“Ако не знаеш имената,
губи се и познанието за нещата”.
Карл Линей, „Философия на ботаниката“ (1751; VII, 210)
В новото преработено и допълнено издание на книгата „Името е знак. Епоними в нефрологията“, което обхваща повече от 200 страници, са събрани историите на всички хора, които са дали своите имена на различни структури, функции, симптоми, синдроми и болести в областта на бъбречната анатомия, физиология и патология.
Фактът, че изданието е събрало толкова много имена между своите страници, не бива да ни изненадва, тъй като медицината е една от най-древните науки с богата история на епоними, които се употребяват активно в ежедневната медицинска практика. Някои автори дори твърдят, че техният брой надвишава 8000. Медицинските епоними се формират често по името на първия автор, който описва дадената анатомична структура, заболяване или синдром.
Настоящата монография представя 54 епонима от областта на нефрологията. Някои от тях са в почти ежедневна употреба, други са останали в сянка, а има и вече остарели, преминали в историята на медицината.
Днес имаме удоволствието да разговаряме с автора и да полюбопитстваме относно някои детайли, допринесли за създаването на тази книга. Ето какво сподели той с нас:
- Как развихте тази страст към откриването на значимите имената на хората, допринесли за развитието на медицината в областта на нефрологията? Доколкото знаем, сте започнали тази „колекция“ преди доста години.
Интересът ми към лекарите епоними се зароди още от студентството. В учебниците епонимите се споменават често, но там липсват сведения за лекарите и учените като хора и личности. Няма данни кога и как са работили, как са достигнали до своите открития. Започнах да търся информация за тях и те се оказаха „разнопосочни“ – били не само учени и откриватели, но са се увличали и от литература (поезия), музика (някои са свирили чудесно), философия и т.н. С една дума – били са енциклопедисти. Така образът на тези лекари стана пълнокръвен. А понеже съм нефролог, реших да напиша кратки истории за тях. Така се оформи идеята за първото издание от 2020 г. Тогава събирах информация почти четири години, успях с помощта на колеги и приятели да достигна в много от случаите до оригиналните статии и произведения. В края на монографията съм изказал персонално моята благодарност на всички тях. Благодарност отправям и сега на нашето университетско издателство за положения труд книгата да излезе в тоя си вид. А във второто издание допълних съдържанието с нови имена и факти.
- Вече сте споделяли с нас, че историята на немския хирург проф. Максимилиян Вилмс, живял по време на Първата световна война, Ви е впечатлила по особен начин, тъй като той жертва живота си в името на това да изпълни своя хуманен дълг. Поглеждайки към нефрологията в наши дни, бихте ли казали, че има по-съвременен медик, чиито дела да са Ви впечатлили?
Някои от лекарите в книгата са герои през живота си, преодолявали са тежки загуби и събития. Напр. Марчело Малпиги се отказва от следването си след загубата на родителите и се връща у дома, за да се грижи за осиротелите и малки сестри и братя. Когато домът му изгаря, той намира сили да започне отново. Йоханес Фабри живее и работи след ампутация на единия крак още в студентството. Албаран е номиниран за Нобелова награда, но умира от туберкулоза, заразен от свой пациент. Тук е мястото да отбележим подвига на нашия д-р Стефан Черкезов, спасил хората от горящ автобус, но сам загинал и оставил невръстно дете да расте без баща. Днес в негова чест 15-и август е обявен за Ден на спасението в България. Не по-малко герои са и медиците по време на ковид. Някои от тях станаха жертва на страшната болест. Думите не могат да ги върнат, но наш човешки и професионален дълг е да помним техните имена.
- А кой беше факторът, който Ви привлече да се развивате точно в сферата на нефрологията?
След края на следването си, за кратко, бях решил да стана патолог, но след това се насочих към вътрешните болести. Около година и половина работих в клиника по гастроентерология, а после съдбата отреди да се занимавам с болести на бъбреците. И така изтекоха почти 35 години. Понякога случайността определя не само професионалния, но и житейския път. По-важно е да го извървим достойно.
