Пред вас има празен бял лист. Задачата ви е да нарисувате циферблат на часовник, да впишете цифрите на съответните им места и да нарисувате стрелки, показващи зададено време.
Този лесен и бърз тест е един от най-старите и широко ползвани инструменти за невропсихологично изследване. Тестът с рисуване на часовник (clock drawing test) показва ранни форми на деменция и леки когнитивни нарушения, както и документира влошаване на когнитивните функции във времето. Все пак, той никога не се прилага самостоятелно и не води до поставяне на диагноза. Тестът с рисуване на часовник е един добре възприеман от пациентите помощник на лекаря, който, при съмнение, е следван от допълнителни невропсихологични тестове.
Проф. д-р Иван Димитров и 62-те рисунки на часовници
През 2009 г. старши асистент от Катедрата по неврология в МУ-Варна защитава дисертация на тема „Проучване на деменциите и леките когнитивни нарушения сред населението на град Варна“. Името му е Иван Димитров, а направеното от него проучване е първото, касаещо епидемиологията на деменциите в страната. То се извършва през периода 2006-2007 г. в Първа клиника по нервни болести към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.
Проф. д-р Иван Димитров, който днес е директор на филиала на МУ-Варна в гр. Сливен, продължава активно своята работа в областта на невродегенеративните заболявания – болест на Алцхаймер и други деменции, множествена склероза, невроонкология, образна и електрофизиологична диагностика в неврологията. През 2018 г. той издаде монографията „Тестът с рисуване на часовник в клиничната практика“, в която за първи път на български език описва подробно този инструмент за скрининг и разглежда в детайли различните методи за оценка на теста.
За да онагледи съдържанието, проф. Димитров включва в своята книга 62 рисунки на часовници, направени от пациенти с различно изразени когнитивни нарушения. За всеки конкретен случай той описва възрастта, пола, образованието, диагнозата и резултатите от два други невропсихологични теста. Нарисуваните часовници са оценени по пет различни метода.
Всички, 62-ма на брой, пациенти са получили устно една и съща задача – върху празен бял лист да нарисуват циферблат на часовник с всички цифри, след което да нарисуват стрелките, така че те да показват 11:10. При теста с рисуване на часовник, освен 11:10, често се ползват и 13:50, 2:45, 8:20. Изобразяването на конкретно време изисква участие на лявото и дясното зрително поле. Наред с това е налице връзка с абстрактното мислене и семантичното обработване, за да се прекодират минутите (10, 50, 45, 20) и часа (13) и да се поставят на съответните места на циферблата. 62-те рисунки на часовници в книгата на проф. Димитров са подредени от по-ниската към по-висока степен на когнитивни нарушения. От на пръв поглед идеални часовници към такива с объркани или липсващи цифри, неправилно поставени или липсващи стрелки до празни кръгове.
Монографията „Тестът с рисуване на часовник в клиничната практика“ на проф. д-р Иван Димитров можете да откриете в книжарниците на МУ-Варна и в нашия онлайн магазин.
Деменцията – епидемия в бъдещето?
В края на 2015 г. е публикуван World Alzheimer Report, според който понастоящем в света от деменция страдат повече от 46 млн. души сред населението над 60-годишна възраст, което наброява 897 млн. Прогнозите са този брой да се удвоява на всеки 20 години. Данните за Европа показват, че през 2015 г. повече от 10 млн. души над 60-годишна възраст (приблизително 176 млн.) страдат от деменция. Засега в България е извършено епидемиологично проучване единствено в гр. Варна, което показва болестност при приблизително 7% от населението над 65 години (2006-2007 г.).
През 80-те години на миналия век деменцията е описвана като „тихата епидемия“. Тенденциите обаче са през 21 в. да се превърне в актуален проблем пред общественото здравеопазване в почти всяка страна по света. Причина за това е увеличението на продължителността на живота и нарастването на населението. Данните показват, че разпространението на деменции при хора над 90-годишна възраст достига до 40%. Освен възрастта, сред възможните рискови фактори се нареждат ниската степен на образование, тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, свръхтеглото и затлъстяването. Все още се изяснява ролята на витамин В12 и влиянието, което оказва неговият дефицит.
Деменцията е неврологично заболяване, което се характеризира с влошени умствени способности и нарушена концентрация. Една от формите е болест на Алцхаймер. Диагностицирането на деменции е сложен и времеемък процес. Сред специалисти се налага становището, че за скрининг е удачно да се ползват кратки невропсихологични тестове (като теста с рисуване на часовник), докато поставянето на диагноза се основава на подробно невропсихологично изследване, подкрепено от клинични, лабораторни и образно-диагностични методи.
Макар неврологията да се развива непрекъснато, все още не съществува лечение на по-голямата част от заболяванията, протичащи с дементен синдром. Ранното откриване и адекватното лечение обаче могат да прекратят или забавят прогреса на заболяването.
Проф. д-р Иван Димитров е част от екипа на Първа клиника по нервни болести в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.