„Това изследване е опит да се съсредоточим върху всичко добро, чисто и светло, което ни спохожда, отърсвайки се от страховете, разочарованията, от неприязънта.“
С тези думи доц. д-р Десислава Ванкова завършва своята монография „Щастие, качество на живот и здраве“, издадена от Медицински университет – Варна през 2016 г., в чест на Международния ден на щастието. Три години по-късно, в навечерието на 20 март, разговаряме с доц. Ванкова за щастието и неговото приятелство със здравето.
Автор сте на най-щастливата книга, издавана от МУ-Варна. Как се пише книга за щастието? Много от нас си представят, че това се случва с шоколад, сладолед, пуканки, на слънце и чист въздух, може би на плажа…
Благодаря ви за оценката, това ме прави щастлива!
Всичко, което споменавате, се включва в “определението” за щастие. Плажът, шоколадът, пуканките и сладоледът могат да създадат чувство за блаженство, а слънцето дори е на корицата на монографията ми. Книгата, обаче, написах с много дисциплина, постоянство, труд и с една красива идея в началото, че не всичко, свързано със здравето, е болест, болка и безпомощност. Така че книга се пише и приятно, особено когато това осмисля работата ти като университетски преподавател и холистичен лекар.
Разбирам, че присъствието на магическата дума „щастие“ в заглавието на монографията е магнит, който привлича вниманието и внася очаквания у читателя за нещо атрактивно, но това е страничен, макар и желан ефект. Най-важната характеристика на моя монографичен труд е, че той е научно изследване, в центъра на което стои концепцията „качество на живот“. Търся и намирам корените на идеята „качество на живот“ във философските теории за щастието и показвам как това се отразява в полето на медицината и на общественото здравеопазване. Вярно е, че научните разработки бързо остаряват, монографията е писана през 2015-2016 г. (в началото на 2019 г. бе преиздадена), но, когато те са свързани с вечни теми като щастие и здраве, имат шанса да останат „млади“ и вдъхновяващи.
Но да не ставаме много сериозни преди Деня на щастието.
В книгата си „Щастие, качество на живот и здраве“ публикувате това, което всички търсим – формулата на щастливия живот. Каква е тя и съгласна ли сте с нея?
Щастието е небройно съществително, но стремежът то да бъде намерено води до многобройните опити за неговото измерване. Формулата на проф. Кашдан е точно такъв опит, но тя е и част от успешна маркетингова стратегия, която измества разказа за продукта към създаване на емоционална връзка с потребителя на конкретна здравна услуга. Психологът проф. Тод Кашдан в общ проект с компания, която работи в областта на здравето, създава формула за това как да се чувстваме добре и по-щастливи (formula „Feel Good“). Ето я и нея:
„Да се чувстваш добре“ = (Mx16 + Cx1 + Lx2) + (Tx5 + Nx2 + Bx33),
където (М) е „живей в настоящия момент“ – във всеки един момент оценявай звуците, ароматите и гледките, които приемаш за даденост всеки ден.
(C) е „бъди любознателен“ – изследвай непознатото, загадъчното, сложното и неясните аспекти от света.
(L) е „прави нещо, което обичаш“ – ако има нещо, което поставя рамките на един добре изживян живот, това е присъствието на дейности, които са важни за нас и ни вдъхновяват – имаме нужда да правим това поне 2x дневно, на работа и в свободното време.
(T) е „мисли първо за другите“ – прави комплименти, върши добри дела, изслушвай. Това не се разбира от само себе си – днес много хора вярват, че трябва да обичаш първо себе си, преди да можеш да обичаш другите. Науката обаче смята, че това е погрешно. Ако правите по нещо за някого 5x дневно, ще усетите колко приятно се чувства човек, когато може да помогне и зарадва някой друг.
(N) е „подхранвай взаимоотношенията си“ – отделяй време на своя партньор, на приятел или близък поне 2x на ден. Учените са открили, че всеки щастлив човек на планетата има поне една близка и значима връзка с важен за него човек.
(B) е „грижи се за тялото си“ – не става дума да броите всяка калория или да правите продължителни серии лицеви опори всеки ден. Да се грижиш за тялото си значи просто да се храниш здравословно поне 3x на ден и да отделяш по 30 минути (33x) дневно за упражнения.
Проф. Кашдан признава, че няма една единствена тайна на щастливия живот, но, когато човек положи грижа за включените във формулата шест съставки в правилните дози, той е поел по верния път към щастието.
А дали съм съгласна с предлаганата от проф. Кашдан формула? Аз я приемам, но, както и всичко в живота, го пречупвам през призмата на своите ценности. Няма грешни и правилни пътища към щастието.
А каква е личната рецепта за щастие на доц. д-р Десислава Ванкова?
Имам една рецепта, с която съм завършила монографията си, и тя е следната:
Rp/ Усмихвайте се!
Обичайте, за да ви обичат!
M.D.S. Quantum satis
#
Rp/ Живейте своя живот, а не живота на другите!
