февруари 2025
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728  
Categories
Интервю

Един самотен бегач на дълги разстояния ни разказва за приключение с неясен край – проф. Ангел Ангелов и неговата история за Крайморска Добруджа

„Все още са ярки спомените ми от суровите снежни зими в Балчик през 40-те и 50-те години на XX век. Почти всяка зима беше дълга и с повтарящи се виелици. Воят на зимната вихрушка създаваше в детската ми душа особено чувство на безпомощност и обреченост…

Къщите, улиците, градът потъваха в сняг. Около нашата къща редовно се натрупваха големи преспи, образуващи приказни форми. Сутрин баща ми правеше с лопата проходи в дебелия сняг. Главната улица се превръщаше в снежна пързалка…“

Откъсът е от книгата „Крайморска Добруджа. Балчик, Каварна, Шабла. Недоразказаното минало. Книга I“ на проф. Ангел Ангелов. В продължение на години авторът проучва, изучава, разпитва и събира истории, с методичния подход на човек на науката, но и с уменията на сладкодумен разказвач. Той неуморно преследва целта си – да извади от забвение факти, легенди и случки от живота на хората, живели в Крайморска Добруджа през 19 в. и първата половина на 20 в.


Познаваме ли Крайморска Добруджа?

Когато говорим за района на Крайморска Добруджа, става въпрос за общините Балчик, Каварна и Шабла. Тук характерни са североизточните ветрове и тежките и продължителни зими, тъй като до Северния полюс няма ефективна природна преграда. Пролетта настъпва късно, а есента е топла и дълга. Тази част на Добруджа е най-сухата част от България с най-малко валежи.

От дълбока древност земите тук са приемани за края на познатия свят. Диво, на места непристъпно крайбрежие, населявано от различни етноси – степно-морски хора, свързани както с морето, така и със земята. Руини от крепости, древни селища и некрополи, стотици могили, каменни котви, скелети на кораби… Безброй истории за битки, корабокрушения и природни катаклизми, очакващи да бъдат разказани.


Проф. Ангелов, Вие сте професор по обща и клинична патология, бил сте и дългогодишен преподавател в Медицински университет – Варна. Автор сте на повече от 200 научни трудове, монографии, практически ръководства и учебници. Какво Ви вдъхнови да напишете книга извън медицинската тематика?

Не бих казал, че тя е резултат на вдъхновение. Вдъхновението е кратковременно емоционално състояние. С вдъхновение може да се напише стих.

Тази книга е резултат на дългогодишни наблюдения и размисъл за живота и неговите превратности, и за човеците – здрави и болни, живи и мъртви. Медицината е колкото биологична, толкова и социална наука. Според определението на СЗО „здравето не е само липса на болести и физически недъзи, а цялостно физическо, психическо и социално благосъстояние“. Лекарите, поради спецификата на своята професия, и в миналото, и сега винаги са били социално ангажирани. За да се разберат и решават проблемите на обществото, имащи отношение към здравето, не е достатъчно да се владее медицинската наука. Необходимо е да се познават и проблемите и недъзите на обществото. Пътят за тяхното решаване, респективно премахване, преминава не само през изучаване на настоящето. Защо?

Защото в настоящето и бъдещето винаги има и част от миналото. Въпросът е за контрола върху трите. Това е казано достатъчно ясно от Джордж Оруел в антиутопичния му роман „1984“: „Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото“.

Интересът към миналото е част от очовечаването, т.е. на превръщането на хуманоида в Homo sapiens. Опознаването на миналото е съществена част от себепознанието. Първите му прояви обичайно са още в детско-юношеската възраст. С годините този интерес нараства. За съжаление навремето учебниците по история бяха „старателно сухо” написани, без достатъчно илюстрации, така че, като че ли нарочно, да убиват детската любознателност. Тези учебници, както и учителите, които, лишени от въображение, строго се придържаха към „клишетата” и като че ли съзнателно се стремяха да отблъснат учениците от изучаването ѝ.

