Днес разговаряме с доц. Диана Димитрова, директор на филиала на Медицински университет – Варна във Велико Търново, доктор по психология и един от авторите на монографията „Здравословен начин на живот по време на бременност. Хигиена на бременността“.
Доц. Димитрова, за екипа на отдел „Издателска дейност“ в МУ-Варна е изключително удоволствие да обсъждаме с Вас различните аспекти на здравословния начин на живот по време на един от най-важните периоди за една жена, а именно нейната бременност. Вероятно това е едно от най-всеобхватните четива, свързани с бременността, на съвременния книжен пазар, тъй като застъпва много повече теми от стандартните хранителни съвети на нутриционистите. Като създател и ръководител на първото в страната Училище за родители Вие имате голям принос за „ограмотяването на бъдещите майки и татковци“ относно предстоящите промени в живота им. Тази монография е естествено продължение на работата Ви в тази област и безспорно е полезна както за специалисти в сферата на медицината, така и за жени в детеродна възраст, които търсят подходяща научна литература.
Поздравяваме Ви и за отлично подбрания академичен авторски състав от практикуващи професионалисти и преподаватели, които са допринесли за изчерпателното съдържание на монографията. Всеки един от тях е безспорен специалист в областта си. Как взехте решението да съберете именно тези имена, за да изготвите заедно книгата „Здравословен начин на живот по време на бременност. Хигиена на бременността“?
Поканих колеги, които са на върха на академичната си реализация. Винаги съм вярвала, че младите хора са двигателят на иновациите. Те имат различен поглед, който се подчинява на т.нар. феномен „Zeitgaist” – духа на времето. Всяко поколение носи специфичен дух, който отрязва най-модерните и визионерски търсения. Средната възраст на екипа е 49 години. За академичните среди това е най-продуктивната възраст. Така научната информация, поднесена в книгата, е не само базирана на научни доказателства, но и актуална към днешна дата. От друга страна, практикуващите специалисти привнасят своя богат опит и насочват читателя към най-често възникващите въпроси от клиничната практика.
Бихме искали да акцентираме върху някои по-любопитни въпроси, които споменавате в монографията си. В IV глава от книгата например (озаглавена „Професионални вредности и бременност“) обръщате внимание на един проблем, на който все още не се дава широка гласност, а именно шумовото замърсяване по време на бременност. Според данни на Световната здравна организация 10% от жителите на големите градове страдат от стомашни проблеми, хипертония и аритмия вследствие на шумово замърсяване, а 30% – от главоболие, смущения в съня и раздразнителност. Цитирали сте и данни от официалния Доклад на Европейската агенция за околната среда от 2020 г., според който шумът от околната среда допринася за 48 000 нови случая на исхемична болест на сърцето годишно в Европа, както и за 12 000 случая на високи нива на хронична раздразнителност. Как точно шумът в градска среда може да навреди на една бременна жена?
Този въпрос има две перспективи. От една страна е здравето на бъдещата майка, което се свързва с нейното благополучие. Фактът, че шумът стана неотменен спътник на градския човек, крие здравните рисковете, които са описани в книгата. Хроничната раздразнителност, сънната депривация, компрометираната концентрация на вниманието се наслагват върху повишените физиологични и емоционални предизвикателства по време на бременността. Проблемът е, че в повечето случаи жената не може да избяга или да се скрие от шума, който я заобикаля. Може да го модулира, да се откаже от слушането на силна музика, да се насочи към медитация и избягване на шумни места, но не би могла да го игнорира напълно. В този контекст рисковете по време на бременност за една жена, живееща и работеща в големия град са повече от предизвикателствата, пред които е изправена жената от по-малко населено място.
От друга страна, утробата съвсем не е тихо място. Тъпанчевата мембрана на бебето започва развитието си още в 11-а гестационна седмица, а проучванията сочат, че след 24-ата гестационна седмица нероденото дете слуша през цялото време. В матката силата на звука е около 50-60 децибела (колкото е нормалният човешки разговор). Учени са установили, че ако бременната присъства на рок концерт, където децибелите стигат до 115, детето реагира с бурни движения. Много майки знаят за т.нар. Моцартов ефект. Музиката на великия австрийски композитор успокоява бебетата. Оказва се, че в нея музикалните мотиви, които се повтарят през 20-30-секундни интервали, са в синхрон с честотата на мозъчните вълни.
