Преди почти един век първият ден на ноември се превръща в общонационален празник, натоварен с тежка мисия – да лекува българския дух, тежко ранен след Първата световна война. Кой по-добре ще се справи с тази трудна задача от онези, които са надарени с умението да разказват и силата да следват принципите си в името на родината? Така, през 1922 г., в страната започва да се чества денят на народните будители – празник на онези, които със слово и действие изместват мрака на забравата със светлината на познанието. Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Любен Каравелов… Това са част от имената, които наричаме “будители”. Онези нереални личности с недостижими идеали, останали в миналото.
Всъщност не това е имал в предвид министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски, когато предлага народът да чества този ден. В своя реч той посочва кои са будителите: „Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее.“
Днес е денят на народните будители.
Първият ден от ноември, в който въображението ни е способно да изгради мост между миналото, настоящето и бъдещето.
Датата, на която имаме възможност да благодарим на хората около нас, които ни издигат нагоре към целите и мечтите.
Време да се запитаме дали ние самите сме достойни да се наречем будители?
Защото всички заедно вървим към бъдещето.
Издателството на Медицински университет – Варна Ви честити празника и пожелава буден ноември!