юли 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  
Categories
Интервю Любопитно Новини

За Моцартовата музика и здравето, и за мистериите на гения в откровен разговор с доц. д-р Добрин Паскалев

Днес имаме удоволствието да разговаряме с главния автор на книгата „Волфганг Амадеус Моцарт. Патография на детето чудо“, доц. д-р Добрин Паскалев, публикувал и книгата „Лудвиг ван Бетховен. Патография на гения“ през 2021 г. Тя по един леко нестандартен начин ни пренася във времето към живота на един от най-известните композитори на всички времена, а именно Моцарт.

Още при първи преглед на книгата приятно впечатление прави фактът, че всички описани симптоми и диагнози на различните заболявания на Моцарт са обяснени накратко, на разбираем език и за читатели без медицинско образование, което я прави подходящо четиво не само за медици и учащи в медицински учебни заведения, но и за широката публика.

  • Вие написахте книга за Моцарт и медицинските мистерии около него. Според Вас, ако Моцарт беше жив днес и бе лекуван със съвременни методи и медицинска технология, как би изглеждала неговата история и здравословно състояние?

Медицината по времето на Моцарт (18. век) е била много по-различна от съвременната, когато имаме на разположение микробиологична и лабораторна диагностика, както и рентген, ултразвук, компютърна томография (КАТ), магнитен резонанс и др. Докато по негово време перкусията вече си е пробивала път, медицинската слушалка (аускултация) все още не е била открита. Господствала е доктрината на Хипократ за възникване на болестите, т.е. дискразия (неправилно смесване на четири течности) в тялото, а за възстановяване на пропорцията между тях се е препоръчвало кръвопускане, или налагане на пиявици. Кръвопускането вероятно дори е допринесло за неговия фатален край. Някои от заболяванията, добре познати днес, не са били известни на тогавашните лекари, напр. ревматизъм. Така той е бил лекуван съгласно схващанията на епохата. Днес Моцарт би бил лекуван с антибиотици и други съвременни средства, бихме могли да предприемем изследвания – микробиологични и биохимични, бихме го настанили и в интензивно отделение по време на последното му заболяване. Бихме му направили КАТ и други образни изследвания, за да се доберем до точната диагноза. И, отново само предположение, вероятно той можеше да бъде спасен. Все пак се касае за човек само на 35-36 години… Но, дори и днес, не всички тежки състояния са лечими. Така че отговорът на тоя въпрос остава само предположителен.

  • Когато сте изследвали живота на Моцарт, научихте ли нещо любопитно и неочаквано интересно за него?

Моцарт е една безкрайна бездна, едно невероятно съчетание от чисто човешки качества и гениалност, дадена от Небето. Учудващо е, че за своя кратък живот успява да създаде 636 произведения във всички музикални жанрове. Специално за мен, като лекар, бе интересно да науча за неговата ушна деформация, която се свързва от някои автори с вероятна бъбречна малформация. Интригуваща бе и въздигнатата хипотеза за неврологично заболяване, т. нар. синдром на Жил дьо Турет (на конгрес по психиатрия през 1983 г. на  във Виена), която остава хипотетична. Научих и за неговите лекари, водещи по това време, за които не бях чел. Това ме обогати чисто професионално, но и като обща култура.

  • Лекарите признават потенциала на музиката да подобрява здравето на мозъка и благополучието за различни възрасти и нива на здраве. Музиката стимулира и синхронизира повече части от мозъка, отколкото всяка друга човешка функция, особено частите, свързани с емоциите. Какво мислите за феномена „ефект на Моцарт“? Вярвате ли, че нервната система на човека се повлиява позитивно от сонатите на младия гений, особено „Соната за две пиана в ре мажор (K448)“? И помага ли неговата музика за намаляване на пиковете в невронната активност, които могат да доведат до гърчове при епилептиците?

Музиката си остава една наслада за душата, но и средство за вдъхновение. Слушайки хубава музика, нашите възприятия се изострят, а мисълта тече някак по-леко. Т. нар. „ефект на Моцарт” е идея от края на 20. век, но изглежда, че не само неговата музика (двете сонати за пиано) оказва такова влияние. Изследванията продължават и вероятно ще се стигне до нови открития. Нека не забравяме, че и Орфей, според легендите, също е „лекувал“ със своята музика по нашите земи. Така че ни очакват нови разкрития за връзката между музика и мозъчна дейност.

  • Мислите ли, че музиката му е отразявала неговото здравословно състояние? Все пак той е боледувал доста. Възможно ли е неговите здравословни предизвикателства да са имали влияние или може би дори са вдъхновили някои от неговите мелодии?

