инфекции заплашват здравето и живота на хиляди; професионално дадените насоки за ваксиниране и предпазване биха спасили мнозина. Както казва латинската сентенция – който е предупреден, е въоръжен, в случая – с важно за здравето и живота познание.
За кои читатели новият учебник по вътрешни болести ще бъде полезен?
М. Стамболийска: Освен за студентите и специалистите по здравни грижи, той е предназначен за студентите от медицински колежи, студентите по дентална медицина и фармация. Може да се ползва и от студентите по медицина, лекари – специализиращи обща медицина, и всички общопрактикуващи лекари. Учебникът се явява добър синтезиран справочник по вътрешни болести, което разширява неговото приложение.
Д. Паскалев: Римският граматик Теренциан Мавър (II в. сл. Хр.) казва, че книгите имат своя съдба. Съдбата на настоящия учебник зависи от неговите читатели.
Учебникът “Вътрешни болести. За специалисти по здравни грижи” може да бъде закупен в книжарниците на Медицински университет – Варна и в нашия онлайн магазин.
Доц. д-р Миглена Стамболийска завършва медицина във ВМИ-Варна през 1979 г. Последователно заема длъжностите асистент, старши асистент и главен асистент в Клиника по гастроентерология при Катедра „Вътрешни болести“ на МУ-Варна. Има придобити специалности по вътрешни болести и гастроентерология и диететика. Експерт е по проблемите на инфекцията с Helicobacter pylori и е автор на първата издадена в България монография, посветена на темата – “Инфекцията с Helicobacter pylori- предизвикателство на 20 век“ (1989 г.). Доц. Стамболийска е дългогодишен съдебен експерт в областта на гастроентерологията, хепатологията и диететиката. Има проведена специализация по гастроентерология и ендоскопия в гастрохирургично училище в Холандия през 2003 г. От 2015 г. заема академичната длъжност „доцент“. Доц. Стамболийска има над 170 научни труда, над 70 публикации, над 100 участия в научни конгреси, симпозиуми и конференции у нас и в чужбина. Научните разработки са в областта на гастроентерологията, гастроинтестиналната ендоскопия и възпалителните чревни заболявания и хепатология. Доц. Стамболийска има научни приноси по проблемите на инфекцията и превенцията на стомашния рак. Членува в много наши и международни научни дружества и организации. Доц. Стамболийска преподава вътрешни болести на специалисти по здравни грижи във филиала на МУ-Варна във Велико Търново. Чете също лекции по гастроентерология на български и чуждестранни студенти по медицина в МУ-Плевен.
Доц. д-р Добрин Паскалев завършва медицина във ВМИ-Варна през 1980 г. Бил е асистент в Клиника по гастроентерология и в Клиника по нефрология и диализа. Придобива специалности по вътрешни болести и нефрология. Специализира в Рощок, Германия (1984 г.) и в Санкт Гален, Швейцария (1998 г.). От 2004 г. заема академичната длъжност „доцент“. В периода 2004-2015 г. ръководи УНС по Нефрология, диализа и токсикология към МУ-Варна. От 2015 г. преподава вътрешни болести в Медицински колеж към Университета. Доц. Паскалев има над 110 публикации и 40 участия в научни конгреси. Основните научни разработки са в областта на нефрологията, хемодиализата, плазмаферезата и история на медицината. Съавтор е на учебници и учебни помагала. Участва в редакционните колегии на „Варненски нефрологичен форум“ (Варна), „Нефрология, диализа и трансплантация“ (София), „Нефрология“ (Санкт Петербург) и „Асклепий“ (София). Сътрудник е на Алманаха за литература, наука и изкуство „Света гора“, В. Търново. Автор е на три стихосбирки. Доц. Паскалев е член на БЛС, Българско нефрологично дружество, Дунавска асоциация по нефрология и Българска аферезна асоциация.