Монографията на Христо Кожухаров проучва задълбочено опиоидната зависимост и метадоновите програми

Човек винаги се е стремил към бягство от рутината и проблемите, търсел е усещане за спокойствие и е желал да си достави удоволствие. Още от древни времена психоактивните вещества са били един от начините за задоволяване на тези инстинкти. Едва от края на XIX в. и началото на XX в. на употребата им започва да се гледа като на сериозен проблем, засягащ цялото общество.

В България данни за наличие на наркотични вещества се появяват едва през 1968 г. Днес разпространението на употребата на хероин и други опиати в страната остава сравнително стабилно, с лека тенденция за намаляване през последните пет-шест години. Монографията на Христо Кожухаров „Ефективност и ефикасност при лечение на зависими пациенти с акцент върху метадонови програми“ се фокусира върху пациентите с опиоидна зависимост. Научният труд систематизира подходите за лечение на зависимите пациенти и изследва резултата от метадоновите поддържащи програми. Авторът допълва научното съдържание с любопитна информация относно произхода на опиоидите и употребата им през вековете.


Опиоидите са естествено възникнали (опиати, произлизащи от опиума, извлечен от семената на мака) или синтетично произлезли лекарства. Преди два века канадците използвали опиоиди, като опиум, морфин и хероин, за облекчаване на болка, редуциране на телесна температура, намаляване на кашлица, както и за обща релаксация. В началото на XX в. Канада създава първите си закони за дрогите, които ограничават притежанието и продажбата поради наблюдавано развитие на зависимост. Скоро след това САЩ въвеждат Указ на Харисън, в който се подчертава, че всеки лекар, продължил да предписва наркотици, ще бъде обвинен и разследван. В резултат на тези мерки, достъпът до опиоиди става силно затруднен, което поставя на преден план необходимостта от лечение на зависимостта. Започва учредяване на официални морфинови клиники за лечение, но скоро след това е отсъдено, че предписването на наркотици на зависими не е приемливо медицинско лечение. В средата на XX в. обаче става ясно, че е наложително възобновяване на дебата за медикаментозно поддържащо лечение.

Метадонът е синтетичен опиоид с продължителен ефект. За първи път е разработен през Втората световна война като обезболяващо, а за лечение на зависимости започва да се ползва в края на 40-те години на XX в. Първата програма за поддържащо лечение с метадон отваря врати в Ню Йорк в началото на 60-те години на миналия век. Към настоящия момент метадоновото лечение е най-систематично проучваното, но и обект на полемики както от страна на здравни специалисти, така и от политически и неправителствени организации. Въпреки това, без съмнение е най-успешното досега.

В своята книга Христо Кожухаров публикува собствени проучвания върху пациенти на метадонова програма в гр. Варна, проследени в рамките на 1 година. Участниците са разделени в две групи – тези, които се задържат в програмата, и онези, които я напускат. Авторът разглежда детайлно причините за напускане и определя факторите, които благоприятстват това.


Монографията „Ефективност и ефикасност при лечение на зависими пациенти с акцент върху метадонови програми“ на Христо Кожухаров можете да закупите в книжарниците на МУ-Варна и в нашия онлайн магазин.


В метадонова програма в България могат да се включат лица, навършили 18 години, с доказана зависимост към опиоидни агонисти и/или агонисти-анатагонисти, и с поне три документирани опита за лечение в специализирани клиники. С предимство се приемат пациенти, които са бременни, носители на ХИВ-инфекция, хепатит B, хепатит С. Повече за метадоновата програма в гр. Варна можете да откриете на сайта на УМБАЛ „Св. Марина“.