„Пишех, защото просто не можех да не пиша. Целият процес протичаше, докато ходех на работа, докато почивах, докато споделях курорти и екскурзии със семейството ми и докато се грижех за наследствената къща на село. Тази идея се оказа много жилава и много жизнена, тя не ме изостави и ме задържаше вечер в архива, съботните утрини в библиотеките, а през отпуска ме изстрелваше към по-отдалечени от родния ми град кътчета, за да продължи да се разгръща.“
Това споделя д-р Анета Кирова в своята увлекателна книга, напомняща исторически роман, в който главните герои са лекари, а финалът е щастлив. „Предпоследното сражение“ разказва за българския опит в борбата с враг, който днес продължава да бъде една от най-масовите ендемични болести в тропическите страни.
България е страна, сертифицирана от Световната здравна организация като „свободна от малария“. Защо се насочихте към заболяване, което днес у нас най-често се среща единствено в учебниците?
С малката уговорка, че местното предаване на заболяването не се среща днес в България, но маларията все още взема огромни жертви по света, особено в слаборазвитите африкански страни. Нашата страна и нашето общество притежават едно огромно богатство, което трябва да бъде оценено по достойнство – народът ни е опазен от едно паразитно заболяване, което в миналото е било причислено към социалните болести и е нанасяло огромни щети на здравето на населението. Заболяване, което е превръщало в нетрудоспособни заболели жителите на цели села през летния сезон, водело е до стопански упадък на цели засегнати райони от страната ни. Заболяването е имало не само здравно значение, но и е играло определена роля в икономическото състояние на страната.
За написването на книгата си Вие сте ползвали стари и вероятно трудни за откриване документи. Разкажете ни как протече изследователският процес, довел до създаването на този увлекателен исторически труд?
Винаги съм имала подчертан интерес към историята на медицината и през 2015 г., по време на едно честване на 50 години от победата над маларията в България, проведено в Националния център по заразни и паразитни болести в София, бях завладяна от идеята да направя проучване и да си отговоря на някои въпроси, възникнали в ума ми след споменатото тържество. На този етап за написването на книга все още не можеше да става дума. Започнах упорита работа: първоначално във Варненския държавен архив, за което дължа много благодарности на екипа на архива, който ме подкрепя и любезно ми предостави необходимите материали. Тъй като епохата, в която се развиват действията против маларията, е много отдалечена от нашето ежедневие, ми се наложи многократно издирване, търсене, анализиране, препрочитане, преснемане, работа с архивните фондове и материали. Това, което не ми достигаше за допълването на картината, го намерих в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна и в библиотеката към Музея на здравето, където се съхраняват наистина скъпоценни екземпляри. Така прекарах повече от година в прелистването на периодика на Българския лекарски съюз и други медицински списания от периода 1900-1962 г. и обобщаване и анализиране на данни и цифри.
А защо трябва да бъдем благодарни на малката рибка гамбузия и можем ли все още да разчитаме на помощ от нея у нас?
Рибката гамбузия е открита от Жирард през 1859 г. Тя е обитателка на сладководни басейни в Северна Америка, а в България нейното разпространение започва целенасочено през 1924 г. поради способността й да се храни с ларви на комари. Развъждането на гамбузията във водоеми със застояли води у нас е довело до ликвидиране и ограничаване на комарните биотопи, особено през 50-те и 60-те години на ХХ век. Рибката може да живее при голямо органично натоварване и замърсяване, като се снабдява с кислород от повърхностните водни слоеве. Днес тази сладководна риба е разпространена в редица райони на страната и се самоподдържа, тоест продължава успешно да се храни със ларви на насекоми и, без ние да полагаме усилия за развъждането й, да е от полза за обществото.
„През 1942 г. Царство България се равнява по доста свои параметри по национал-социалистическа Германия. Д-р Шейтанов… прави паралел между ролята на лекаря в Германия и този в България, като, разбира се, дава за пример специалистите и здравеопазната система в Германия. С усмивка признавам, че до известна степен може и да е прав – дисциплината не е водеща черта в характера на българина.“
Как мислите – днес успяваме ли да поддържаме достатъчна дисциплина, за да съхраним постигнатото с толкова труд в борбата с маларията?
