През 17 в. в сърцето на Европа се ражда следната мисъл: „Всеки, който се е родил човек, има нужда от образование, защото само образованието може да му помогне да бъде човек“.
Тя е плод на житейския опит и философски възгледи на Ян Амос Коменски. Днес чешкият мислител е признат за основоположник на съвременната педагогика.
Далеч назад през вековете, той пише внушителното не само по обем, но и по съдържание съчинение – „Всеобщ съвет за поправяне на човешките дела“. Философ с поглед, насочен към бъдещето, Коменски излага мислите си върху приблизително 1500 страници, част от които са открити случайно сравнително скоро – през първата половина на XX в. Той предлага идея за реформиране на цялото човечество, осъзнавайки, че е нужно време, преди светът да започне да бере плодовете на неговия труд. Необходими са десетки, а може би и стотици поколения, докато неговата мечта се окаже реалност – всички знания да се хармонизират, което да доведе до разбирателство и мир, а планетата да се превърне в един общ дом, добре уреден и управляван мъдро.
Тайната се крие в образованието
Според Коменски целият живот е училище.
В края на всеки срок и година би трябвало да се стремим към “отличен успех”. Целта ни е да погледнем назад и да видим, че през тези месеци сме вложили разум в своите действия, обогатили сме знания и умения, били сме полезни и в настоящия момент усещаме удовлетворение.
Обучението през целия живот се нуждае от училища, книги и учители. В периода на зрялост ценен помощник е и разговорът със себе си.
По думите на Коменски до 24-годишна възраст човек може да посвети всички свои усилия за придобиване на образование. След това той преминава към следващия етап от живота си и започва да практикува професия, която е длъжен да съчетава с непрекъснато самообучение и самоусъвършенстване.
Денят на народните будители
„Учебен или неучебен беше този ден?“ Ежегодно с наближаването на датата зачестява задаването на този въпрос.
„Моето дете познава всички будители. Вашите знаят ли ги?“ С този следващ въпрос всяка година страстите започват да се събуждат.
„Не празнуваме друго, само 1 ноември, защото сме българи.“ Финалното заключение, с което емоциите вземат превес.
Но защо празнуваме на 1 ноември?
Всичко започнало в едни времена на объркване, безпътица и национален погром. Българите се нуждаели от пътеводната светлина, която според някои мъждукала с последни сили в гаснещата памет.
Националното и лично спасение се криело в познанието.
На 13 декември 1922 г. XIX-то Обикновено народно събрание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който „Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи… Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ“.
Постепенно датата 1-ви ноември се превърнала в любима традиция, която се запазила дори и по време на официална забрана да се чества. В тези години на места в страната ученици правели фенери с изписани букви от азбуката, палели ги и обикаляли улиците, облечени в носии.
Без значение дали в националния календар ще има специална дата, или не, стремежът ни към знание и споделянето му с ближния, любопитството към миналото и въображението за бъдещето притежават силата да ни поддържат будни.
А тайната, която поддържа огъня на пътеводната ни светлина и ни кара да вървим напред, винаги ще се крие в образованието. През целия живот. Както е вярвал Ян Амос Коменски, всички трябва да се учат на всичко и от всяка гледна точка.
„И не забравяйте – времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“
Васил Левски