Обръщайки поглед назад, стигам до заключение, че за миналото, за отечествената и световната история хората научават много повече от книгите, представящи романизирана история, от аналитичната литература, от биографии на политици и държавници, а даже и от историческите филми. Прав е големият наш поет и писател Стефан Цанев като изтъква, че трудовете на историците са написани на език, недостъпен за обикновените хора, и че историята трябва да се разказва интересно и с въображение.

В тази изключителна книга сте събрали стотици истории, легенди, любопитни факти. Четем за люти зими, древни племена, пещерни градове, уникални за света светилища, дори научаваме за амазонките по нашите земи. Трудно ли беше да откриете всички тези истории, голяма част от тях вероятно почти забравени?

Преди да се стигне до писането беше необходима много подготвителна работа. Предварително поставената задача – представяне на миналото на Крайморска Добруджа, с акцент върху пресечната точка на събитийната история с историята на ежедневието на степно-морските хора, се оказа трудна не само като проучване и реализация, но и като обем. Пътят, изминат до нейното написване, бе дълъг, неравен, изпълнен с трудности и предизвикателства. Той включваше издирване и анализ на значителна по обем литература, архивни документи, многобройни интервюта, проучвания на терен, възстановяване на спомени, подбиране на илюстративен материал и накрая синтез на всичко това. В заключение бих казал, че пишещият е като самотен бегач на дълги разстояния, а писането – приключение с неизвестен край.

Успя ли нещо да Ви изненада по време на проучванията Ви? Открихте ли нови за Вас места?

Изненадите са свързани с откриването на неизвестни или по-скоро забравени легенди, факти и събития. В процеса на работа се раждат нови идеи, откриват се нови пътеки. Бих сравнил писането на една книга с ферментацията на виното: от узрелия грозд до искрящия еликсир.

Понякога и всред добре познатите места могат да се открият кътчета, които предизвикват нови емоции. Преди няколко години с един мой приятел, също изкушен от миналото, обикаляхме знакови места в Балчик. Стигнахме терасовидната градинка „Чишмиджиу” (името е по аналогия с градината „Чишмиджиу” в Букурещ) с изглед към морето. А там млади художнички, студентки от Художествената академия, „накацали” между камъните и с четките си „поглъщат” невероятното „синьо” на Балчишкото море: природа, младост и поглед към синия безкрай. Ще ти се времето да спре.

Как бихте организирали маршрут с 5 знакови места на територията на Крайморска Добруджа?

Знаковите места са добре известни: Яйлата, Болата, Таук лиман, Тюленово и Камен бряг, Калиакра, Гюмюш чешма в Каварненския дол и още много други. Разбира се и трите крайморски добруджански града: Шабла, Каварна и Балчик. Всички те са толкова различни, но същевременно морето ги обединява в една огърлица от „скъпоценни камъни“ с множеството природни забележителности. И все пак градовете, продукт на труда на поколения, са тези, които определят „духа на мястото“.

Краткият маршрут е като за туристи на круизен кораб. За един ден може да се обиколи цялото добруджанско крайбрежие, но не може емоционално да се изживее. По-добре е да отделим примерно една седмица, за да почувстваме действително духа на Северното Черноморие. Лятото е най-подходящо, но всеки от останалите сезони има своята красота. Морето и добруджанската степ са като живи. Те са твърде различни през есента и зимата или през пролетта, когато всичко се събужда за нов живот.

Вие запознавате читателите и с места, които са по-слабо познати, по-диви. Какво мислите за нагласата „да не говорим много за хубавите, диви места по Черноморието, за да не станат популярни и да не ги застроят“? Ще успеем ли да опазим Яйлата, Болата, например, в този си вид?

Напротив, не само трябва да говорим, но необходимо е и да ги опознаем, и да се насладим на тяхната красота. Само когато ги познаваме, ще направим усилия да ги опазим. Опазването им от вълчите апетити на новобогаташите е въпрос на законодателство, което да не остава само на книга, но също и на гражданска позиция и бдителност. Много от местностите в този ареал са обявени за природни забележителности.