Определено. От 1957 г. насам се полагат много усилия, за да се съхрани постигнатото, имало е и достатъчно обучени кадри в областта на епидемиологията и медицинската паразитология. Постепенно мрежата на РЗИ в страната започва да отслабва и като цяло днес не може да се похвали с достатъчно здравни специалисти, нито с достатъчен брой оборудвани и екипирани лаборатории. За поддържането на боеспособна мрежа от специалисти-паразитолози са необходими много труд, много средства. България в последните години е изложена на риск от внасянето на ред инфекциозни и паразитни заболявания, особено поради големия наплив на бежанци през последните години. През 2010-2012 г. избухна взрив на местна малария в Гърция, което беше резултат от пристигането на емигранти от Азия. Затова трябва да поддържаме мерките за контрол на това заболяване. Министерството на здравеопазването контролира мерките чрез редица наредби, които трябва добре да се познават и спазват.
Защо избрахте за заглавие на книгата „Предпоследното сражение“? Очаквате ли нова борба с маларията?
Не, не смятам, че сме застрашени от такива размери на разпространение, каквито е бележело това заболяване в миналото. От 1974 г. местни случаи на малария не се наблюдават и на целия европейски континент. Но, както виждаме и във връзка с Ковид-19, животът не спира да ни поднася предизвикателства. Необходимо е да бъдем мъдри, да се учим от уроците на историята, да бъдем достатъчно съпричастни и гъвкави, за да отговаряме достойно на пораждащите се постоянно проблеми. Да бъдем и малко идеалисти и мечтатели, за да виждаме проекцията на своите мечти в бъдещето.
Голяма част от професионалния Ви път е посветен на епидемиологията на инфекциозните болести. Съществува ли в наши дни заболяване, чието елиминиране да налага подобна целенасочена и продължителна държавна политика?
Всички заболявания, които имат биологичните и физиологични предпоставки да бъдат елиминирани, могат да бъдат ограничени и изкоренени само благодарение на умела ръководна роля на държавния апарат. Това се отнася както за профилактиката на неинфекциозните заболявания, срещу които се води борба през последните години, така и за редица инфекциозни болести. Голяма част от постиженията по ограничаването и премахването на ред инфекциозни заболявания се дължи на приложението на имунопрофилактиката и в наши дни това направление на профилактичната медицина не трябва да се загърбва. Здравето е най-голямата ни ценност и за да бъде съхранено, са необходими много финансови средства, ясни държавни стратегии и активно съдействие от страна на цялото общество.
Можем ли да пренесем част от онези трудно научени уроци от лекари, а и от цялото общество, в наши дни – когато целият свят започна една обща битка?
Надявам се, че уроците на историята, и в частност – на историята на медицината, ще бъдат добре научени. Нашите предшественици лекари, инженери, общественици, управленци са проявили много воля и усилия, за да победят едно коварно и тежко заболяване. Днес те са пример за всеотдайност и висок професионален морал. По тях трябва да се равняват и днешните специалисти, за да заслужат доверието на пациента, а с това и неговата благодарност.
Д-р Анета Кирова е завършила медицина в Медицински университет – Варна. Голяма част от професионалния й път е посветен на епидемиологията на инфекциозните болести. В момента работи в СМДЛ “Сити Лаб” като специалист по медицинска паразитология.
Задълбоченият интерес на д-р Кирова към историята на медицината датира от 2015 г., когато стартира нейното изследване за победата над маларията в България. Автор и вдъхновител е на проекта „Маларията в миналото и днес“.
Д-р Анета Кирова е съавтор на книгата „150 години дарителска болница „Параскева Николау“. 150 години в служба на здравното дело във Варна“, част от поредицата на МУ-Варна „Страници от историята на медицината във Варна.“
Книгата „Предпоследното сражение“ на д-р Анета Кирова може да бъде намерена в книжарниците на Медицински университет – Варна или поръчана онлайн от тук.