Историята за двама учители и един химн – в очакване на 24 май
Годината е 1892.
Един колоритен и притоворечив по природа 36-годишен преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия от дълго време живее с мисълта да напише стихотворение за прослава на светите братя Кирил и Методий. Името му е Стоян Михайловски.
Внезапно, в късния следобед на 15 април в гр. Русе той пише стиховете, които с вълнение ще се повтарят от цял един народ повече от век. Нарича го “проект за български всеучилищен химн”. Стихотворението “Кирил и Методий” е публикувано в юнския брой на отскоро излизащото списание “Мисъл” през 1892 г. Изданието за наука, литература и критика не след дълго ще се превърне в най-желаното, но и почти непостижимо място, където авторите да видят името си.
Минават години от излизането на стихотворението, но то все още не е добило широка популярност.
Годината е 1901.
В Ловешкото петокласно мъжко училище един 29-годишен учител по музика случайно дочува от свой ученик в час стихотворението “Кирил и Методий”. Името му е Панайот Пипков. Историята гласи, че в моментен “изблик на гениалност” учителят веднага начертава петолиние на черната дъска. Чупейки тебешир след тебешир, той бързо написва нотите на мелодията, която вече звучи в главата му. Години по-късно ще разкаже следното:
„Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце.“
В междучасието целият клас запява песента за Кирил и Методий. Директорът Христо Бръмбаров е възхитен и предлага химнът да се изпълни на наближаващия празник на светите братя.
„Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в това скромно наше петокласно училище ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на учебната година, и никога не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на училищната песен от това, което пяхте преди малко в ІІІ-а клас… Това е истински химн, с който ние първи ще възпеем и възвеличим делото на нашите просветители тази година и съм уверен, че няма да мине много време, той ще прозвучи във всички големи и малки училища на нашето Отечество.”
Още на следващата година химнът започва да се пее из цялата страна.
До днес.
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знанието живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!
Издателството на Медицински университет – Варна Ви пожелава да посрещнете Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост с греещо слънце в душите! Нека не забравяме, че всичко, което сме, дължим на учителите, които срещаме през целия си живот. И да внимаваме с уроците, които самите ние предаваме нататък.
Автор на изображението е инж. Вяра Кръстева – графичен дизайнер в Университетското издателство. То е част от колекцията илюстрации към стихосбирката “Думите са скитници бохеми” на доц. д-р Добрин Паскалев.
Пламена Маркова-Колева