D.S. Semper
#
Rp/ Работете! Действайте!
M.D.S. Statim
Позитивната психология изучава условията, даващи възможност на човек да процъфтява. В този ред на мисли – има ли бъдеще за „позитивна медицина“, която се фокусира не върху болестите, а върху здравето?
Позитивна медицина! Това е нов термин за мен, препоръчвам ви да го патентовате!
Ще ви отговоря чрез поглед към гръцката митология. Панацея, гръцката богиня, олицетворяваща стремежа към намиране на универсалното лекарство за човешките страдания, не е единствената дъщеря на Бога на медицината Асклепий. Той е имал и други дъщери: Хигея, отговаряща за профилактиката, за санитарната и лична хигиена; Аглае – богинята на красотата, славата и великолепието; Иасо – богинята на възстановителните процеси след заболяване, и Акесо – богинята, която се грижи за защитните сили на организма. Виждаме, че древните гърци са имали холистичен подход към здравето, а в древен Китай съществувал следният интересен подход за възнаграждение на лекаря – той получавал заплата, докато всички в общността са здрави, ако някой се разболее, му отнемали от месечния доход. Следователно, медицината винаги е включвала както лечението и рехабилитацията, така и профилактиката, хигиената, грижата за красив външен вид и за здраво тяло.
„Здравето не е просто отсъствие на болест, то е позитивно отношение към живота“, пишете в книгата си. Здрава нация ли сме и съществува ли начин да повишим общото си здравословно състояние?
Ние сме древна нация, но за съжаление сме трайно на опашката в повечето международни сравнителни проучвания, свързани с качеството на живот и здраве. Българинът „чука на дърво“ и не „смее да се похвали“, защото „какво ще кажат хората“…
За щастие, аз имам възможност да общувам с нашите студенти и за мен ключът към подобряването на здравето на нацията е в ръцете на младите. Те са ентусиазирани, умни, търсещи, красиви и вярвам, че ще успеят. А иначе – има и лична отговорност за здравето, която минава през здравната грамотност, двигателната активност, правилното хранене, справянето със стреса…
Имате ли любима сентенция, свързана с щастието?
Да, много са. В монографията съм включила и колекция от сентенции, защото те са есенцията на човешката мъдрост и чрез тях посланията ми стигат по-ефективно до читателя.
Ето три от тях:
Щастливи са тези, чията природа е в съгласие с техните занимания. (Франсис Бейкън)
Има три капана, които отнемат щастието: Съжаление за миналото! Тревога за бъдещето! Неблагодарност за настоящето! (Омар Хаям)
Audaces fortuna juvat (Щастието се усмихва на смелите). (Плиний)
Как ще отбележите Деня на щастието? И какво бихте ни посъветвали да направим утре?
На 20 март е световният ден на ЩАСТИЕТО. От 2012 г. ООН официално приема тази дата и световната общност го празнува. Първият патрон на празника е Далай Лама, според който щастието е основна човешка ценност, която може да бъде създавана чрез възпитание на ума.
Ще го отбележа с публична академична леция на тема „Щастие, качество на живот и здраве“. Заповядайте и вие, ще ви почерпя и с един щастлив шоколадов бонбон! Ще има и балони!
На 20 март, сряда, от 11 ч. в зала „Докторантско училище“ (сграда „Ректорат“ на МУ-Варна) доц. д-р Десислава Ванкова ще изнесе публична лекция на тема „Щастие, качество на живот и здраве“. Заповядайте!
Доц. д-р Десислава Ванкова завършва медицина в Медицински университет – Варна. Има придобита специалност „Социална медицина и организация на здравеопазването“ и магистърска степен по обществено здраве от Maastricht University (Холандия). През 2013 г. защитава докторска дисертация на тема „Качество на живот, свързано със здравето в общността“.
Доц. Ванкова е работила като лекар във вътрешно отделение и в център за спешна помощ като участъков терапевт и епидемиолог. Има дългогодишен опит във фармацевтичната индустрия. Преподавател е в катедра „Социална медицина и организация на здравеопазването“, a oт 2015 г. е част и от екипа на Научния отдел към Медицински университет – Варна. Преподава на студенти по медицина (българо- и англоезичен курс), дентална медицина, медицински сестри и акушерки, оптометристи. Научен ръководител e на докторанти, зачислени в научно направление „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“ и „Управление на общественото здраве“.
Притежава широки научни интереси в следните области: обществено здравеопазване; здравословен начин на живот; качество на живот и оценка на здравните технологии; научно публикуване и наукометрия; комплeментарни и иновативни методи на терапия и преподаване. Автор е на монографията „Щастие, качество на живот и здраве“ (2016). Има над 40 публикации и много участия в национални и международни форуми. Член е на редакционната колегия на научното списание “Асклепий”, издание на Българското дружество по история на медицината и на Балканската асоциация по история и философия на медицината. Научен рецензент е на BMC Public Health, Value in Health Regional Issues, Scripta Scientifica Salutis Publicae.
Фотограф: Петко Момчилов