Агресията и децата – разговор с доц. д-р Цветелина Търпоманова

„… тези деца ще се превърнат в родители…“

Най-новата книга на МУ-Варна „Агресията в училищна възраст – предизвикателство за родители и учители“ насочва вниманието към актуална, но често не докрай разбирана тема. В монографията на доц. д-р Цветелина Търпоманова читателят ще открие някои неочаквани отговори, практически насоки и теми за размисъл. Готови ли сме да погледнем с разбиране към агресията и към децата си?


„Човекът на практика е най-агресивното животно.“

Доц. Търпоманова, кога говорим за нормални прояви на агресия при децата и кога те са повод за притеснение?

Агресията има инстинктивна природа, което означава, че е част от човешката същност и спомага за оцеляването на индивида. Тя винаги съпътства процеса на израстване и в нормалния си аспект е свързана с инстинкта за самосъхранение, с отстояването на себе си и намиране на собственото място в социалната ниша. Агресията става опасна, когато премине приемливите форми и е израз на неправилни модели на поведение или на самозащита вследствие на несигурност, водещи до болка, страдание или унижение на околните.

Каква е разликата между дете-насилник и агресивно дете?

Агресията при децата може да се прояви като знак, че детето се развива по някакъв начин и когато не е способно да обясни своите потребности или да назове емоциите си, е възможно да прибегне към агресивни действия. Насилието е винаги умишлено, изглежда, че се проявява без причина, лишава жертвата от всякакъв избор и алтернатива и я кара да страда.

Освен физическото насилие, под какви други форми се проявява агресията?

Има различни класификации на видовете агресия. Освен физическа, тя може да бъде и вербална – нараняване чрез думи; индиректна – атакуване чрез клюки, осмиване, говорене зад гърба; пряка – когато агресивното действие е насочено към конкретно лице; косвена – когато агресорът поощрява други хора да извършат акта на насилие директно или индиректно, и др. Напоследък особено актуален е и виртуалният тормоз – чрез социалните мрежи.

Съществуват ли разлики в проявите на агресия при момичета и момчета?

Има разлика в зависимост от пола – момчетата осъществяват повече физическа и директна, а момичетата – вербална и индиректна агресия – клюки, отхвърляне на индивида от социалната група и др. Не бива да се забравя, че формите на вербална агресия водят до не по-малко сериозни последици за развитието на детската личност, в сравнение с физическата.

Вярно ли е, че през последните години децата стават по-агресивни?

По този въпрос има различни мнения. Някои училищни психолози считат, че агресията между децата винаги е съществувала, сега просто се дава повече гласност на този проблем. Но категорично мисля, че в последно време зачестяват случаите на сериозни инциденти в училищата вследствие на агресия както между ученици, така и между ученици и учители, родители и ученици, родители и учители. Причините за това са комплексни – семейството, връстниците, средата.

Възможно ли е да се посочат предпоставки за развитие на агресия в децата? В книгата си споменавате семейната среда, медиите, дори храненето…

Семейната среда и възпитание са водещи за формиране на детската личност. Следователно системните конфликти в семейството, пълното неглижиране на потребностите на детето и др. могат да бъдат предпоставки за развитие на агресивно поведение в бъдеще. В медиите непрекъснато се показва насилие в различни форми. Обществото ни забрави истинските ценности, общуването се ограничи в социалните мрежи за сметка на междуличностните отношения, където се изгражда социалната компетентност. Агресивните модели на поведение се толерират, дори се дават като пример за постигане на целите. В книгата са описани препоръки към родителите, но основната е да отделят време и да изслушват децата си, да се опитат да вникнат в техните проблеми и да им предложат добър модел за подражание.

В своята монография споменавате, че четенето на приказки заедно с родителите е важно. Защо?

Това е време, което родителите прекарват с децата си, могат да общуват с тях и опосредствано чрез приказките, в които обикновено доброто побеждава, да изградят така необходимата емоционална компетентност у децата.

В книгата споделяте натрупан опит и впечатления при изпълнение на 5-годишна общинска програма „Учение без напрежение“, както и проучвания, извършвани с помощта на студенти от специалност „Инспектор по обществено здраве“. Разкажете ни повече за тях.

Общинската програма се реализира в периода 2007-2012 г., като проучването бе извършено от екипа на Центъра за психично здраве, със сътрудничеството на специалистите от Факултета по обществено здравеопазване към МУ-Варна. Целите на изследването бяха да се регистрира нивото на агресивно поведение в училищата, да се идентифицират факторите, които влияят на това поведение, и да се предложат ефективни стратегии за справяне с проблема. В проучването бяха включени над 1700 ученици от 7 до 12 клас от над 10 варненски училища. Резултатите бяха тревожни – високи стойности на различни форми на агресивно поведение, употреба на психоактивни вещества, психологични прояви от тревожния и депресивния спектър, отчетливо напрежение и уморяемост при подготовката за училище и др. На базата на тези резултати екипът разработи различни стратегии и програми, извършени бяха групови и индивидуални консултации и мероприятия с ученици, учители и родители.

