На църковния празник Успение на Пресвета Богородица отбелязваме деня на Варна. Градът, който притежава древна история, но запазва младежкия си дух. Благодарение на своите училища и университети, железопътна и автогара, пристанище и летище, морската столица ежедневно се обновява.
Със следните откъси от автобиографичната книга „Минало и сегашно несвършващо“ на проф. д-р Христо Цеков ви показваме забравеното лице на Варна от средата на миналия век. Приканваме ви да се върнете към своите любими спомени, свързани с града, и да изживеете на днешния празничен ден нови незабравими мигове.
„Детството е магията, с която заквасваш живота си… И сега има дни да оставам по улиците от детските ми години. Достатъчно е да открия все още оцеляла някоя стара къща…
Няма по-голямо тайнство за детето от огъня. В нашата махала имаше едно дюкянче, повече като барака, залепено до единствената останала джамия в града. Детските очи се задържаха с часове върху огъня, който се разпалваше от един голям мех, ритмично движещ се от леяра… По това време започна строителството на павирания път от пощата до края на града. Цяла година унгарски майстори работеха на колене и нареждаха паветата…
Лятото беше чакано заради морето. Офицерският плаж беше безплатен, а от него лесно се прехвърляхме на централния. Един пазач следеше за реда, но докато тръгнеше към единия край, ние влизахме от другата страна… В началото ходехме боси през цялото лято. В края на 40-те години се появиха гуменките…
За нас децата най-голямата радост бяха панаирите… Най-страшното беше в павилиона на братя Соколови. В един дървен цилиндър, висок 10-ина метра, семейство Соколови обикаляше с мотор нагоре-надолу. Ревът на моторите, пушекът и миризмата на бензин бяха голямата атракция. И все пак класиката беше циркът… Цяла седмица панаирът заемаше Понеделничния пазар (зад Митрополията)…
Големите зими бяха до началото на 60-те години. Комините пушеха и разнасяха миризмата и чернилката на нискокалоричните лигнитни въглища – много боклук и малко топлина. Снегът се задържаше 3-4 месеца, без да се разтопи. Варна имаше два баира – Ак баир и Гургулят, по които летяхме със саморъчно направени шейни…
Улицата беше като една филмова лента, вървяща на бавен каданс. През целия ден тя, улицата, дишаше благодарение на търговците и клиентите. Сутрин я събуждаха млекарите, нападнали града от близките села. Към обяд се надпреварваха точиларите и дърварите… Мидите се продаваха от един кош, който се носеше на гърба. Домакинята трябваше да надвика продавача да спре. Той слагаше коша на земята и с една консервна кутия отмерваше стоката. През дъждовния сезон същият носеше и охлюви… Да не забравяме и бай Андро с количката с малеби и крем карамел. На гърба на количката имаше и казанче с вода, където се миеха чинийките. Бай Андро слагаше малебито в чинийка и обилно го поливаше със сироп от розова вода…
От детските ми години остана споменът за магазинерите, а не за магазините. Това бяха колоритни хора с вратовръзки и папийонки, с меки шапки и каскети, даже и с калпаци. Всяка стока имаше гарантирана марка – това беше името на собственика. Като кажеш „Фотевски“ – знаеш, че това е най-добрият тенекеджия; аптеки „Новкиришки“; книжарниците „Дряновска“, „Габровски“, „Буров“. На мястото на тези магазини се откриваха нови структури с непознати дотогава имена „Ведома“, „Наркоп“, „Универмаг“. Кои бяха хората, които работеха в тези магазини, никой не знаеше.“
Проф. д-р Христо Цеков е роден в гр. Варна на 14.04.1940 г. Видният варненски лекар овладява тежките специалности вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия, кардиология и ревматология. Работи като участъков лекар в Каспичан, квартален лекар в Окръжна поликлиника – Варна, корабен лекар на най-големия в историята ни пътнически кораб „Варна“. Ръководи Катедрата по пропедевтика на вътрешни болести в МУ-Варна и основава Клиника по онкология към Университетска болница „Св. Марина“. През 1999 г. става заместник-ректор по лечебно-диагностичната дейност на Медицински университет – Варна. Проф. д-р Христо Цеков първи в България създава нов терапевтичен подход при лечение на дихателна недостатъчност – прилагане на еритроцитофереза.
Книгата „Минало и сегашно несвършващо“ на проф. д-р Христо Цеков можете да намерите в книжарниците на Медицински университет – Варна и онлайн магазина.