Как през 17 в. атлас по анатомия извършва най-скандалния акт на плагиатство в медицинското книгоиздаване?

През 1543 г. Андреас Везалий, едва 25-годишен, публикува своя легендарен атлас по анатомия De Humani Corporis Fabrica Libri Septem. Тези първи илюстрации на човешката анатомия са в разрез с църковните догми и вярвания на повечето хора тогава, че науката осквернява тялото. Историята се нуждае от още едно столетие преди анатомите да получат повече свобода в създаването на визуални материали.

През 17 в. обучението по медицина добива все по-голяма популярност. Градовете Амстердам и Лайден се оформят като притегателни центрове за желаещите да получат медицинско образование. През 1637 г. френският философ Рене Декарт публикува разсъжденията си върху дуалистичната природа на човека. Според него духът и материята са две напълно различни субстанции, които обитават отделни сфери. Така той оправдава извършването на дисекции и научното изучаване на човешкото тяло. Философията му среща одобрение в Нидерландската република и през следващите десетилетия обучението по анатомия в Амстердам, Лайдем, Хага е в подем. Анатоми от цяла Европа се насочват към тези „либерални“ центрове на медицинската наука.


Най-големият атлас по анатомия

Нидерландският лекар, анатом, поет и драматург Говард Бидло публикува през 1685 г. латинският атлас по анатомия Anatomia Humani Corporis. С внушителните си размери (51 см на 36 см) и 105 гравюри на човешкото тяло той жъне голям успех. Илюстрациите, създадени от художника Жерар де Лерес, привличат вниманието с изключително прецизен рисунък. Според съвременни анализатори и до днес тези изображения едновременно будят възхищение и отблъскват със своята реалистичност.

„Жертва на вроден сифилис, който деформира и разлага цялото му тяло, де Лерес вероятно компенсира болката от физическите си недъзи придавайки жестока „естетика“ на своите рисунки. Той „пронизва“ смразяващите дъха анатомични разрези с кинжали и стилети, завързва им ръцете, фиксира с карфици и пирони мускулните влакна и сухожилията и създава от изображението демоничен натюрморт, вписвайки телата в картини с ноти, книги и вази.“ (Цитатът е от тук)


Продължението

Вероятно поради големия успех на латинския атлас, 5 години по-късно Бидло издава атласа на родния си език – нидерландски. За съжаление, продажбите са отчайващо ниски. Оказва се, че изданието не предлага почти нищо в повече от латинското, цената му е твърде висока, а размерът е определен като „непрактичен“. Колегите на Бидло посрещат новия атлас с много критики и дори посочват анатомични неточности.


Издателите се намесват

Създаването на атлас по анатомия е изключително трудно начинание. Важен елемент от процеса е раждането на илюстрациите. Необходима е удивителна комуникация между художник и лекар и непрекъснат обмен на идеи. Скиците трябва да предоставят на читателя реалистична визуална информация. В същото време обаче те трябва да бъдат подходящи за обучение, без да отблъскват учащия се.

А създаването на атлас по анатомия през 17 в., освен трудно, е и изключително скъпо начинание. След като нидерландският Ontleding des menschelyken lichaams на Говард Бидло не се продава, издателите решават да продадат 300 комплекта на английско издателство. Лондонските издатели се обръщат към д-р Уилям Купър с предложение да преведе справочника на английски език.


Плагиатство или не?

През 1698 г. в Лондон е публикуван атласът по анатомия на човешкото тяло The Anatomy of Humane Bodies. Изключително красивото издание с впечатляващи илюстрации и до днес се възприема като произведение на изкуството. В същото време обаче се прочува като най-скандалния акт на плагиатство в историята на медицинското книгоиздаване.

Защо?

Д-р Уилям Купър получава нидерландския атлас и започва да го коригира. Част от съдържанието превежда на английски език, на други места извършва промени в оригиналния текст и сам написва допълнителна информация. Добавя 9 нови гравюри и изтъква, че атласът на Бидло е непълен и дори съдържа неточности. Изданието на д-р Уилям Купър обаче запазва всички илюстрации от оригиналния атлас. Запазена е и корицата, върху която са подменени заглавието и авторът. Проблемът е, че имената на Говард Бидло и Жерар де Лерес са заличени от първите страници.

Според Бидло – това е акт, който застрашава всички автори на изкуство и наука.

Според Купър – той е подобрил и разширил съдържанието и притежава авторство.

Двамата започват да се нападат публично като публикуват памфлети. В тях те се обвиняват взаимно – единият в плагиатство, другият в некомпетентност.

Спорът остава неразрешен. Причината е, че до онзи момент законодателството не е подготвено за подобни случаи. Фактът, че издателите на Купър са откупили бройки от издателите на оригиналния атлас също добавя легитимност в английските действия. А и репутацията на Говард Бидло като анатом вече е опетнена поради спорове с колеги.


Съдбата на The Anatomy of Humane Bodies

След публикуването на английския атлас на д-р Уилям Купър през 1698 г., почти 9-килограмовото издание е прието като най-авторитетния и подробен атлас по анатомия на човешкото тяло. Печели симпатии веднага с качеството на илюстрациите и текста. The Anatomy of Humane Bodies добива голям успех и е преиздаван няколко пъти.

Днес оригинален екземпляр от първото издание се съхранява и в България. То е част от колекцията „Редки английски книги“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.


Второто издание на The Anatomy of Humane Bodies (1737 г.) е достъпно онлайн от тук.

Подбрани изображения от оригиналния атлас на Бидло са публикувани тук.

Повече информация: тук и тук.


Пламена Маркова-Колева