„Чувайки за първи път диагнозата рак на гърдата, всичко може да се промени за миг. Човек може да почувства, че животът се е обърнал с главата надолу. След като шокът изчезне, започва процесът на промени.“
През този дълъг и труден процес ни превежда новата монография „Оказване на емоционална подкрепа при жени, претърпели рак на гърдата“. Повече за книгата, болестта, трудностите пред пациентите, техните близки и лекуващите специалисти разказва нейният автор – медицинският психолог д-р Елена Анзова.
Д-р Анзова, разкажете ни как се появи идеята за Вашата първа монография. Срещнахте ли затруднения по пътя на създаването ѝ?
Това е дълъг и последователен процес.
Отне доста години за реализирането ми като идея и работа върху монографията. Поради липса на всякаква българска литература, свързана с рака на гърдата и последиците както на емоционално-психологическо ниво, така и на физическо, реших да се посветя на тази тематика, на тези болни, да се обърне нужното внимание на страдащите.
Както знаем, ракът на гърдата заема първо място сред всички онкологични заболявания в нашата страна. Представлява сериозен здравен проблем със значими обществени и социални последици. Един от най-важните проблеми в нашата страна е късното диагностициране, едва след втори стадий на заболяването.
За кого е предназначена книгата и какво ще открият в нея Вашите читатели?
Монографията е насочена както към медицински специалисти (лекари, медицински сестри, акушерки, рехабилитатори), така и към психолози, социални работници, дори към пациенти, страдащи от това заболяване, и техните близки.
Тя е написана да внесе повече яснота за преживяванията на болния, да покаже аспектите на техния живот след поставянето на диагнозата. Дава насоки как да се облекчи животът им в бъдеще. Обърнато е специално внимание на психичното благополучие, възприемането на собственото тяло след направената операция, качеството на живот с болестта.
В монографията цитирате следната мисъл: „Всеки рак започва като силно психично изживяване“. Разглеждате и една интересна теория, според която съществува връзка между конфликтните емоции и засегнатия орган от тялото. Разкажете ни малко повече.
Още в Древен Китай е известно, че емоционалният стрес допринася за развитието на рака.
Според Китайската традиционна медицина всички вътрешни или хронични заболявания са причинени от седемте основни емоции: гняв, тъга, шок, радост, страх, безпокойство и изненада.
Депресията (потиснатият гняв), скръбта (обикновено поради смъртта на любим човек) и безпокойството (тревогата и страхът) са основните фактори, допринасящи за заболяването.
Ако в този момент всеки от нас си зададе въпроса „Какво причинява стресът ни в ежедневието и дали е необходимо да продължаваме да го допускаме, или пък да се стремим да намерим начин да го елиминираме?“, ще спрем негативните емоции да взимат превес върху нашето емоционално благополучие и отключването на заболявания като цяло.
Неслучайно в монографията са описани стиловете на реакция между стресовите събития и техните последици под формата на тревожен дискомфорт или поведение под формата на радост или радост от успешно решаване на проблема.
Описани са модели за регулиране на емоциите, често задавани въпроси от страна на пациентите след поставяне на диагнозата и преживяванията, които се наблюдават, модел за справяне със стреса и тревожността.
„Пътуването, което изминава пациентът, е много дълго и самотно“
Можете ли да дадете в няколко изречения начални насоки и съвети към всеки потърпевш от подобна диагноза – пациент или близък?
Бих казала, че пътят, който изминава, и проблемите, с които се сблъсква една пациентка с рак на гърдата, е много дълъг и продължителен, но това пътуване не е само.
Не случайно съм обърнала специално внимание и съм отделила една глава в книгата.
Трета глава описва точно това: „Оказване на емоционална подкрепа“.
Най-важното, което трябва да знаят тези пациенти, е, че не са сами, а именно да не забравят тяхното семейство и деца; целият медицински екип, който е включен в самото лечение: лекуващ лекар, онколог, хирург, медицински сестри, физиотерапевт, психолог, стои зад тях и при всеки възникнал въпрос може да се обърне за нужната консултация.
„Има много доказателства, че цялостната подкрепа от близки, приятели, и болничен екип намалява общия стрес и благоприятства върху цялото лечение и състояние на пациента.“
Тук приветствам всеки пациент: „не се колебайте, а потърсете нужната помощ и подкрепа както за вас самите, така и подкрепа на самите членове на семейството. Това е тежко комплексно заболяване, което се нуждае от нужната подкрепа и съпричастност“.
В книгата обръщате внимание и на друг аспект – психическото и физическото здраве на медицинските специалисти, работещи с пациенти с рак на гърдата. Какво е важно да знаят те?