Последното проучване във връзка с агресията в училище бе проведено съвместно със студентите от първи курс от специалност „Инспектор по обществено здраве“ в Медицински колеж – Варна. Целта беше да се проучи мнението на учениците за този проблем, за мерките, които се предприемат за справянето с него, и не на последно място – да се генерират предложения от самите ученици как ефективно може да се противодейства на агресията. По този начин получихме обективната оценка на анкетираните и почти всички подкрепиха идеята за въвеждане на специализиран учебен предмет по здравно възпитание, в който да се разглеждат и теми, свързани с агресивното поведение.

Откривате ли прилики между децата и техните тревоги и проблеми?

В училищната възраст приятелите и ролевите модели на различни социални групи са водещи в поведението. Това е времето за изграждането на чувството за идентичност. В този процес е важна себеоценката, която се базира на приемането в групата на връстниците, понякога с цената на недопустимо социално поведение. Тази обща характеристика на детското развитие се пречупва през индивидуалните особености и опита на всяко дете. Вероятният събирателен образ на ученика в момента би могъл да се опише с думите: недостатъчна емоционална компетентност, изолиране във виртуалната среда, трудности в комуникацията, непризнаване на ценности и авторитети, напрежение и психическа уязвимост.

„Всяко дете се отличава с нещо и всяко може да се окаже в ролята на жертва.“

Как родителите да познаят, ако детето им е жертва на агресия, и как да реагират?

Общите характеристики на детето-жертва са: затвореност, ниско самочувствие, липса на приятели. Тези деца пропускат учебните занятия, когато имат възможност, странят от купони, често са тъжни и изпадат в лошо настроение. Най-важният сигнал за проблеми в тази възраст може да бъде и промяна в поведението на детето – например бил е отличен ученик, а намалява успеха си, бил е с добро поведение, а изведнъж започва да бяга от училище, да избягва контакти с приятели и родители и т.н. За съжаление това не са специфични признаци точно за тормоз, могат да се дължат на започваща употреба на психоактивни вещества или просто да са прояви на пубертета. Но всеки един подобен сигнал би трябвало да е знак за родителите да потърсят контакт с детето си, да се интересуват как прекарва времето си, като проявяват интерес не само към училищните занимания, но и към чувствата и преживяванията на своя син или дъщеря. Ако стане ясно, че детето е жертва на тормоз, родителят трябва да го изслуша спокойно, да го накара да се почувства разбрано и подкрепено. Важно е то да разбере, че няма вина за случващото се и че може да разчита на родителите си за помощ. Такава може да се потърси и от учителите, училищните психолози и други специалисти.

А как да реагират родителите на дете, което проявява агресия? В книгата си споменавате някои въпроси, които е добре родителят да зададе сам на себе си.

В такава ситуация е важно родителите да се замислят за причините, поради които детето им упражнява тормоз над другите. Това може да се разбере отново в процеса на общуване – дали просто търси внимание, иска да се впише в средата, или да се справи с емоции, които не може да изрази по друг начин. От друга страна, родителите трябва да анализират и собственото си поведение, защото децата може просто да копират това, което са видели в дома. Най-адекватната реакция би била родителят да научи детето си да разпознава и назове емоцията и да намери безопасен начин за отреагиране. Ако се налагат санкции, то следва те да бъдат ненасилствени – ограничаване на някои занимания и др.

Без съмнение влиянието на семейната среда формира детето. Какво се случва обаче по-късно, когато то се отдели и навлезе в света на яслата, на градината и на училището?

Всяка една образователна институция поставя нови изисквания и предизвикателства пред детето. Социалната ситуация на развитие се променя – камерната социалност на семейството, където на детето е отредено привилегировано място, се замества от доминирането на партньорска, равностойна социалност в класовия колектив. Там няма центрираност върху отделния индивид и е нужна взаимна координация на гледните точки и на интересите на всички деца. Родителското влияние намалява за сметка на влиянието на средата на връстниците. Рискова може да бъде всяка ситуация, в която трябва да се устоява личността без да има познание за безопасните или креативни начини за това. Възрастните от образователните институции трябва да са подготвени за такива ситуации и да предприемат действия за тяхната превенция. А конкретните реакции зависят от възрастта на детето, от спецификата на конфликта и др. Част от тях са описани в книгата.

Нуждае ли се според вас учебната среда от промяна?