„Тази книга е посветена на ежедневието на поколенията безименни люде, живели в Крайморска Добруджа“

Какво можем да си „откраднем“ от тях, като навици, вярвания, разбирания, особености, дори кулинария в наши дни?

В историческите съчинения и в учебниците по история са отразени преди всичко събитията. В тях липсва „историята на ежедневието” на обикновените хора. Една от целите на тази книга е да се представи пресечната точка на събитийната история с историята на ежедневието. Светът не започва и не свършва със сегашните поколения. Те носят генетичния код на предците си. Съзнавайки или не, без да е необходимо „да се открадват”, редица навици и вярвания се предават от поколение на поколение.

Е, днес все пак е трудно да хапнеш истинска добруджанска баница – кавърма. Тя е тънка от домашно източени листи и залята с пресечено овче мляко. Не се реже, а се къса на различни по големина късове още докато е гореща. Или пък да закусиш с тархана, приготвена от домашен квас с невероятен аромат и хапки хляб в нея.

„Клатушка се, но не потъва“

В книгата споделяте тази латинска фраза във връзка със спомен за Балчик. Забелязвате ли нещо в местата, които опознавате, което привидно изглежда изчезващо, забравено, но всъщност е здраво закотвено и оцелява през поколенията?

Споменът за тази истинска случка бе споделен от една дългогодишна учителка (дъщеря на известни балчишки учители), родена, живяла и преподавала в Балчик. Тя все още е със свежа памет и запазено чувство за хумор. С интерес чете книгата, в която и тя има своя дял. Скоро ми сподели, че това лято, въпреки своите 87 години, е успяла отново да се върне в родния град и да се потопи и поплува в „Балчишкото” море.

Познавам Балчик от преди осем десетилетия, та до наши дни. Белите хълмове, невероятно синьото море са същите, но градът е много променен. Никога преди Балчик не е бил толкова красив и толкова безлюден. Много празни къщи. Не се чува детска глъч. Въпреки всичко считам, че в крайморските добруджанци е запазен духът на техните предци, успели да го съхранят, независимо от социалните и политически турбуленции.

На корицата виждаме надписа „Книга I”. Кога и какво да очакваме в „Книга II“?

Не сте Вие първи, които ми задавате този въпрос. Кога и какво да очакваме от втората книга е въпрос, на който трудно мога да дам точен отговор. Краткият отговор е: „Ако знаех, нямаше да интересно”.

Пътят от идеята до реализацията винаги е дълъг и неравен. Събран и отчасти обработен е огромен материал: за Балчик от времето на моето детство и младост (40 – 50-те години на ХХ век), но и за овцевъдството и чифлиците през ХІХ и началото на ХХ век, за златното десетилетие на града (1900 – 1910 г.), за румънската окупация, за Освобождението на Добруджа (1940 г.), за периода, непосредствено преди и след 9 септември 1944 г. Ще бъдат представени житията на граждани, останали в паметта на балчиклии – учители, общественици, лекари и други граждани, допринесли за просперитета на града. Има много какво да се каже и напише. Местната история е като неразорана целина. Има реална опасност всичко това да се забрави и изчезне в мъглата на отлитащото време.


Ангел Атанасов Ангелов е роден през 1938 г. в гр. Балчик. Той е лекар, доктор на медицинските науки и професор по обща и клинична патология. Четири десетилетия е преподавател в Медицински университет – Варна.

Проф. Ангелов е автор е на над 200 научни труда, има участия в монографии, практически ръководства и учебници. Научните му интереси са насочени към областта на сърдечносъдовата патология с акцент върху белодробните тромбемболии и дисеминираната интравазална коагулация, както и върху реанимационната патология и патоморфология на туморите.

От години проф. Ангелов проявява интерес към местната история. Негови разработки са публикувани в пресата.