Еволюционни загадки в монографията на д-р Живко Апостолов

„Еволюционна психиатрия. По-различен поглед към шизофренията и психопатологията“ е най-новото заглавие в книжарниците на Медицински университет – Варна. Авторът, д-р Живко Апостолов, се осмелява да насочи своето изследване в нетипична за академичните среди посока и да тълкува поведението и психопатологията като резултат от природните закони. В еволюционна светлина са представени заболявания и разстройства, които все още крият загадки.

С д-р Живко Апостолов разговаряме за неговата монография и мистерията „шизофрения“.

 

Д-р Апостолов, каква е причината повечето психиатри да считат връзката между еволюцията и психичното здраве за несъществена? И какво Ви мотивира да поемете в тази посока и да предложите една различна гледна точка?

Повечето специалисти са концентрирани върху психологичните, физиологични и анатомични структури на нервната система, активни по време на индивидуалния живот, които медиират краткотрайните промени в поведението. Тъй като те са по-достъпни за изследване и повлияване на индивидуално ниво. Но еволюционните принципи са от решаващо значение за нашето разбиране и познание относно заболяванията. Всяка една болест неизбежно е свързана с еволюционната история на организма, тъй като всяка една негова частица е продукт на еволюцията. Освен за пълноценното и цялостно разбиране на шизофренията, различната гледна точка би била полезна за борба със стигмата, насочена към всички пациенти с психични разстройства.

Книгата Ви разглежда една еволюционна загадка – защо естественият отбор е позволил на гени, които увеличават риска от шизофрения и намаляват репродуктивността, да персистират в човешкия геном? Какви са Вашите предположения?

Възможностите са две: или гени, свързани със заболяването, да носят и предимства, свързани с оцеляването и репродукцията; или гени, асоциирани с шизофрения, може да са свързани с други гени, които дават предимство. Много хипотези са били публикувани през последните 40 години, но най-съвременната и обоснована за мен е теорията, че шизофренията е „цената“ за развитието на човешката социалност и общество. Маладаптивният шизотипен генотип продължава да съществува в човешкия генен пул, тъй като алелите, предразполагащи към шизофрения, играят ключова роля в критични аспекти от развитието на мозъка на нашия вид и не могат да бъдат елиминирани.

Твърдите, че шизофренията е най-голямото предизвикателство в психиатрията, а може би и в цялата медицина. Какво имате предвид?

Шизофренията е тежко хронично психично заболяване, характеризиращо се с патологични промени в повечето психични сфери и значителна социална и професионална дисфункция. Комбинацията от честота, значима инвалидизация, ранно начало и хроничност на болестта прави шизофренията особено тежко разстройство. Етиопатогенезата на шизофренията остава неизяснена, въпреки множеството изследвания в тази насока. Основните съществуващи теории за възникването й са генетични, вирусни, имунологични, психосоциални, теории, свързани с употребата на психоактивни вещества, невробиохимични, отчитащи ролята на допамина, серотонина, норадреналина, глутамат, ГАМК, и други. Сложността на психопатологичните прояви, полиморфизмът на клиниката и протичането на болестта обуславят противоречивите възгледи по отношение на етиопатогенезата, клиничните прогнози и диференциално-диагностичните проблеми. Въпреки постигнатия напредък в лечението й, все още много пациенти остават нетрудоспособни и социално изолирани.

А какво е мнението Ви за т.нар. „шаманска теория“, според която шизофренията не е традиционно медицинско заболяване, а поведенчески феномен?

Шизофренията е медицинско заболяване, пациентите се нуждаят от лечение и грижи. Т.нар. „шаманска теория“ според мен е по-скоро частен феномен от хипотезата, свързваща болестта с еволюцията на „социалността“ и „социалния мозък“. По думите на проф. Ончев: „Психичните културни компоненти, като религия, приказки и фантазии, изопачават реалността по креативен начин и с адаптивна цел… Оцеляването на homo sapiens се дължи на това, че създава култура – разкази за надделяване, трансцендиране или продължаване на живота отвъд смъртта. Вярата в някаква духовна защита те прави по-смел в лова и битката за оцеляване“.

Едно от посланията в книгата Ви е, че гените, свързани с психичните разстройства, вероятно са ни помагали в миналото и са част от човешката ни същност. Можем ли да съжителстваме „мирно“ с тях и кога се налага да се обърнем към психиатър?

Проблемът е по-скоро, че поради наличието на стигма, неразбиране и неприемане на психично болните, пациентите и техните близки търсят помощ твърде късно. Да, психичните проблеми са част от нашата същност, и именно поради това трябва да им обръщаме внимание без срам или страх от дискриминация. Нека бъде оставено на специалистите психиатри да преценят кой е най-подходящият терапевтичен подход – психотерапия или медикаментозно лечение.

Според Вашия рецензент, проф. д-р Златислав Стоянов, „тази книга е написана, за да възбуди апетита, а не да го задоволи“. След поставянето на това интригуващо начало по темата, планирате ли следващи публикации или проучвания върху еволюционната психиатрия или конкретно шизофренията?

Това, което мога да кажа със сигурност, е, че интересът ми към психиатрията не намалява. Конкретни планове и цели към този момент нямам, но, както и идеята за тази книга, се надявам бъдещите ми идеи да възникнат спонтанно и да бъдат породени от искрения ми интерес към ежедневната клинична работа.

Към кого е насочена Вашата монография?

Надявам се, че монографията би намерила читатели освен сред специалистите психиатри, така и у всеки, който би искал да разбере по-добре себе си, „различността“ у другите и света около нас.


Монографията „Еволюционна психиатрия. По-различен поглед към шизофренията и психопатологията“ на д-р Живко Апостолов можете да намерите в книжарниците на МУ-Варна и в нашия онлайн магазин.


Д-р Живко Апостолов е роден на 07.06.1986 г. в гр. Варна. През 2010 г. завършва Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. От 2011 г. работи като лекар във II Психиатрична клиника към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. През 2015 г. придобива научно-образователна степен „доктор по медицина“ на тема „За някои измерения на мозъчната асиметрия при шизофрения“, а през 2016 г. – специалност по психиатрия. От 2018 г. е асистент в Катедра по психиатрия и медицинска психология към МУ-Варна. Интересите му са в областта на шизофренията, еволюционната психиатрия и невропсихофармакологията. Участвал е в национални и международни научни форуми – БПА, IOP, ECNP. Преминал е обучение в ECNP School of Neuropsychopharmacology в Oxford, United Kingdom.