Психичното и физическото здраве на медицинските специалисти като че ли се позабрави напоследък.
Много е важно един медицински специалист да работи с нормална среда без стрес, т.е. лошата организация на труд, претоварването с многобройни манипулации, недаващи възможности за почивка на персонала, всичко това довежда до психологично изпепеляване или т.нар. бърнаут (BURNOUT) синдром.
При изпълнението на професионалните дейности се изживяват много емоционални моменти при грижата за пациента. Участва се в инвазивни методи на лечение, наблюдава се физическо и психическо страдание. Пациентите споделят емоциите си – изживяват скръбта и загубата.
Грижещите се могат да имат неприятен спомен от срещата си с умиращия пациент, от смърт на близък или значим човек, да не са преодолели предишна загуба в процеса на полагане на палиативни грижи. Може да се наблюдава силно емоционално обвързване с някой от пациентите и загубата им да предизвика страдание у тях.
Препоръките, които могат да се дадат към полагащите палиативни грижи, са:
– осигуряване на пълноценна релаксация и почивка;
– подкрепа от колеги;
– подкрепа от приятели;
– прилагане на баланс между товара и способността да го носим.
Съществуват две основни стратегии за справяне с професионалното прегаряне:
– активно участие в ситуацията, така че проблемът да бъде решен и
– адаптация към ситуацията.
Когато обаче специалистите в продължение на дълго време са изложени на тежки емоционални преживявания, силен стрес, сериозни организационни проблеми или затруднения в личен план, могат да си помогнат, използвайки метода на рационално-емоционалната терапия (RET). Това е метод, който помага да се фокусират реалистичните цели и очаквания.
Друг подход, който би допринесъл за благополучието на персонала, това са Балинтови групи.
Целта на тези групи е да се помогне на лекарите да разберат проблемите, които самите те имат с пациентите си (пренос-контрапренос). Фокусът е върху връзката лекар-пациент.
Обучението чрез Балинтови групи дава възможност на лекарите да разберат по-добре ролята си в лекуването.
Каква е Вашата позиция, като практикуващ клиничен психолог, към т.нар. позитивно мислене? Това ли е панацеята и профилактиката за всички болести? И имате ли Ваша лична рецепта за справяне със стресовите ситуации?
Позитивното мислене способства успеха във всяко начинание. За тази цел прилагането на позитивната психотерапия намира приложение, която представлява дълбинно психотерапевтичен метод.
Позитивният подход се изразява в позитивното претълкуване на симптома в неговата психологическа същност.
Този тип психотерапия тръгва от наличното, действителното (Positum) и го конфронтира с другата страна на болестта, не толкова видима, но с изключителна важност: функцията на болестта, нейният смисъл и позитивни аспекти.
Може би рецепта за всички ни е да се усмихваме повече, да извличаме положителното и от дребните неща, да сме обичани и обичащи, и с любимите хора!
Тук ще споделя една мисъл:
„Като се измъкнем от собствената си склонност към отрицателни емоции, развиваме навика на положителни настроения“
Д-р Уайт Дънлоп
Надявам се, че тази монография ще бъде полезна както за специалисти и студенти, така и за самите пациенти и техните семейства.
Пожелавам на всички четящи много здраве, бъдете борбени, следвайте мечтите си и не забравяйте най-важното бъдете ДОБРИ И ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕЦИ!
Д-р Елена Анзова, д.мпс., започва професионалното си обучение от Медицински университет – София, където завършва през 2011 г. Продължава своето образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Клинична и консултативна психология“ и специализира „Съдебна психология“.
През 2018 г. с дисертационен труд на тема „Психично функциониране при пациенти с карцином на млечната жлеза, претърпели оперативна интервенция“ придобива научна степен „доктор“ по специалност „Медицинска психология“ от Медицински университет – Варна.
Професионалната кариера на д-р Анзова започва от „Болница Лозенец“ – София, където работи като клиничен психолог в Диагностично-консултативния блок. През 2019 г. става клиничен психолог в МБАЛ „Иван Скендеров“ – Гоце Делчев.
Д-р Анзова има участия в семинари и научни конференции. Участва в разработването и стандартизирането на CAB тест – инструмент за клинична оценка, диференциална диагноза и поведенчески скрининг за деца и юноши. Автор е на публикации, свързани с изследвания, касаещи личностното функциониране, стрес, депресия, тревожност, оказване на емоционална подкрепа.
Монографията „Оказване на емоционална подкрепа при жени, претърпели рак на гърдата“ на д-р Елена Анзова можете да намерите в книжарниците на Медицински университет – Варна и онлайн от тук.