В монографията отделяте и доста внимание на различните видове зависимости и злоупотреби сред бременните жени. Кой според Вас е най-сериозният проблем, с който младите жени трудно могат да се преборят?
Факт е, че тютюнопушенето е толкова разпространена зависимост, че като че ли се приема за нещо обичайно, не толкова вредно и допустимо. Това неглижиране е изключително опасно. Повечето токсини преминават през плацентата към бебето. Вредата е пропорционална на количеството изпушени цигари: колкото повече пуши жената, толкова е по-голям рискът. Според едно проучване от 2019 година, в България, 65% от бъдещите майки пушат. За сравнение: във Франция този процент е около 17%, 12% в Германия, 10,8% във Великобритания и около 8% във Финландия. Това е изключително обезпокоителен факт. Въпреки че има Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето, тази зависимост продължава да бъде най-големият бич за младите жени. Превенцията на тютюнопушенето трябва да започва още в юношеска възраст, когато младите хора правят своите първи опити. Бременността не е най-подходящият период за отказване, въпреки че никога не е късно! А относно приема на алкохол – научните данни са недвусмислени! Няма безопасна доза алкохолен прием, която да е допустима по време на бременност!
Друг интересен момент от книгата е главата, посветена на пренаталните насоки за физическа активност по време на бременност. В нея препоръчвате плуване, бързо ходене, танци, работа със съпротивителни ленти, йога, пилатес – спортове, които могат не само да поддържат бременната жена в добра физическа форма, но и да подобрят настроението и тонуса на бъдещи родилки с депресивни симптоми. Склонна ли е българската жена да спортува достатъчно през периода на бременност или все още се „страхува“?
Моите наблюдения сочат, че все повече млади жени имат афинитет към поддържане на здрав дух в здраво тяло. Това е устойчива тенденция в последните години и бременните жени не правят изключение. Достъпната информация, свързана с физическата активност, обаче често е разнопосочна и колеблива. Сред медицинската общност все още няма пълен консенсус относно препоръките, които трябва да се следват. На преден план излиза противопоставянето на медицинския модел за грижи (който постулира, че бременността е състояние, което изисква непрекъснат медицински контрол) и холистичния модел, който приема бременността за физиологичен, естествен етап от живота на жената и нейното семейство. Разбира се, науката се развива и последните изследвания (част от тях споделени в книгата) разкриват, че бременната жена може да бъде физически активна и това е залог за нейното здраве и за здравето на нейното дете. У нас все по-често се предлагат различни пренатални класове, където бъдещите майки могат да спортуват, да получат адекватна информация и да практикуват дейности, които им носят удовлетворение. Моето лично мнение е, че пренаталните йога, медитация и пилатес, ръководени от умел инструктор, са най-добрият подарък, който всяка майка може да направи на своето дете.
В монографията Ви присъства и една тема табу: интимност и сексуален живот по време на бременност. Както е упоменато в тази глава, едва 29% от жените са обсъждали сексуалната си активност по време на бременността с лекар. Срамуват ли се съвременните жени или са склонни да говорят за своето либидо и отношенията с партньора си пред специалисти?
По принцип е трудно да се споделят интимни преживявания, свързани със сексуалното функциониране на партньорската двойка. Затова е редно научната общност да отваря пространство за тези разговори, да ги инициира, да ги насърчава. Това сме се постарали да предложим и в настоящия труд. Срамът винаги е съпровождал подобни дискусии и това е свързано с културно обусловено табу, но не може да има истински здрав човек, ако са налице сексуални дисфункции. Истината е, че по време на бременност, и особено след раждането, интимността влиза в нов етап. Крехките и непълноценни преди сексуални взаимоотношения често се сгромолясват, оставяйки след себе си усещане за непоправимост и обреченост. Очакванията за щастливо родителство невинаги се осъществяват веднага след раждането и това създава напрежение, стрес и усещане за непълноценност у младите хора. Само фактът, че грижата за бебето добавя 35 часа допълнителна работа на седмица в семейството, допринася за влошаване на удовлетвореността от връзката. В проучване от 2016 година сред двойки, които очакват първото си дете, се установява, че „все още се обичат, но времето, прекарано заедно, намалява драстично и комуникацията между тях силно се влошава“. Сексуалното взаимодействие е твърде деликатен, податлив на външни влияние и лични нагласи процес. Дори срамът да възпрепятства откритото говорене, специалистите трябва да декларират, че са готови да откликнат, да помогнат, да консултират, да образоват.
