В Световния ден на поезията с доц. д-р Добрин Паскалев

„… и дума с дума разговаря,
а всички думи – с мен и теб…“

Поезията е тайнство. В него си дават среща миналото, настоящето и бъдещето, сливат се светове и поколения.

Поезията създава собствена Вселена, в която потъват и автор, и читател. Но как изникват точните думи? Как се подреждат красивите стихове? Как се раждат поетичните светове? Това ще остане завинаги загадка.

Поезията е загадка, но не и ефектът от нея. Немско проучване върху неврологичната реакция при рецитиране на поезия, публикувано преди 2 години, показва, че тя е изключително силен емоционален стимулант. Наблюдения върху доброволци сочат, че стиховете активират части от мозъка, които остават незасегнати при слушане на музика или гледане на филм.

С идеята да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света, преди 10 години ЮНЕСКО обявява 21 март за Световен ден на поезията.

Днес споделяме празника с доц. д-р Добрин Паскалев.


Пресечната точка между поезията и медицината

Истината е, че доста доктори от миналото и сега посягат към перото. Навярно срещата с болестите, смъртта, надеждата и страданието отключват нещо, което е в мозъка и душата на човека. А Съмърсет Моъм дори е казал, че бъдещият писател трябва да започне с лекарска дейност. Иначе вечните истини за човешкия живот – от раждането до последния час – остават книжно познание.

Лекува ли поезията?

Думата е сигналът на сигналите и не случайно е писано, че „в началото бе Словото“, а то – у Бог (евангелие от Йоана). Да, словото лекува, дори и след като докторът, т. е. авторът си е заминал. „Рецептата“ обаче остава…

Вчера и днес

Първото стихотворение е някъде много назад, в 5-6 клас. Било е нещо подражателно в рима. Като всяко начало в поезията. Днес имам издадени четири стихосбирки: „Кервани подир Росинант“ (2002), „SMS стихове и рисунки“ (2013), „Стих от дъжд и от щурец“ (2017), „От извора водица пих“ (2018).

Поздрав за Световния ден на поезията

СЛОВОТО

„В началото бе словото…“
Йоан 1:1

То дума думата отваря.
И тръгва словото напред,
и дума с дума разговаря,
а всички думи – с мен и теб.

Да, словото ни надживява.
Човек, макар и да умре,
то спомена му съхранява,
дори от снимка по-добре.

Каквито мисли е изрекъл,
дела каквито е творил,
дори след срока му изтекъл,
листецът ги е съхранил.

ВОДОДЕЛ

„И вътре в мен един сподавен глас
изрежда мойте загуби смутено.“
Шекспир, Сонет № 30

И тъй, достигна вече вододела
на свойта зрелост и на старостта;
една ръка невидима е вплела
в косите ти цвета на есента;
един резец – подобно скулптор вещо,
дълбал е тук с упорство на къртик
и на лицето ти усмивката момчешка
превърнал е в гримаса на скептик;
очите ти – прозорци на душата,
се вглеждат с недоверие в света –
все по-измамна става светлината
и по-нетрайна всяка белота.
А загубите в теб – дълбоки рани,
уж скрепнали са, ала пак кървят
и спомените – ято черни врани,
със хищен клюн сърцето ти кълват.
Но времето назад не ще обърнеш
и мъртвите да върнеш няма как.
Когато сетния предел прехвърлиш,
изгубеното ще намериш пак…

И, по повод вчерашния ден на врабчето, с пожелание около нас да има повече поезия и врабчета:

ВРАБЧЕ

Врабченцето със малките крачета
подскача винаги и в зной, и в мраз;
напомня то на мъдростта завета –
Голямото е в Дребното край нас.


Стихотворения на доц. д-р Добрин Паскалев са публикувани и в поетичния сборник „55 години в рими“. Можете да го намерите в книжарниците на МУ-Варна и в нашия онлайн магазин.


Доц. д-р Добрин Паскалев е роден на 25 декември 1954 г. в гр. Варна. Завършва медицина във ВМИ-Варна и придобива специалности по вътрешни болести и нефрология. Бил е ръководител на УНС по нефрология, диализа и токсикология към МУ-Варна, (2004-2015 г.) а от 2015 г. преподава вътрешни болести в Медицински колеж – Варна.

Освен автор на стихосбирки, доц. Паскалев има издадени учебници и учебни помагала. Участва в редакционните колегии на „Варненски нефрологичен форум“ (Варна), „Нефрология, диализа и трансплантация“ (София), „Нефрология“ (Санкт Петербург) и „Асклепий“ (София). Сътрудник е на Алманаха за литература, наука и изкуство „Света гора“, В. Търново.

Пламена Маркова-Колева

(Автор на снимката е Петко Момчилов)