Резултатите от всички проучвания недвусмислено показват, че голям процент от учениците свързват подготовката за училище с напрежение и уморяемост, което пряко корелира с нивото на агресия. Очевидно учебната програма е доста натоварена, независимо че вероятно отговаря на заложените нормативни изисквания. Преобладава идеята за максимално рационален подход на обучение, без да се обърне внимание на емоционалния. Ето защо основният акцент в книгата е предложението да се въведе специализиран предмет по здравно и социално образование, в който наред с ключовите теми за хранене, физическа активност, превенция на употребата на психоактивни вещества, сексуално възпитание и др. място да намерят и занимания, които да спомогнат за развитие на емоционална и социална компетентност у подрастващите, да се усвоят техники за отреагиране на агресията и др. Този предмет трябва да се въведе още от първи клас, темите да са съобразени с възрастта, а знанията да се надграждат във всяка следваща година на обучение.

Как се отразява интернет (особено социалните мрежи) върху проявите на агресия в ученическа възраст? Налага ли се да бъдат предприети мерки от деца и възрастни?

Още преди училищна възраст детето се сблъсква с виртуалния свят чрез компютърните игри. Според някои специалисти тези игри подпомагат проявите на агресия, вкарват детето в измислен свят, намаляват общителността му. Чрез интернет могат да се усвояват и затвърдят определени агресивни модели и действия, както и убеждението, че насилието е начин за решаване на междуличностни конфликти. Въпросът какви мерки да се предприемат е сложен, защото често точно родителите поощряват децата си към подобни занимания, за да минимализират времето, през което да общуват активно с тях. Да не забравяме, че възрастните напоследък прекарват почти толкова време в социалните мрежи, колкото и децата.

Виртуалният свят създава илюзия за анонимност и свобода. Има ли начини да противодействаме на кибертормоза и да го ограничим максимално?

В последно време кибертормозът се превръща в една от основните форми на агресия. Именно анонимността осигурява сигурност на извършителите, а последствията за жертвата може да са много сериозни. И тук важат основните правила за справяне с проблемно поведение – създаване на защитна мрежа, общност, която да дава отпор на действията на агресорите, включване на учители, родители, съученици. Провеждат се специализирани обучения на учители, психолози и други специалисти, изготвят се превантивни програми срещу кибертормоза, като в тези програми са включени и насърчаването на социалните и емоционални умения и здравното възпитание.

Освен проявите на агресия от деца, зачестява и агресивното поведение на възрастните в ежедневието. Можем ли да се преборим и да се превърнем в едно „по-спокойно“ общество?

Действително, все по-често ставаме свидетели на агресивно поведение на възрастните – у дома, на улицата, в институциите. Липсата на ценности, неспазването на обществените правила и норми закономерно водят до налагане на силови модели за справяне с ежедневните трудности. Въпросът е откъде да започнем интервенциите. Съвременните родители и учители са вече изградени личности и трудно може да се постигне съществена промяна в техните ценности и модели на поведение. Би било чудесно всеки да започне със себе си – да анализира собственото си поведение, да си даде сметка дали е добрият модел за подражание. Разбира се, не бива да се пренебрегва значението на обучителните и информационни дейности за родители, учители и всички специалисти, които имат отношение към решаване на проблема с агресията. Другото, което може да се направи в настоящия момент, е експертите в сферата на образованието да узреят за идеята, че в училище не следва да се придобиват само знания и умения по отделните дисциплини, а знания за живота и умения за живеене – емоционална интелигентност, конструктивна реакция на отрицателните емоции, усещане за общност и взаимопомощ и др. Устойчивото въвеждане на такъв системен подход за обучение ще повлияе агресията у децата; те, от своя страна, ще се превърнат в по-добри и компетентни родители. Така всяко следващо поколение би следвало да е по-зряло и по-малко агресивно.

Не бива да забравяме следното:

“Ако децата са заобиколени от враждебност – те се научават да се бият. Ако децата растат в страх – те се научават да се тревожат.

Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората. Ако вдъхнете на децата кураж, те се научават да бъдат уверени. Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа”.


Доц. д-р Цветелина Търпоманова е завършила медицинското си образование в МУ-Варна. Притежава магистърска степен по здравен мениджмънт и има придобита специалност по психиатрия. Доц. Търпоманова е с над 15-годишен практически опит в областта на превенцията, лечението и рехабилитацията на зависими от психоактивни вещества. Преподава „Социална медицина и промоция на здравето“ в Медицински колеж – Варна.

Доц. Търпоманова е автор на монографичен труд „Социални аспекти на лечението с метадон в България“, съавтор е на образователни пособия, има над 60 публикации в национални и международни научни издания и участия в научни форуми и проекти.

Основните научни интереси на доц. Търпоманова са в областта на медико-социалните и организационни аспекти на лечението и рехабилитацията на лица, зависими от наркотични вещества; общественото здраве с акцент промоция на здраве в училищна възраст и разработване на национални здравни програми. Член е на БЛС, Съюз на учените – Варна, БНДОЗ, БАОЗ, EUPHA.


Книгата „Агресията в училищна възраст – предизвикателство за родители и учители“ се продава в книжарниците на МУ-Варна и в нашия онлайн магазин.


Пламена Маркова-Колева