Болестите и страданията могат да променят човека. И тук бих казал, че старата сентенция „Здрав дух в здраво тяло“ не е напълно меродавна. Различни големи творци са страдали от различни и дори неизлечими страдания, но са творили непреходни произведения. Например Бетховен е създал голяма част от своите творби, бидейки напълно глух. Хайне пише своя „Романцеро“, когато е тежко болен и е почти непрекъснато на легло. Нашият Иван Вазов диктува края на „Под игото“ на своя брат, страдайки от тежко главоболие и проблеми с очите. Вероятно и Моцарт е бил понякога в същата ситуация, но дори и в последните си часове твори своя „Реквием“. Трябва да се отбележи, че въпреки всички неблагополучия, тоналността на повечето негови произведения е „мажорна“ и те вдъхват светлина и настроение у хората. Вероятно и затова той е толкова харесван и обичан. Неговата гениалност надвива всичко…

  • Повече от 200 години след смъртта на музикалния гений историците и любителите на класическите музикални произведения все още не знаят какво е убило Волфганг Амадеус Моцарт. Но това не им пречи да се опитват да разкрият вековната мистерия. Вие споменавате няколко различни хипотези за финалното заболяване на Моцарт, довело до неговата гибел на крехката 35-годишна възраст. В действителност, коя от тях Ви звучи най-интригуващо? А коя считате за най-малко вероятна? Вярвате ли на популярната хипотеза за отравяне от съперника му, композитора Салиери?

За великите личности, и не само в изкуството, винаги е съществувал особен интерес от какво са боледували и умрели. Смятам това за чисто човешко любопитство, но и за професионален интерес от страна на медиците. Все пак смъртта идва както при обикновените хора, така и при прочутите. Тя е естествен край на нашия живот. Специално при Моцарт историята изобилства с над 150 хипотези, които не могат да дадат окончателен отговор. При него няма аутопсия, за разлика напр. от Бетховен, а няма и уточнен гроб за извършване на ексхумация. Опираме се на сведения от неговите близки, които не са лекари, и от неясни сведения на негови лекари, дадени далеч след смъртта му. Най-прочута е хипотезата за отравяне от Салиери, но сериозен мотив за това липсва. Само завистта, при положение че италианският композитор е по-известен и преуспял, трудно би се приела за мотив, макар и възможен. Липсват и т.нар. corpus delicti (веществени доказателства), а ако ги е имало, то те отдавна са изчезнали. Вероятно, както приемат редица автори, мълвата за отравянето е тръгнала от съпругата на Моцарт и от нейната сестра, които нямат медицински познания. Но както всяка мълва, тя се разпространява от различни автори, вкл. и великия Пушкин, който пише своята малка трагедия „Моцарт и Салиери“ и там посочва за отровител Салиери. Тук е мястото да се спомене, че през 1997 г. специален съд в Милано отхвърля тази дълго съществувала версия. Твърде вероятно в края на живота си Моцарт да е бил сполетян от ревматична треска, заболяване, от което той е бил атакуван още в ранните си години и описано в писмата на неговия баща. Известно е, че болестта може да рецидивира в различно време. Не е съществувала възможност за съвременна диагноза, а заболяването е описано едва във втората половина на 19. век. По това време адекватно лечение не е съществувало (антибиотици, салицилати), проведените флеботомии допълнително са оказали неблагоприятен ефект и, възможно, е настъпил срив на циркулацията. Според тогавашните схващания поставената диагноза е била „hitziges Friezelfieber“ (треска с обриви), която тогава е била широко възприета, но от днешна гледна точка такава няма. Аутопсия не е била проведена, тъй като според някои данни подобно заболяване се е ширело във Виена. Но според Игнац де Лука (1746-1793), австрийски държавник и статистик, такава епидемия в края на 1791 г., когато умира Моцарт, не е имало, а само леко покачване на смъртните случаи. Така загадката за смъртта на Моцарт остава и тя изглежда, че няма да бъде решена, но затова пък хипотезите непрекъснато нарастват и няма да свършат, докато съществуват човешко любопитство и професионално лекарско предизвикателство.

  • Какво е най-голямото послание, което можем да научим от историята на Моцарт, неговите заболявания и лекарите му, в контекста на съвременната медицина и здравеопазване?

Най-голямото послание от историята на Моцарт е, че великите творби остават за дълго, дори когато техните автори отдавна са умрели. Нека си припомним и думите на Хипократ, че „животът е кратък, а изкуството – дълговечно“. Болестите са част от човешкия живот, а лечителите се стремят да помогнат според възможностите си и според знанията на епохата. Неговите лекари са били известни и водещи за времето във Виена.

  • Ако имате възможността да вечеряте с Моцарт и да го попитате за подробности около неговото здраве или лекарите му, какъв въпрос бихте задали?

Би било чудесно да можех да вечерям с Моцарт, който е бил и добър събеседник. Щяхме да разговаряме за изкуство на чаша хубаво вино. Не бих го тормозил с въпроси за здравето, а ако той би заговорил за това, щях да го поканя в лекарския кабинет. Просто щяхме да имаме една незабравима вечер. Ако е отредено, ще се срещнем отвъд…

 

* * *

 

За творческия път на доц. д-р Добрин Паскалев и дейността му в областта на медицината можете да прочетете ТУК. Съавтори на „Волфганг Амадеус Моцарт. Патография на детето чудо“ са Бистра Галунска, Диана Петкова и Георги Вълчев. Изданието можете да намерите в книжарниците на МУ-Варна или в нашия онлайн магазин.

Книгата бе официално представена за пръв път по време на Лятното училище за любители на историята на медицината (1-2 септември, 2023 г.), организирано за осми пореден път от Катедрата по социална медицина и организация на здравеопазването към Медицински университет – Варна и Българското дружество по история на медицината, където доц. д-р Добрин Паскалев взе участие като лектор.