- И разбира се, с лека закачка, бихме желали да Ви попитаме дали искате да видите и своето име като епоним сред страниците на тази книга при следващо допълнение на изданието?
Всеки си има свое его, но не бих се наредил и подредил сред имената в тая книга. Не се и сравнявам с тези учени – те стоят твърде високо над мен. Няма място за суета. Достатъчно е, че написах по нещо за тях. Написаното също остава. Както казва латинската поговорка: „Verba volant, scripta manent“ („Думите отлитат, написаното остава“).
Доц. д-р Добрин Паскалев успешно завършва медицина в Медицински университет – Варна, като по-късно специализира вътрешни болести и нефрология. Неговият академичен принос обхваща богат арсенал от над 150 научни статии, съобщения, монографии, учебници и ръководства по медицина. Постоянният стремеж на доц. Паскалев към професионално развитие в областта на нефрологията водят професионалния му път към различни направления. По време на специализацията си той разширява познанията си в Рощок (Германия) и Санкт Гален (Швейцария). Той е активен член на редакционните колегии на престижни български специализирани списания и на руското периодично издание „Нефрология“. Бил е част от екипа, осъществил първите бъбречни трансплантации в периода 2009-2014 г., като в продължение на 5 години проследява пациенти, преминали през този тип лечение.
Проявявайки интерес и в по-широкия контекст на медицинската наука, доц. Паскалев търси връзка между миналото и съвременността. Той предпочита да изучава и публикува биографии на редица известни учени като Вилхелм Рентген, Леополд Ауенбругер, Рене Лаенек, Георг Хаас, Георг Гантер, Стоян Киркович и Владимир Алексиев.
В допълнение към академичната си работа, доц. Паскалев се отличава с поетичното си творчество. Той е автор на 6 стихосбирки, сред които „Думите са скитници бохеми“, издадена от МУ-Варна. За финал споделяме и най-новото му стихотворение, тъй като добре знаем, че поезията е неразривна част от ежедневието му на лекар и преподавател. Пожелаваме на нашите читатели слънчеви летни дни, изпълнени с положителни емоции и надежда!
СКЕПСИС И НАДЕЖДА
Със скепсис вече се изпълвам
за всяка земна красота –
старея, види се, безмълвно
и гледам иначе света.
В зиг-зага сложен на живота
загубих хиляди неща;
върти сърцето оборота,
ала по-хладна е кръвта.
И все по-често се обръщам
към миналите дни назад;
дали случайно пък не кръшкам
от ежедневния ми свят?
Събирах чужда болка – зная,
това бе моят занаят;
но днес – една ръка до края –
разбирам – бил съм твърде млад.
И вярвал съм, че ще успея
да победя дори Смъртта;
сега разбирам, че без нея
не би напредвал тук света.
Заложена във гени скрити,
пристига Тя в уречен ден,
а други тръгват по следите,
оставени от теб и мен.
Понякога духът се стряска –
нима изминах своя път?
Като светкавица проблясва
разсъдъкът за кой ли път.
И в колебливата ми същност
захвърля своите искри –
дори да се въртиш в окръжност,
не спирай тук, напред върви!
Че спреш ли, значи ти умираш,
недей се вглежда в оня ден;
ще дойде той, без да разбираш,
от Господ щом е отреден.
Ще се превърнеш в прах и пепел,
трева отгоре ще расте,
а може би дори и плевел…
Но живо щом е туй сърце
недей си определя срока
и ако можеш, пак твори –
Съдбата е жена жестока
за тоя, който не върви.
В записания ред случаен
ще дишат мислите след теб
и може би в света безкраен
ще те открие нов поет.
И тъй със твоето изкуство,
записано във стихове,
ще се превърнеш в ново чувство
през идващите векове.
А може би ще те забравят
през дните, бягащи напред;
на гроба плоча ще разправя,
че бил си лекар и поет.
И някой пак ще препрочита
забравените стихове;
не се терзай, недей се пита –
човек във паметта живей.
Д. Паскалев