Облечена в червен сукман, с червена забрадка и червени чорапи, една баба пристига при хората и посевите в първия ден на месец март. Старите българи я наричат Баба Марта и вярват, че щом се засмее – грейва слънце, щом се ядоса – започват бури. За да омилостивят и зарадват този митичен образ, те създават мартеницата.
Амулетът от преплетени червен и бял конец носи спомен от древността за безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух.
Легендата гласи, че дори Орфей е закичвал своята лира с мартеница.
Според поверието мартеницата се прави с наричане за здраве, любов и плодородие, но никога не се носи от майстора. Българите вярват, че само подарената мартеница притежава сили. Традицията продължава векове наред и днес няма място в страната, където на 1 март да не се разменят мартеници. А щом настъпи пролетта с първите цъфнали дървета и прелетни птици, възродената природа се окичва с червените и бели конци.
Древният езически ритуал за омилостивяване на природните сили в началото на променливия месец март е признат за част от нематериалното културно наследство на човечеството.
Честит празник!