В Глава XI „Стрес и бременност“ споделяте, че според данни от последните двадесет години стресът през бременността може да има сериозни последици, продължаващи през целия живот на индивида. Част от потенциалните проблеми, които споменавате, са: проблеми с паметта в последващото интелектуално развитие на индивида; предпоставки да се проявят чести депресивни епизоди, високи нива на агресивност и проблеми със съня; забавено умствено развитие и аутизъм; дори повишен риск от развитие на шизофрения у детето. Как бременната жена може да предпази себе си и бъдещото си дете от такива състояния?
Това е изключително обширна и предизвикателна тема. Истината е, че в последно време концепцията за лично щастие се издигна на пиедестал, стана лайтмотив и смисъл на човешкия живот. Търсенето на удоволствие и избягването на неудоволствие на всяка цена промени жизнената ни перспективата. Преследването на благополучие е нормална човешка страст, но в днешно време сме изправени пред толкова много алтернативи, че това се свързва с покачване на нивата на стрес, поставяне на психиката в постоянен когнитивен дисонанс и усещане, че нещо ни се изплъзва. Този наложен комерсиален хедонизъм се съпътства и от чисто икономическите предизвикателства на съвремието ни: война, бясна инфлация, политическа нестабилност, несигурност. Дистресът (патологичният стрес) е причина за редица соматични и психични заболявания, добре известни на съвременната медицина. Проблемът е в хроничния стрес, който може да повлияе не само върху здравето на бременната, но и върху благополучието на нейното дете. Затова в нашата книга сме отделили толкова много място за разискването му. Трудно е да се дадат еднозначни препоръки, които да са ефективни за всички бременни жени. Едно обаче е общовалидно: когато жената е бременна, тя трябва да пренареди приоритетите си. Психологическата наука е доказала, че човек не може да изпълнява пълноценно повече от три социални роли. (Социална роля е например „добра съпруга“, „добра домакиня“, „добра майка“, „добра дъщеря“, „добра приятелка“, „добра сестра“, „добър служител“ и т.н.) Когато жената става майка за първи път, то нейният капацитет да бъде „добра майка“ „заема“ две социални роли. Това означава, че тя трябва да избира: да бъде „добра майка“ и „добра съпруга“ или да бъде „добра майка“ и „добра домакиня“, например. Жената не би могла да бъде успешна и в ролята на „вярна приятелка“, „грижовна дъщеря“, „споделяща сестра“ и т.н. Желанието на младите майки да бъдат добри във всичко, ги обрича не само на високи нива на стрес (което е неизбежно), но и на неуспех. А това създава усещане за вина, което е едно от най-разрушителните човешки чувства.
Дава ли се достатъчна гласност на реакциите на човешкия организъм по време на бременност към стресовия фактор и склонна ли е съвременната българска жена да потърси психологическа помощ при наличието на такъв проблем?
Ще ми се да вярвам, че днешните млади хора са отворени към идеята, че психика и тяло са едно неделимо цяло. За душевната болка трябва да се потърси лек, така както се търси лек за физическата. Все повече хора разбират разликата между професионалните компетенции на психиатъра и психолога. Въпреки че могат да работят в съдружие, техните методи, терапевтични направения и възможности са твърде различни. В обсега на професионалните компетенции на акушер-гинеколога и акушерката е да насочват бременните жени и младите майки, които имат нужда, към психолог. А и всеки човек, който иска да бъде здрав, трябва да е наясно, че здравето не е само липса на болест, а състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие.
Благодарим Ви за отделеното време! Пожелаваме успех на новоиздадената книга „Здравословен начин на живот по време на бременност. Хигиена на бременността“ и се надяваме чрез нея читателите да подобрят своята информираност при вземане на решения с цел насърчаване на репродуктивното здраве и профилактиката на нарушенията в ранното детско развитие!